Кой даде право на министър Кунева да потъпква конституцията?!
<strong>Министерството на образованието и науката бе решило да съфинансира проект за стипендии за ученици от ромски произход. Проектът е на Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и средствата по него са 561 400 евро - спонсорски пари от ромска организация. Останалите до 1 милион евро се предвиждаше да са от Министерството на образованието и науката. Новината събуди дискусия по темата и конфронтира гледища. Под напора на общественото мнение МОН промени становището си, но разискванията по темата продължиха. В редакцията получихме гневно писмо от народния представител д-р Султанка Петрова. </strong><br /> <br /> &bdquo;Логичен е въпросът на какво основание децата от ромски произход бяха поставени в привилегировано положение спрямо всички останали ученици? - Та нали всички те са все български граждани, родени в България?! А не е ли българската конституция върховен закон, на който следва да се подчинява цялостното държавно управление и всеки субект, намиращ се на българска територия?! Съгласно чл. 6, ал.1 от Конституцията на Р. България &bdquo;Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права&ldquo;, а според ал.2: &bdquo;Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.&ldquo; Защо тогава българското Министерство на образованието или по-точно &ndash; министърът на образованието &ndash; г-жа Кунева, си позволи така безобразно да потъпче светинята на българския правов ред &ndash; националната ни конституция?! Кой от нас е давал на г-жа Кунева подобен мандат и я е оторизирал с подобни права?! Още повече че доколкото имам информация, тя е юрист по образование. Образователното министерство откровено и без всякакво основание дискриминира учениците на етнически принцип. Държавата бе поставена в положението на мащеха за едни и благодетел &ndash; за други. Тогава нека се храни от данъците на облагодетелстваните <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>и да не търси данъци от пренебрегнатите! </strong></span><br /> <br /> Ако тази или друга неправителствена организация иска да финансира целево, нека го направи сама и по друг ред, но не и чрез държавата, защото държавата е длъжна да се отнася по еднакъв начин към всички свои граждани. Друг е въпросът откъде ги е взела тази неправителствена организация тези пари, защото ако едно друго малцинство в родината ни има родства със съседна нам държава, то ще бъде интересно да знаем произхода на тези пари и да не се окаже след време, че те са дошли пак от джоба на бедния български данъкоплатец или от европейски - по програмите от декадата на ромското включване?!? Питам още защо МОН и тази НПО не се загрижиха например за децата с увреждания и тяхната образователна интеграция?! Защо не се загрижат за възрастните хора, които изнемогват и се лишават от храна и лекарства?! За бедните български семейства, които работят, плащат данъци и такси и не чакат на социални помощи?! Или и тези пари ще бъдат поредните безполезно и безрезултатно пропилени средства на българския данъкоплатец?! Обществено известен факт е, че неотдавна одит на Сметната палата показа, че над 26 млн. лв. са похарчени за образователна интеграция на деца от малцинствата, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>без да има ефект</strong></span> <br /> <br /> Нима тези пари не бяха нужни на България и нейните граждани за постигане на едно по-облекчено съществувание?! Нека си го кажем направо: Честният, образован и отруден български гражданин никога не е получавал от своята държава пари даром, така както се гласеше да направи МОН с този &bdquo;иновативен&ldquo; пилотен проект!... След като обраха родителите, посягат и на децата и така ще възпитават у тях чувството за различност, а не за равенство и справедливост. Едни деца да се борят за 5.50, за да получат стипендия, а други да си я получават само срещу 3.50. Лошото е, че въпреки изчислената в евро стипендия тези деца пак няма да могат да пишат, четат и говорят на чист български език. И това ако е стимул, не здраве, а &bdquo;образование&rdquo; му кажи!...&rdquo;, пише ни д-р Султанка Петрова. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/34_garmen-cig.jpg" width="520" height="297" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Ромските гета са бомба със закъснител </em></span><br /> <h1><span style="font-size: xx-large;"><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Флиртът с ромите не е от вчера</strong></span></span></h1> Наближат ли избори, ромите се превръщат в гласоподавател номер едно по важност за родните ни политици. Първо са много, и второ &ndash; лесно се поддават на манипулация. Но ако преди за убеждаване стигаха кебапче и бира, сега самите роми манипулират политиците с по-високите си изисквания. Те започнаха да съзнават колко важен фактор са за изборния резултат. А с циганите не са успели да се справят нито царското, нито социалистическото време, та какво остава за сегашната демокрация, в която ромите познават по-добре от всеки друг етнос правата си на...