<strong>&nbsp;Съсобственик съм на земеделски земи с още двама, по нотариален акт от 1997 г. Поисках да направим доброволна делба, но единият от съсобствениците заяви, че притежава саморъчно завещание за имотите и нотариалният акт ще бъде обявен за невалиден. Завещанието е съставено през 1979 г., а тогава земите са били в ТКЗС. Завещателят е починал през 1994 г., а правото на собственост върху земите е възстановено през 1995 г. Завещанието е обявено през 2007 г. Има ли срокове за обявяване на завещанието и отнася ли се то за възстановените земеделски имоти? Тези земи сме дали за обработка на арендатори и получаваме рента. <br /> Йордан ВАСИЛЕВ, Пазарджик </strong><br /> <br /> Не мога да ви отговоря точно за обявяването и сроковете, защото не са ми известни съществени подробности по саморъчното завещание. То е едностранен, личен, формален и отменим акт, с който едно лице се разпорежда след смъртта си с цялото или част от имуществото си в полза на определени от него лица. След съставянето му може да се е съхранявало лично от завещателя, от трето лице или от нотариуса. Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. Завещанието се обявява от нотариуса, при когото е оставено за пазене, или от нотариус, на когото е предоставено от трето лице, по местооткриване на наследството. Логично е, че обявяването на завещанието става след откриване на наследството - по молба или служебно. Срок няма, макар че законът изисква това да става веднага. <br /> <br /> По-важно за вас е да разберете защо смятам, че претенциите на единия от съсобствениците са неоснователни. Завещанието е съставено след включване на имотите в ТКЗС и към момента на откриване на наследството през 1994 г. тези имоти реално не са били възстановени. Завещанието би било действително за тези имоти, ако те реално са възстановени приживе на завещателя или преди Решение № 4 на Конституционния съд от 27.02.1996 г., по чл.90а от Закона за наследството (ЗН) да е влязло в сила. Завещателят не е имал предвид и не му е било възможно да предположи, че внесените от него земеделски земи някога ще бъдат възстановени. <br /> <br /> Завещанието на имоти, които завещателят не притежава, но предполага, че ще получи след възстановяването им и завещателят е починал преди реституционния закон, е недействително. Съгласно разпоредбата на чл. 90а ЗН (в редакция на ДВ, бр. 60/1992 г., завещание и продажба на наследство, съставено и извършено след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността на които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение № 4/27.02.1996 г. (ДВ, бр. 21/12.03.1996 г.) в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти. <br /> <br /> Законодателят придава правна относимост на този факт, като се ръководи от предполагаемата липса на воля завещателят да се разпореди с отнетите му имоти. <br /> <br /> Щом завещанието е съставено след внасянето на земите в ТКЗС и при възстановяването на собствеността завещателят е починал, законодателят не зачита направеното завещателно разпореждане. <br /> В случая завещанието в полза на единия от наследниците е съставено през 1979 г., т. е. след включването на имотите в ТКЗС, а наследството е открито 1994 г., когато реално правото на собственост върху тези земеделски земи не е било възстановено и те не са били на наследодателя, поради което и направеното завещание няма действие за тези имоти. <br /> <br />