Съученичките й казвали, че ходи като „измита чиния”
<strong>В детските си години Рени е била доста далеч от сегашния си образ на примерна, спокойна и уравновесена жена. Напротив, била е буйно и самонадеяно дете. Детството й е изпълнено с хиляди случки, за които звездата с вълнение разказва. Родителите й не угаждали на всеки каприз на своенравното си дете. В такива случаи звездата от &bdquo;ВИП брадър&rdquo; започвала да си бие главата в стената. В началото успявала да шашне майка си, но тя й свикнала и не обръщала внимание на инатливата си дъщеря. Нонстоп се цупела, сърдела се, била винаги намръщена. &bdquo;Кошмарно дете съм била. Голям тормоз им налагах. Все начумерена бях, доста по-късно разбрах, че с усмивка се постигат много повече неща&rdquo;, казва изпълнителката на &bdquo;Влюбих се опасно&rdquo; пред наш репортер.</strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/18 reni2.jpg" width="300" height="402" hspace="8" align="left" alt="" />Рени е родена на 29 юни в град Плевен. Майка й се казва Галина Гайтанджиева и била секретарка на катедра в бившето Висше военно училище към строителни войски. Баща й &ndash; Александър, е полковник от Строителни войски, а сега вече е пенсионер. Има сестра &ndash; Людмила, която е завършила Плевенско музикално училище и консерваторията, специалност цигулка. Сега живее в чужбина заедно със семейството си. Част от текстовете на песните на Рени са написани лично от нейната сестричка.<br /> <br /> В Плевен семейството на Рени живяло точно до Музикалното училище, деляла ги само една ограда. Даже сестра й хвърлила пъпа й там, с което предрекла бляскавата й кариера на певица. Всяка сутрин, като се събуждала, чувала как се разсвирват инструментите, как се разпяват оперните певици. <br /> <br /> Родителите я записали на цигулка, но на нея не й допадало. Искала направо певица да става. &bdquo;Сестра ми беше цигуларка и родителите ми бяха решили, че и аз трябва да стана такава. Но <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> бях много мързелива</strong></span><br /> <br /> А цигулката е тежък инструмент и се изисква огромно постоянство. Мързеше ме да си прочета нотите и да си повторя упражнението, а цигулката изисква безброй повторения&rdquo;, споделя тя. В пети клас зарязала цигулката. Преди това ходила и на акробатика, но била непостоянна &ndash; захващала се със сто неща, но нищо не довършвала докрай. <br /> <br /> Като певица обаче се изявява още в детската градина. На шест години спечелила сребърен медал на Петия републикански фестивал с песента &bdquo;Имала майка едно ми чедо&rdquo;. Била най-малката участничка, всички останали били пълнолетни. &bdquo;Баща ми тогава ме заведе на този концерт, той се явяваше и нещо като организатор. Когато бях дете, баща ми поощряваше заниманията ми с музика, но когато пораснах и реших да ставам певица, беше твърдо против&rdquo;, изповяда се чаровната изпълнителка. <br /> <br /> Баща й всъщност бил доста строг към двете си дъщери, нали все пак бил военен, полковник. Двете момичета имали вечерен час &ndash; след десет часа им било забранено да излизат навън. &bdquo;Направо се беше отказал от мен, мислеше си, че <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> от мен нищо няма да излезе</strong></span><br /> <br /> Бяхме постоянно на нож. Докато майка ми винаги ми е имала доверие и ме защитаваше&rdquo;, смее се Рени. <br /> <br /> В училище Рени не се гримирала &ndash; не слагала нито спирала, нито червило. &bdquo;Моите съученички винаги имаха червило в джобовете на ученическите си престилки. Спомням си, че приятелките ми ми викаха: &bdquo;Абе, Рено, ти ходиш като измита чиния&rdquo;. Обаче аз нямах никакво желание и смятах, че съм хубава и без грим. За първи път се гримирах на бала си. Нямах никакъв опит