Взривното устройство на плажа в комплекса „Дружба” не избухна
<strong>Ст. н. с. Васил Василев е д-р на юридическите науки, работил е в ДС и е преподавал в института в Симеоново. Той е един от хората, които след голямото изселване на турците са били натоварени да ловят терористи в България. По онова време той вече се занимава с научноизследователска работа по проблемите на национализма. Години наред се рови в библиотеките, за да се запознава с наличните документи по въпроса. Помагат му много хора &ndash; ген. Мирчев в Кърджалийско, ген. Касабов от Шуменско, шефовете на полицията в Смолянско, както и всички големи специалисти, работещи в тази област. В ония години за първи път в България се заговаря за атентатори, които се канят да взривяват влакове и сгради на държавни институции. Избухва бомбата на гара Буново във вагон за майки с малки деца. Загинали са 7 души, сред които &ndash; две деца. Половин час след това избухва втора бомба в сливенски хотел. Ранени са 23-ма души. В този ден е трябвало да избухне и третата бомба - на най-оживения плаж край Варна &ndash; в комплекса &bdquo;Дружба&rdquo;. Разговор с д-р Василев ни връща към онези тревожни години, когато Държавна сигурност обявява разработката &bdquo;Мерзавци&rdquo; за ловене на терористи, а за неин ръководител назначава ген.- майор Сава Джендов от Шесто управление на ДС.</strong><br /> <br /> <strong>- Д-р Василев, вие сте първият, който започва да чете лекции на студентите в Симеоново за това какво могат да причинят терористите и как се разбиват масови безредици? </strong><br /> - Не само това, аз първи започнах да провеждам практически занятия за обучаване на студентите в това как да действат при масови безредици, как да откриват и предотвратяват терористични актове. Бях се подготвил с много систематизирани материали, бях чел и знаех много за идващия тероризъм &ndash; не само у нас, но в Близкия изток и в света като цяло. През 1984-85 година, в Блъгария последователно бяха извършени няколко терористични акта в Пловдив, Сливен и Буново, чрез самоделни взривни устройства. Това принуди ръководството на Държавна сигурност през юни 1986 година да създаде т.нар. направление &bdquo;Т&rdquo;,(б.а. терор), чиято основна задача беше разкриването на <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>авторите на тези бомбени атентати </strong></span><br /> <br /> Мен и още четирима души ни извика съветникът на министъра - доц. Попов, който ни представи един примерен евентуален портрет на терорист, произхождащ от мюсюлманските среди. Така ние дадохме началото на т.нар. &bdquo;М-проверка&rdquo; на територията на цялата страна.<br /> <br /> <strong>- Какво значи &bdquo;М-проверка&rdquo;? &ndash; Някакво кодово наименование?...<br /> </strong>- В общи линии, да! Става въпрос за специална разработка. Аз пожелах да работя в най-трудния регион &ndash; Кърджалийско, където мюсюлманите бяха най-много. Между другото, там бяха разпределени и най-добрите специалисти по борба с безредиците, под ръководството на полк. Кольо Овчаров. Преди да се включа в тази важна за държавата задача, а и по време на изпълнението й, аз непрекъснато се консултирах с един много добър аналитик, който непрекъснато ми помагаше. Започнахме работа по получените от хората сигнали, като проверявахме всеки от тях. След това проверявахме и алибито на всеки миньор-мюсюлманин, за да знаем дали е бил на работа по време на избухването на бомбите. Налагаше се непрекъснато да обикалям съседните Хасковски и Смолянски окръг, където работеше голяма част от мюсюлманското население. За всички нас, които работехме по този проблем, разследването наистина беше къртовски труд. Поради честите ми пътувания от окръг в окръг, по време на най-големите студове аз дори бях загубил гласа си. Три седмици не можех въобще да говоря, но продължих да работя. Екипът, който създадохме под ръководството на полк. Овчаров, работеше упорито. За съжаление този сърцат човек загина при неизяснени и до днес обстоятелства.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/38-39 2_ Атентаторите.jpg" width="520" height="210" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Тримата терористи</em></span><br /> <br /> <strong>- Искате да кажете, че е станал жертва на борбата с тероризма?