Толкова много съм награждавана, че има и за „колекционерите”, казва великата треньорка
<strong>Нешка Робева е легенда в българския спорт. Докато тя бе треньорка на националния ни отбор по художествена гимнастика, нашите грации бяха непобедими. А публиката скандираше: &bdquo;Нешка няма грешка!&rdquo;. Води отбора цели 25 години, през които нейните момичета печелят 294 медала, 7 абсолютни световни титли, 10 европейски и 2 пъти са вицеолимпийски шампионки. А днес трупата й &bdquo;Нешанъл арт&rdquo; има зад гърба си близо хиляда представления по света и у нас.<br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33-NESHKA-3.jpg" width="300" height="379" hspace="8" align="left" alt="" />Нешка Робева е родена на 26 май 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова. Известни композиции на Робева са &bdquo;Лятно време&rdquo;, &bdquo;Жар птица&rdquo;, &bdquo;Токата и фуга в ре минор&rdquo;, &bdquo;Болеро&rdquo;. През 1983 г. тя е удостоена със званието &bdquo;почетен гражданин на Кюстендил&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Г-жо Робева, какво пося у вас освен страх обирът в дома ви наскоро? Предвид факта, че са откраднати медали и ордени, той е по-скоро духовно, не толкова физическо посегателство&hellip;</strong><br /> - Не знам как мога да обясня това, което почувствах. Страх - не! По-скоро нищо. Абсолютно нищо. Може би някакво особено чувство на затъпяване. Да, по-скоро затъпяване и почуда. Като жабата на Радичков, която си крякала на свобода каквото й падне на езика и каквото й душа поиска, а като я уцелели с някой камък, учудено започва да кряка &ndash; &bdquo;как така, как така?&rdquo; В някои отношения съм доста наивен човек... И вярвайте, не съм недоволна от това си качество. Е, доста често ми се налага да повтарям &bdquo;Как така???...&rdquo;.<br /> Но не се чувствам обрана, най-малко духовно. В едно съм почти сигурна &ndash; в дома ми не са влизали крадци. Влезли са, но не за да оберат, по-скоро да ме накажат. Не знам, може и да греша, сигурно греша, не ми се иска да задълбавам... Не мога да проникна в мисленето на човек, способен да влезе в чужд дом и да посегне на чуждото. Впрочем в последните 30 години преживях толкова много, че ако кътах и се тюхках на подобни истории, досега да съм отпътувала... най-малко зад граница. Покойният ми съпруг често ми цитираше Макиавели /дано не се лъжа/: &bdquo;Ако видиш най-добрия си приятел да се дави, не му подавай ръка. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Той никога няма да ти го прости&rdquo; </strong></span><br /> <br /> На много хора подадох ръка, малко от тях ми го простиха, но те са ми напълно достатъчни.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33 Neska Robeva_Maria Gigova_24_27_06_07.jpg" width="520" height="354" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Нешка Робева (втората от дясно на ляво) е прегърнала с широка усмивка съотборничката си в националния отбор Мария Гигова. Зад тях са Красимира Филипова и Румяна Стефанова</em></span><strong><br /> <br /> - Думата &bdquo;кражба&rdquo; днес е с много значения, констатираме я навсякъде около нас (може да бъде интелектуална, духовна, емоционална). Съвсем не е задължително да е с физическо измерение&hellip; Имали ли сте такива случаи?</strong><br /> - О, да, колкото искате. Всичко могат да ограбят от мен, без особено да ме трогнат, освен това, което е свързано с духа. Духовно никога и никой не е успял. Аз съм вярващ човек, как тогава ще ме ограбят духовно? Вярата не можеш да откраднеш... Има неща, които аз знам - другите не знаят. Просто не им е дадено, тогава как да успеят, ако не знаят кое за мен е ценно?