и съм се изрисувала абсолютно нескопосано &ndash; дори и извън устата си бях намазала с червило. Хич не се харесвам на тези снимки. Започнах да се гримирам, като станах певица, като започнах да правя професионални фотосесии&rdquo;, обяснява вечно усмихнатата фолкзвезда. За първи път на абитуриентския си бал е и без вечерен час. Празненството се състояло в Японския хотел, в нощен бар. С няколко приятелки си направили алтернативно парти, различно от официалния бал. <br /> <br /> &bdquo;С нетърпение чаках да завърша училище и да стана певица. Вземах уроци по оперно пеене, защото с него се кандидатстваше в музикалното училище. Но ми се видя скучно, никакъв купон не става на тази музика. Много е сериозна и е много трудна за пеене. Отказах се и започнах да вземам уроци по естрадно пеене. Исках да кандидатствам в консерваторията. Майка ми много държеше да имам висше образование. Хич не ми се искаше да уча отново, но заради майка ми кандидатствах. Приеха ме в подготвителен клас &ndash; това значеше, че една година трябваше да посещавам лекции и упражнения и след това да кандидатствам отново&rdquo;, разкрива още тя. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em><img src="/documents/newsimages/editor/201610/18 reni5.jpg" width="520" height="425" alt="" /><br /> Рени на първото си турне с &ldquo;Highway band&rdquo;</em></span><br /> <br /> Що се отнася до първите любовни трепети, в главата на Рени изниква една много комична история. В трети клас имала обожател, който непрекъснато я дърпал, биел я, теглил я за косата, измислял всякакви гадости. По-късно разбрала, че по такъв начин изразява любовта си. &bdquo;Сещам се, че в двора на нашата кооперация в Плевен имаше една череша. Той нонстоп висеше на нея и гледаше към нашия прозорец. Веднъж беше вързал една жива кокошка под дървото &ndash; като подарък! Освен това ми оставяше под черджето &bdquo;бирички&rdquo; и &bdquo;маслинки&rdquo; &ndash; така викахме на топчетата за игра &ndash; бирички бяха кафявите, а маслинки &ndash; зелените, отвътре шарени. Едно време това беше много скъп подарък, беше много ценно да имаш колекция от такива топчета&rdquo;, усмихва се изпълнителката на &bdquo;Като птица съм свободна&rdquo;. <br /> <hr /> <h1><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Била царица на преписването</strong></span></h1> &bdquo;Завърших училище с много добър успех, но никога не съм била прилежна ученичка. Получавах си добрите оценки с майсторско преписване. Само математиката мразех, защото там нямаше как да се преписва. На матурата по литература бях на първия ред и изкарах шестица. Гледах ги в очите, усмихвах им се и преписвах. <br /> <br /> И всички учители много ме харесваха. Когато майка ми ходеше на родителски срещи, се чудеше за нейната дъщеря ли говорят толкова хубави думи. Честичко ми се случваше да ме боли корем, когато не бях подготвена за някое контролно. Най ми харесваше периодът, в който имах шини на зъбите. Те бяха на предните два зъба, висяха от горе до долу и ми държаха езика назад, така че не можех да говоря. И това беше оправданието ми пред учителите да не ме изпитват устно. Изпитваха ме само писмено, а пък аз нали бях царица на преписването. А шините бяха такива, че можех да си ги слагам и да ги махам когато си поискам, аз ги слагах само в училище &ndash; иначе въобще не ги носех, затова зъбите ми си останаха криви. На едно класно по литература преписах с уокмен с една малка слушалка, която минаваше през ръкава. Имах развити всички теми &ndash; взимах ги от сестра ми, тя беше много добра. Цяла нощ ги диктувах на един уокмен, много бавно, на срички, за да мога да пиша в същото темпо&rdquo;, разказа Рени за най-безгрижните години от своя живот. <br /> <br /> <em><strong>Красимир КРАСИМИРОВ</strong></em><br /> <br />