български граждани, и направо спекулират с тях. <br /> <br /> Ромите не ги глобяват в градския транспорт, те не си плащат тока, но не им го спират; полицаите не ги арестуват, дори когато са извършители на сериозно нарушение; учителите подминават отсъствията на ромските деца в училище, а в болниците ромите минават &bdquo;по спешност&rdquo; &ndash; на лекарите им е ясно, че те нямат осигуровки. Така ромското общество в България се ползва с всички привилегии, каквито останалите етноси нямат. Държавата се чувства гузна, че не им осигурява работа, а те се чувстват о,кей, задето не ги карат да работят. Може ли да се промени манталитетът на циганите, те да бъдат интегрирани? По този въпрос има ясен отговор, защото нито едно общество до днес в цялата европейска общност, не е успяло да даде реален пример за масова интеграция на циганите. Средствата за провеждане на експерименти в тази посока обаче продължават и състезателно растат, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>право пропорционално на <br /> безуспешните резултати </strong></span><br /> <br /> Обезсърчителният извод, че наливането на средства е безсмислено, по никакъв начин не слага стоп на програмите за интеграция. Защо ли?! &ndash; Може би защото има нещо скрито под похлупака на популизма с тази дейност &ndash; друг популизъм, от &bdquo;хастарен&rdquo; тип, или направо казано - изтичане на много пари под формата на много благородна кауза! Къде отиват тези стотици хиляди и милиони, и защо въпреки че всички сме наясно, че става въпрос за наливане &bdquo;от пусто в празно&rdquo;, някой продължава да спонсорира ненужни проекти, като този със стипендиите?! Историческият опит показва, че до днес нито един строй у нас не е успял да реши проблема с циганите. Още след Априлския пленум на БКП, сподвижниците на Тодор Живков му обръщат внимание, че циганската раждаемост се превръща в заплаха от претопяване на основното население на България. През 1958 г. излиза министерско Постановление № 258, за уседналост на циганите, което цели да ги откаже от чергарския начин на живот и да ги окултури. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201611/34_cigani.JPG" width="520" height="363" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Жестът красноречиво показва и отношението</em></span> <br /> <br /> Същевременно, да улесни наблюдението над бита им, като по този начин ограничи битовата престъпност. Живков е наясно, че няма как да ги изсели, по-добре да ги приобщи. Вече има опита от първата чистка за изселването на турското малцинство от България през 1950-51 г., когато само около стотина български роми напускат родината. Заради тях турското правителство затваря границата. От 1954 г. нататък, покрай програма за заселване на каракачаните, на около 20&nbsp;000 цигани, предимно от Дунавската равнина, раздават държавна земя и изгодни кредити, за да си построят собствени жилища. Така възникват <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>ромските гета в 160 града <br /> и 3000 села на България </strong></span><br /> <br /> Повечето от тях са си останали такива, каквито ги виждаме днес. Постановлението от 1958 г. уж цели да &bdquo;модернизира българското народно стопанство&rdquo;, но как може да се случи това, когато основната част от циганското население продължава да се занимава с просия, джебчийство, гадаене, кражби и други нарушения на обществения ред?! С Постановление №258 Живков частично решава въпроса с чергарството, но не и с бита и душевността на циганите. Уседналите цигани, сдобили се с покрив над главите, започват ускорено да се размножават. Изплашена от ромската потентност, БКП взима решение да преименува ромите с български имена. Това се оказва една &bdquo;козметична&rdquo; кампания за прираст на &bdquo;българско&rdquo; население, която не довежда до окултуряването на тази част от обществото. Съветниците на Живков вдигат ръце от ромския проблем с мълчание. Чак до началото на 80-те. През 1984 г. очевидно решават да направят &bdquo;нещо&rdquo; и забраняват... публичното изпълнение на циганска музика. Първият ромски театър от 1947 г. отдавна е закрит, преустановено е издаването и на вестниците &bdquo;Нево дром&rdquo; и &bdquo;Нева рома&rdquo;. Сложен е край на циганската самодейност. Ромите по правило карат казарма в Строителни войски и поне научават криво-ляво занаят. Правителството на Живков обаче съзнава, че ромският въпрос продължава да виси като дамоклев меч, който застрашава одобрението на властта от широките народни маси. И гневът в един момент избухва, а революционерите демократи не пропускат да пофлиртуват с ромската &bdquo;онеправданост&rdquo;. Идва Десети ноември. Нататък е ясно какво се случи с ромската интеграция в годините на &bdquo;прехода&rdquo;. - Нищо по-различно от онова, което е било от векове. Нашенските роми от време оно живеят в състояние на странна симбиоза между мизерия и привилегии. Днес разликата е тази, че като във всяка демокрация ромската престъпност е по-дръзка от всякога, а отделни демонстративни актове, като събарянето на палатите на цар Киро в Катуница, очевидно не само не са достатъчни за назидание, но палят фитила на омразата. Масло в огъня хвърлят и безконтролните социални помощи, с които демократичната власт се опитва да замаже гузната си безпомощност по въпроса с ромската безработица. Въпросът е докога ще издържи търпимостта на останалите граждани в обществото, които за разлика от ромите не се ползват с техните права, въпреки че спазват обществените си задължения. <br /> <em><strong><br /> Еми МАРИЯНСКА</strong></em>