<br /> <strong><br /> - Този обир обаче знам, че не е първият, на който ставате жертва&hellip;</strong><br /> - Жертва? Не ме разсмивайте, никога не съм се чувствала, нито самоопределяла като жертва. Като слушам и чета хленча на някои наши интелектуалци какви жертви на комунизма са били, как били интелектуално ограбвани, шамаросвани и преследвани и понеже все пак съм свидетел, и то все още жив, на онези времена, започвам да се чудя - що е то жертва? Аз жертва не съм била, не съм и вярвам, че никога няма да бъда. А иначе са ме крали, да. И то толкова много, че не ги помня... И никого не желая да съдя. Но има един поет, който по друг повод пише: &bdquo;Но има, има Божий съд любимци на разврата и страшен съдия. Той бди, той е недостъпен за звъна на златото и мисли, и дела. Той знае от преди.&rdquo; Е, на който му е дадено - той знае и ще разбере!<strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33Neshka Robeva_5_Lili Ignatova_Anelia Ralenkova_Iliana Raeva.jpg" width="520" height="369" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>С три световни шампионки Илиана Раева, Анелия Раленкова и Лили Игнатова</em></span><strong><br /> <br /> - Освен медалите обаче крадците са взели и нещо много важно за вас &ndash; венчалния пръстен на покойния ви съпруг Стойчо Липчев&hellip;</strong><br /> - Странно, че хората не мислят върху това, че идваме и си отиваме от този свят... И нито носим нещо със себе си, нито можем да вземем... След като човекът го няма, какво значение има пръстенът му?! А и медалите. Аз съм толкова разпилян човек, че къде ли не съм поръсила и ордени, и медали. При близки, при приятели, при роднини... Оказа се, че толкова много съм награждавана, че има и за &bdquo;колекционерите&rdquo;, и за музеите. Внучката си избра купа, с която я награждаваме, като си научи уроците, както трябва.<br /> <br /> <strong>- Споделяли сте ми, че до момента са ви откраднали поне 5 коли. Но нито веднъж не ви чухме да се оплачете &ndash; какъв отдушник намирате в такива моменти за себе си?</strong><br /> - Не купувам скъпи коли. Освен че ще ме е срам да ги карам, ще ме е яд, ако ги откраднат. Шегувам се. Две от колите бяха бусове, подарени на най-успелия ни ансамбъл &ndash; сребърни медалистки от ОИ в Барселона &ndash; двукратни абсолютни световни шампионки, носителки на златни медали от Европейски първенства и международни турнири... Е, те бяха ограбени... &rsquo;96-а година &ndash; на държавата не й беше до награди, а вашите братя журналисти не ги включиха в никакви класации, защото не били нито индивидуален, нито отборен спорт. Дори /поне до скоро/ в интернет нямаше никаква информация за тях. Това вече може да се нарече грабеж, но те реагираха, както и аз - махнаха с ръка.<br /> <strong><br /> - Любопитна подробност е, че колкото пъти са ви обирали до момента, толкова пъти после сме ставали шампиони&hellip; Има ли и други &bdquo;случайности&rdquo;?</strong><br /> - Да, сигурно. За съжаление не водя статистика.<br /> <br /> <strong>- Златните ни момичета направиха фурор на олимпиадата в Рио, представиха се много достойно. Гледайки ги отстрани, какво ви минаваше през съзнанието?</strong><br /> - Че особено в този момент България има нужда и от тях, и от успехите им.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33_Neshka Robeva001.jpg" width="520" height="336" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Кадър от спектакъл на Робева</em></span><strong><br /> <br /> - Изразихте остро мнение в един изцяло морален казус &ndash; за пенсиите на златните ни момичета, които получават 1008 лв. месечно. Такава обаче не се предвижда за Цвети Стоянова, която наскоро успя да се пребори за живота си след жестоко падане от шестия етаж. Не заслужава ли и тя същото възнаграждение? Защо е изолиран случай?</strong><br /> - Мисля, че ръководството на БФХГ ще се пребори за това.<br /> <br /> <strong>- Споменахме вашия съпруг Стойчо Липчев, за когото досега не сме говорили. Разкажете ми малко за него и момента, в който пътищата ви са се пресекли.</strong><br /> - Пътищата ни се пресякоха в Куба и се разделиха в София след 17 години. Той беше сабльор, математик и високо ерудиран човек.