<br /> </strong>- И така може да се каже. Автомобилната катастрофа, при която полк. Овчаров загина, на 10. 11. 1989 г., си остана неразгадана в онези мътни, перестроечни времена. <br /> <br /> <strong>-Точно каква беше вашата задача?<br /> </strong>- Обединяваща. Работехме в синхрон и с останалите служби &ndash; техническа, охранителна и тази по проверка на кореспонденцията. Заедно с това аз четях лекции по международно положение, в състава на гранични войски. Активно бях включен и в издирвателните мероприятия, чиято цел беше да търсим веществени доказателства за терористичните групи. Възможностите ни значително нараснаха, когато заловихме взривното устройство, поставено в центъра на най-големия туристически комплекс &bdquo;Дружба&rdquo; край Варна. От това устройство вече имахме реални следи: косъм от човека, който го беше изработил, сезалова мрежа, будилник &bdquo;Слава&rdquo;, пръстов отпечатък и празна пластмасова туба. През това време си правех консултации с един от най-опитните във Второ главно управление на ДС по тази част &ndash; Стоименов. Това беше човекът, на когото генералите разчитаха при всеки по-заплетен случай. Той ми е разказвал, че когато са извършвали две специализирани разследвания в Стара Загора и Сливен, са намерили една покривка от РСВ (б.а. ресторанти и спални вагони), която покривка се оказа по-късно разковничето за разкриване на най-опасната терористична група. А същата тази покривка е минала преди време пред очите на оперативните служители от МВР, но те не са й обърнали внимание. От нея тръгнахме, за да стигнем до тези, които са подготвяли редицата терористични актове на територията на страната. Това се случи през 1987 г. Направлението &bdquo;Т&rdquo; &ndash; ДОР &bdquo;Терористи&rdquo;, което по-късно прерасна в ГДОР, разработи своята стратегия върху фактите, които се завъртяха около тази покривка, и така стигнахме до главния терорист &ndash; Емин Маджаров, а след това разкрихме и хората, които бяха свързани с него и с бомбените атентати. Постепенно успяхме да документираме и връзките на тези хора, както помежду им, така и с чужди служби. Нашата задача беше да не дадем възможност на тези хора да извършат нови терористични актове на територията на страната. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>А те вече ги бяха подготвили<br /> </strong></span><br /> и ние имахме информация за това. В нашата разработка се включи и ГСУ (Главно следствено управление), както и подгрупата му в Асеновград. Имахме и доказателства в ръцете си &ndash; една спирателна обувка, един вестник и плетена мрежа. Получихме и заповедта на първия заместник- министър на вътрешните работи &ndash; ген. Григор Шопов, да започнем реализирането на плана за арестуване на терористите. И така на 13 март 1987 г. ние успяхме да сложим белезниците на цялата терористична група, която беше всяла страх в българското население. <br /> <br /> <strong>- И с това приключи ли се терористичната дейност на територията на България?<br /> </strong>- Ние мислехме, че е така, но на 8 юли същата година се появиха други трима терористи. Те успяха да отвлекат като заложници две деца, които са били пред един черноморски хотел. Същите терористи успяват да взривят три бойни гранати пред хотел &bdquo;Интернационал&rdquo;. На секундата задействахме групите за бързо реагиране и чрез активни оперативни мероприятия приключихме случая за 24 часа .Така беше спасен животът и на двете деца и на стотици, нищо неподозиращи летовници.<br /> <br /> <strong>- И най-вероятно получихте големи държавни награди?<br /> </strong>- Чак големи държавни отличия &ndash; не, но на всеки от нас бе дадено заслуженото. Преди това обаче се получи една, така да се каже конфронтация между направление &bdquo;Т&rdquo; и Второ главно управление на ДС &ndash; Бургас. За това кое от двете направления има по-голям принос за залавянето на терористите. Но мъдрият Григор Шопов така майсторски прецени и награди според заслугите всеки от нас, че лекото напрежение изчезна. Най-важното обаче е, че повече терористични актове в България нямаше.<br /> <br /> <em><strong>Тодорка НИКОЛОВА</strong></em>