Какво по-хубаво от джолан с кисело зеле и немска бира?

25 Окт. 2016, 12:54 12481 прочита 1 коментара

<img src="/documents/newsimages/editor/201610/nordel(3).jpg" width="250" height="218" hspace="7" align="right" alt="" />Мариела Нордел не се нуждае от представяне, защото бе най-атрактивната участничка в първото по рода си тв риалити у нас &bdquo;Мастер шеф”. В кръвта й тече испанска, френска, българска, гръцка, китайска и еврейска кръв. Тя самата е гореща сплав от емоции. &bdquo;Чувствата са движещата сила в моя живот с каквото и да съм се занимавала!”, твърди Мариела. Работила е със страст като модел, пиар и мениджър на световноизвестни марки. Била е Бизнес дама на годината и съпруга на граф. Пътува много по света и познава кухнята на много народи. В този брой ни предлага рецепти от немската кухня. <hr /> За първи път се сблъсках с немската кухня, когато бях на 6 години. В Хавана живеехме в един апартамент заедно с още едно семейство – нещо обичайно за Куба. Жената беше червенобузеста, руса и много бяла - от ГДР, а мъжът от Ориенте, и... много черен. Имаха дебело, ревящо бебе мулатче и германката постоянно се опитваше да го утеши с някое от нейните пюрета, но бебето не спираше да врещи. Един ден я помолих да ми свари яйца, защото котлонът ни беше газов и не ми се разрешаваха да го включвам, когато съм сама вкъщи. Дори с такава проста задача като варени яйца немкинята се провали – бяха полувтечнени и имаха вид на неприятни физиологични течности. Вторият ми сблъсък беше три години по-късно. Пътувах през Берлин и в хотела ни поднесоха пържола. Радостта ми беше голяма, тъй като идвах от Куба, а там месото винаги е кът. Но, като ми донесоха порцията, се разплаках!... Вкусната огромна пържола беше съсипана от мармаладен сос, обилно полят отгоре й… И салатата от краставици вместо със сол беше поръсена със захар. Години по-късно, вече като възпитаник на Немската гимназия, разбрах манията на иначе сухарите германци да позахаряват всичко, което се яде – те просто са толкова кисели и стриктни, че само това им остава – да си подсладят живота в кухнята. Въпреки &bdquo;сладкия” си опит с германската кухня не я заклеймявам изцяло. Страната е огромна и разликите в кухнята от източната до западната, и от северната до южната й част са също толкова огромни. Аз съм почитател на Прусашката кухня – Берлинската област, както и на тази от югозападната част на страната, която е в близост до френската граница. Ще ви представя три мои любими рецепти, които считам за абсолютна класика в немската кулинария. <img src="/documents/newsimages/editor/201610/50 semmelknc3b6del.jpeg" width="520" height="335" alt="" /> <h2>Земелкньодел</h2> Кнедлите са най-популярни в северната част на страната. Правят се както от картофи, картофено брашно, така и от пшенично. Тази рецепта е от кръгли хлебчета Земел – продават ги във всички големи вериги супермаркети в България. Трябват ви 8 сухи, стари хлебчета. Натрошете ги на едри трохи или ги нарежете на ситни кубчета, размесете ги с 3 яйца, сол на вкус, 100 г пушени гърди или бекон, нарязани на много ситни кубчета /смлени в блендера/, 1 връзка пресен магданоз, ситно нарязан и 1 к.ч. настърган кашкавал. Прибавете и малко прясно мляко, така че да ви се получи тесто с плътността на кайма за кюфтета. Омесете много добре тестото и го оставете за няколко часа хладилника. Направете топчета, големи като пинг-понг, оваляйте ги в брашно и ги пуснете във вряща, подсолена и подкиселена с 2 с.