<strong>Влизайки заедно в ателието му, той пусна да прослуша телефона си и хоп: гласът на Берлускони. Синът му, който работи като парламентарен журналист в Рим и често е в къщата на Берлускони, се обажда на баща си, а след това телефонът взима Берлускони, защото е редно да поздрави бащата на своя сътрудник Александър Яхнаджиев. Берлускони е почитател и притежател на картини от българския творец, както и Маргарет Тачър, София Лорен, европейски депутати. Берлускони го попита, кога да го очакват в Рим.<br /> Яхнаджиев е не само екстравагантен художник и основател на бодиарта в България, но и голям оптимист в живота. Как не го видях разгневен за нещо, възмутен, че няма още пенсия, защото е бил на свободна практика и му трябват точки. Как не го чух да се вайка, като много край нас. Според него: &bdquo;На всекиго животът не е лесен. Няма защо да си го повтаряме всеки ден. Казвай по-добре: скоро ще имам пари, вече излизам от кризата и работите ще се нагласят според настройката на ума ни.&rdquo; </strong><br /> <br /> Още помня как в деветдесетте години на миналия век, да имаш картина от Яхнаджиев беше много престижно, защото заради абстрактните му картини, беше изключен от Съюза на художниците и низвергнат от изложбения живот в страната. След 1989 г. интелигенцията чакаше ред, за да си купи картина от художника. Е, днес вече търговията с картини дори не крета, ами направо си е умряла и обрича художниците на бедност. Въпреки наградите на Яхнаджиев от Амстердам, Франкфурт, Рим, въпреки че изложбите му надхвърлят вече 105, днес той също има своите затруднения.<br /> <br /> Когато рисува бодиарт върху красиво женско тяло, Иван Яхнаджиев смята, че по този начин &ldquo;облича&rdquo; модела в най-скъпа дреха - по-скъпа от тези на марките &ldquo;Версаче&rdquo;, &ldquo;Долче и Габана&rdquo; и &ldquo;Диор&rdquo;, защото може да се &ldquo;облече&rdquo; само един-единствен път. Художникът вече има 102 самостоятелни изложби. Репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; го разприказва за нещата от живота на един необикновен творец.&nbsp;<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/22-IVAN IAHNADJIEV-08.jpg" width="520" height="363" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Създател и цар на бодиарта у нас</em></span><br /> <br /> <strong>- Иване, твоят капацитет за работа май в момента надхвърля търсенето на пазара?</strong><br /> - Аз да си работя, пък все ще дойде време, когато няма да имам дори една творба в студиото за продан. Всичко се случва. Няма невъзможни неща, нали?<br /> <strong><br /> - Дано да си прав.</strong><br /> - По принцип един творец не може да чака да продаде каквото е сътворил и после да захване да рисува нови картини. Това е въображение, муза, тя идва неканена. Нали знаете репликата на великия Леонардо да Винчи. Той е бил зает дълго със сътворяването на конна статуя на Франческо Сфорца, управител на Милано от рода Медичи. Модел на статуята бил поставен на площада на Милано и при нахлуването на французите започват да рушат грандиозната статуя, чиято отливка щяла да бъде 7 метра височина. Учениците на Леонардо да Винчи изтичали треперещи в ателието му и рекли: &bdquo;Учителю, тълпата руши твоя шедьовър, конникът.&rdquo; А той запазвайки пълно спокойствие отвърнал: Работата на тълпата е да руши. А нашата е да създаваме и продължил със своите занимания. <br /> <strong><br /> - В коя галерия да очакваме твоята поява?</strong><br /> - Аз имам някои възражения за нашите галерии. Засега те правят периодично изложби, гледат да продадат нещо, да си платят наема и тока и това е. За мен галерията има по-различно предназначение. Тя трябва да има своите художници, а също и да рискува, да си избере няколко от младите творци още от академията, да се грижи за тяхното развитие, да ги лансира. Именно галерията трябва да популяризира един творец по света, да му бъде менажер. Така както е на Запад, както имат менажери певците, артистите и музикантите. Засега у нас това го няма. Работата е още на ученическо ниво. <br /> <br /> Така трябва да е и при антиквариата ни. Появяват се спорадично магазинчета за стари вещи, натрупват най-различни предмети, книги, картички и самодейни картини, изпаднали от стари къщи, порцелан, лампиони, и <br /> чакат да забогатеят от тези пенкилер вещи <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/22-PRAZNIK 09 22-118.JPG" width="520" height="330" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Художникът на тротоар с малките творци създават заедно картина</em></span><br /> <br /> А скоро след това затварят магазинчето. На Запад антиквариатът е специализиран. Магазини само за картини от Ренесанса, за рицарски доспехи, за книги и манускрипти, за мебели, виждал съм дори само за ветрила. Представяш ли си колко е тясна вече специализацията и какви познания трябва да имаш, ако си се заел с подобна дейност. Така че, или си меценат и се впускаш в сериозен бизнес, или си местен търговец на дребно.