<br /> <br /> <strong>- Връщам ви мъничко към неотдавнашната ситуация, при която трябваше да ви връчат орден &bdquo;Стара планина&rdquo; &ndash; номинацията ви обаче се превърна в скандал и пореден парадокс у нас. Тя не е ли също своеобразно емоционално ограбване, ако я съотнесем към актуалния обир отпреди няколко дни?</strong><br /> - Вие сте абсолютно права. Нивата им са <strong>едни и същи.<br /> <br /> - В такъв случай могат ли да ви изненадат днес дребнавостта, двуличието, суетата?</strong><br /> - О, да, да, особен когато ги открия у хора, за които съм имала друга представа. Да, тогава е доста конфузно и неприятно, но те нямат вина! Някъде бях прочела, че <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> хората са такива, каквито са - те не се променят, просто ние не сме ги познавали.</strong></span><br /> <br /> <strong>- Има ли нещо, от което сте разочарована независимо в какъв план?</strong><br /> - Да, от тъпата и продажна политика, с която вече 27 години некадърници се упражняват върху гърба на народа, и то за съжаление с негово съгласие.<br /> <strong><br /> - А остава ли ви време за близките, за хобитата, ако имате такива, за вас самата? Защото въпреки че се оттеглихте от голямата сцена, всъщност вие не сте спирали да се занимавате със спорт...</strong><br /> - Не съм спряла да се занимавам и със спорт, защото основното ми занимание от 16 години е да пътувам по градове, села и паланки и да веселя народа със спектаклите, които правим. Да му давам малко радост и от време на време поводи за размисъл... <br /> За близките си нямам много време &ndash; за хобито си &ndash; да! Обичам и се грижа за градината си заедно с племенниците ми. Аз наистина страшно обичам селото, земята и градината.<br /> <br /> Разбира се &ndash; на първо място са щерката и внучката, която често истински ме весели и разсмива.<br /> <hr /> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33-NESHKA-4.jpg" width="520" height="398" alt="" /><br /> <br /> Не забравя заръките на Ванга</strong></span></h2> Нешка Робева и до днес продължава да се старае да изпълнява заръките на Ванга, независимо от това колко е трудно това понякога.<br /> &bdquo;Леля Ванга се опитваше да ни помага. Тя виждаше и чуваше това, за което ние бяхме слепи и глухи. Съветваше ни, припомняше ни съветите си, ядосваше се, когато въпреки всичко не я чувахме. И накрая тъжно поклащаше глава. Та сегашното шумно припомняне на пророчествата й е като след дъжд &ndash; качулка. Ние имахме Ванга. Имаме и сега заветите й. И какво от това? &bdquo;Ке страда България, ке страда, оти сме безверници&rdquo;, откровена бе отново голямата ни треньорка в интервю за нас пред няколко месеца. И добавя:<br /> &bdquo;Леля Ванга винаги, когато искаше да ни посъветва, цитираше или ни съветваше да четем Библията. Ако само си припомним Еклесиас: &bdquo;Явно времената са такива, времена на разруха и слепота, на алчност и безверие&hellip; Безвремие. Светът се преобръща&hellip;&rdquo;<br /> <hr /> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Не знае&nbsp;точната&nbsp;бройка на&nbsp;спечелените купи и медали</strong></span></h2> За почти 25 години треньорска работа възпитаничките на Нешка Робева завоюват цели 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 европейски титли и 2 вицеолимпийски титли. Какви отличия има обаче голямата треньорка &ndash; по времето, когато е била състезателка.<br /> &bdquo;Не, наистина не знам. Често ме питат случайни хора колко златни медала съм имала. Някои дори не помня - нямах, а те спорят с мен, &bdquo;Не, не, имахте, на казачока с въженце или на обръч, или&hellip;&rdquo;, сподели в интервю за народното издание през май Робева. И добави:<br /> &bdquo;В съзнанието на хората тяхната любимка е и шампионка. Все се чудя 9 медала ли имах или 8. Участвала съм на 4 Световни първенства, от които мисля, че имам 5 сребърни и 4 бронзови медала. Като треньор в интернет пише 361. Чак и аз се учудвам. Много са наистина...&rdquo;.<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong></em>