л. оцет вода. Не слагайте много от топчетата наведнъж, за да имат пространство да се сварят. Когато изплуват на повърхността, са готови. Извадете с решетъчна лъжица и залейте с разтопено краве масло. Използвайте ги като гарнитура към печено или ги изсипете в унгарски гулаш. Може и да се консумират самостоятелно, като предястие. <img src="/documents/newsimages/editor/201610/50 Ratskeller_12_Eisbein.JPG" width="520" height="345" alt="" /> <h2>Айзбайн мит зауеркраут /Джолан с кисело зеле/</h2> Много типично ястие от Прусия. Навремето един от германските крале – Аугуст дер Щарке-Август Силния, е избирал за армията си само мъже оттам, защото прусаците били високи над 2 метра и много силни. Предполагам, че е от яденето в този регион, близо до Берлин. Изберете свински джолан около кило и половина. От предната вечер го накиснете в следната марина: 2 л. вода със сол на вкус, 1 глава лук, нарязана на шайби, няколко скилидки леко приплескан чесън, 1 ч.л. захар, 1 к.ч. ябълков оцет, 2-3 дафинови листа, няколко зърна бахар, черен пипер, десетина зърна карамфил и 2 блокчета говежди бульон. Оставете сместа да заври, после я махнете от огъня и като се охлади до телесна температура – да е хладка, потопете вътре джолана. Така да престои за една нощ в хладилника. На другия ден варете на слаб огън 1.5 ч джолана в маринатата. Извадете го, сложете в йена глас съд или тавичка, намажете обилно джолана с краве масло и печете на 180 градуса около час – до получаване на хрупкава коричка, като от време на време обливате джолана с разтопената мазнина и кравето масло. Докато джоланът се пече, пригответе зелето – трябва ви кисело зеле 500-600 г. Нарежете го на много фино и тънко, като изчистите от листата жилите. Запържете 1 глава ситно нарязан лук, прибавете 2-3 приплескани скилидки чесън, но като се запържат, веднага ги извадете, да не остават при лука - само да си пуснат леко от аромата. Добавете в тигана 250 г пушени свински гърди или бекон, нарязан на много ситни кубчета. Когато всичко се запържи, прибавете 2 настъргани зелени ябълки. Трябва да се запържат добре и да се изпари течността. Тогава изсипете в тигана 1 к.ч. стафиди и след минута - ситно нарязаното зеле. Овкусете със сол и смлян бял пипер. <img src="/documents/newsimages/editor/201610/50 75148-960x720-apfelstrudel.jpg" width="520" height="333" alt="" /> <h2>Ябълков щрудел</h2> Едно нещо трябва да им се признае на немците – много ги бива по десертите. Още си спомням с възхита за огромните айсбехери – купа с мелба, сервирана във въртящото се кафене на върха на Телевизионната кула в Берлин. Но непреходната класика си остава немският ябълков щрудел. Това е германският вариант на нашия тиквеник. Прави се по същия начин, само че вместо тиква се слага ябълка. Намерете фини кори за баница. Ако ви се занимава, сами си ги разточете. Рецептата е следната: 250 г брашно се замесва с 1 ч.л. сол, 2 с.л. олио и половин ч.л. оцет на еластично тесто. Оставете на стайна температура да почине за час и после го разточете с точилка върху поръсен с брашно плот на тънка кора, като за баница. Плънката пригответе от следните продукти: 1.5 кг ябълки се настъргват и смесват със 150 г захар, пакетче ванилия, 1 ч.ч. стафиди, 1 ч.л. канела, 2-3 с.л. ром, 150 г размекнато на стайна температура краве масло. Отделно разтопете 1 ч.ч. краве масло, което ще ви трябва за намазване. Намаслете тавичка или покрийте дъното с хартия за печене и поставете отгоре разточената кора, намажете я с четчица с разтопеното масло и в средата на кората изсипете плънката. Завийте на руло. Намаслете отгоре отново рулото и печете на 175 градуса до получаване на златиста коричка. Извадете щрудела и отново намаслете с четката отвсякъде. След като изстине напълно, поръсете с пудра захар. Нарежете на порции, като всяка акомпанирате с топка ванилов сладолед и разбита животинска сметана. Гутен апетит! И не забравяйте да полеете джолана с киселото зеле с много и студена немска бира! А ако намерите и някоя руса Гретхен да ви ги сервира, припявайки тиролски песни, купонът ще стане страхотен, сигурна съм. Ваша Мариела