<br /> <strong><br /> - У нас все още е в действие инерцията от времето на соца. </strong> <br /> - Тогава не искаха да се вписваме в света сред другите творци. Избягваха се индивидуалните постижения, или си имаше група достойна за хвалби. Но всички се представяха на общи художествени изложби туптан. Ние не налагахме автори по света. Само неколцина, които избягаха, напуснаха страната още като млади, не търпяха ограниченията какво да творят, само те успяха. В Париж, в Ню Йорк. Те се наложиха единствено.<br /> <strong><br /> -Тук като се върнат от чужбина наши творци, всички се хвалят какви успехи са имали навън. </strong><br /> - Не знам как си представяш, че отива нашият човек в Италия и там му казват:<br /> &ldquo;О, о, ела, ти си много голям художник&rdquo; <br /> Няма такова нещо. Просто си се представил в една чуждестранна галерия и толкоз. Че кой така ще те допусне изведнъж да му вземеш местото, дето години наред се е бъхтил там. Хората от десетилетия рисуват и борбата навсякъде е много голяма за място под слънцето. Някой път питам по телефона сина си: Еди кой си се бил представил с огромен успех в Италия, дал е интервю във вестника. Синът ми проверява и ми казва: &bdquo;Няма такова нещо. Навсякъде прегледах.&rdquo; <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/Franca Nuti_Ivan Yahnadjiev_Parva metsenatka.jpg" width="300" height="397" hspace="8" align="right" alt="" />Нали и ти, ако не беше чула лично обаждането на Берлускони, че ме очакват да гостувам в Италия, нямаше да повярваш.<br /> Ето сега една голяма меценатка Франка Нути проявява интерес към моите картини. Казват, че ако Нути посети и се задържи в една изложба, смятай, че вече си изкупен. Така че, нещата са сложни. Но има и нещо друго, нашите художници продават много евтино и по тази причина, ако те са продали пет-шест картини на цени петорно по-високи от тукашните, заради различния стандарт от този на Запада, да, това си го броят за успех, нормално е. <br /> <br /> Само ще добавя, че човек най-напред трябва да се самоуважава. Когато се самохвали, няма никакъв смисъл нито за творчеството му, нито за развитието му.<br /> <strong><br /> - Имаш ли кандидатки за бодиарт?</strong><br /> - Наскоро една моделка пристигна да я нарисувам, за да включи в тъй наречения Бук и свои снимки с бодиарт, защото така тялото не е голо, а &bdquo;облечено&rdquo; с цветовете на боите. Подобна &bdquo;рокля&rdquo; е уникат, защото никога не може да се повтори, след като моделката се измие под душа. След като се измие &bdquo;роклята&rdquo; изчезва.<br /> <strong><br /> - Жените те харесват, ти си им интересен. Имаш ли авантюра?</strong><br /> - Официално ще кажа: Рисувам, продавам картини, правя бодиарт, също и флиртувам, обожавам красотата, огнените сексапилни жени, но официално си признавам &ndash; вече не правя секс.<br /> <br /> Да се знае!!!<br /> <strong><br /> </strong><img src="/documents/newsimages/editor/201611/22-2013 05 07-9.JPG" width="520" height="345" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Художникът и галеристката Цена Бояджиева работят заедно проекта си за работа с децата</em></span><strong><br /> <br /> <br /> - Какво днес най-много те радва?</strong><br /> - Това, че следващия месец започваме отново нашия проект с галеристката Цена Бояджиева за работа с децата от Италианския лицей, от училищата, в читалищата. По картина на дядо й Златю Бояджиев ще изберем да рисуваме детайл, ще говорим за художника, за силата на цветовете, за изкуството. Хубавото при децата е, че ползват емоционално цветовете, те са смели, когато избират силните цветове. На мен тяхната смелост и въображение много ми пасват. Мога с часове да им показвам, да лепя и правя колажи на пода с тях, много ме развлича. <br /> <em><strong><br /> Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА</strong></em>