<strong>Десетки се простиха със звездата в легендарното латино дуо &ldquo;Лос Хемелос&rdquo; Николай Константинов. Той бе певец, китарист, поет и художник, но си отиде твърде рано - на 66-годишна възраст. <br /> Заедно с племенника си Янко Николай блестеше с изпълненията си и на ежегодния конкурс на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.</strong><br /> <br /> Дуото &ldquo;Лос Хемелос&rdquo; (&ldquo;Близнаците&rdquo;) на братята близнаци Николай и Димитър Константинови, което изпълнява главно песни от Мексико и от други страни на Латинска Америка, е в пика на популярността си през 80-те и 90-те години. Двамата многократно са правили общи хитови изпълнения с Йорданка Христова. Самостоятелните им изяви, към които понякога се присъединява и сестра им Валентина Серафимова, печелят адмирации у нас и в чужбина. Имат многобройни записи в БНР и БНТ.<br /> <br /> След кончината през 2008 г. на Димитър Константинов братът Николай за известно време прекрати музикалната кариера, покрусен и от още една тежка загуба в семейството - в същата година си отива и синът му Андрей, едва 27-годишен, също певец и китарист.<br /> По-късно Николай успява да надвие болката и заедно с племенника си Янко, който е син на Димитър и също пее и свири на китара, възобновяват дуото &ldquo;Лос Хемелос&rdquo;. Така двамата, често в компанията на Валентина Серафимова, продължават историята на легендарния дует. Те са любимци на посолствата на латиноамериканските страни и на Испания у нас.<br /> <br /> С изпълненията си стават и най-атрактивното лице на ежегодния конкурс за журналистически творби на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България. Талантът, богатата култура и човешката деликатност на Николай, който беше също поет и художник, му бяха спечелили много приятели сред журналистите и всички днес скърбят за загубата му.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/Los Hemelos -4.jpg" width="520" height="345" alt="" /><br /> <hr /> <blockquote> <h2><em><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Житейски и творчески път</strong></span></em></h2> <div><em>Николай и Димитър Константинови са родени през 1950 г. в София, като Николай е с 15 минути &ldquo;по-млад&rdquo;. Заедно със сестра си Валентина и тримата учат в 28-о училище в Красна поляна, и тримата още от съвсем млади се влюбват в много популярните през 60-те мексикански песни, а оттам и в цялата латиноамериканска култура. Братята стават отлични китаристи и заедно с Валя участват с изпълненията си във всички училищни празници, имат изяви и на сцената на читалище &ldquo;Кирил и Методий&rdquo;.<br /> По-късно Николай и Димитър учат за електротехници в техникума &ldquo;Киров&rdquo;, където също внасят своята латиномузика, стават всеобщи любимци и си печелят прозвището &ldquo;мексиканците&rdquo;.<br /> <br /> <strong>През 1975 г.</strong> Николай постъпва като редовен студент в Държавната консерватория (сега Национална музикална академия).<br /> <br /> <strong>През 1979 г.</strong> завършва Вокалния факултет със специалност &ldquo;класическо пеене&rdquo; в класа на професор Руско Русков. Специализира 2 години и &ldquo;майсторски клас&rdquo; при професор Благовеста Карнобатлова, по онова време декан в същия факултет. Едновременно с това изучава и актьорско майсторство при професор Петър Щърбанов, главен режисьор на Националната опера в София.<br /> <strong><br /> От 1980 до 1986 г</strong>. Николай Константинов работи като артист-певец във военния ансамбъл на Българската народна армия, в музикалните театри в Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново.<br /> Неговият талант е забелязан не само у нас, но и в чужбина - поканен е за гастроли в хора на Миланската &ldquo;Ла Скала&rdquo; (1981-1983), оперните театри в Лион (1982), Марсилия (1983) и Цюрих (1984).</em></div> </blockquote><hr /> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/photo_verybig_124457.jpg" width="520" height="363" alt="" /><br /> <br /> Раждането и успехът на &ldquo;Лос Хемелос&rdquo;</strong></span></h2> През този най-продуктивен период в артистичната си кариера Николай и брат му Димитър регистрират и дуета &ldquo;Лос Хемелос&rdquo; (1981). С песните и музиката си те интерпретират фолклорни, популярни и традиционни песни от всички страни на Латинска Америка и Испания. Търсят ги за участие в различни музикално-вариететни програми, за записи в радиото и телевизията.<br /> <br /> Създават няколко свои музикални авторски видеофилми, участват в продукции за киното, издават няколко аудио и видеодискове, както и концертират у нас и в чужбина. Забележителна е съвместната им работа с нашата популярна певица Йорданка Христова.<br /> <br /> &ldquo;Лос Хемелос&rdquo; работят и живеят различни периоди в над 25 държави от Европа, Латинска Америка, Азия и Африка - в Германия, Италия, Франция, Холандия, Дания, Финландия, Норвегия, Гърция, Кипър, Израел, Шри Ланка, Мексико, Куба, Никарагуа, Мароко, Алжир и много други.<br /> Дуетът продължава и след кончината на Димитър през 2008 г. &ldquo;Лос Хемелос&rdquo; се олицетворява вече от Николай и племенника му Янко, към които често се присъединява Валентина Серафимова, както и техният приятел Юри Мравов.<br /> <br /> През януари 2013 г. Николай е поканен от департамента &ldquo;Музика&rdquo; в Нов български университет да представи петдневен семинар-концерт на тема &ldquo;Националната музика на Латинска Америка и страните от Иберийския полуостров&rdquo;, който е приет с голям интерес от преподавателите и студентите.<br /> <hr /> <blockquote> <h2><em><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Стиховете и рисунките на Николай</strong></span></em></h2> <div><em>Освен чрез своята музика Николай Константинов радва публиката и почитателите си с две свои хобита - рисуването и поезията. Сам изтъква, че поетичните му творби и рисунките му са по-скоро любителски, но колеги и почитатели го подтикват да издаде няколко стихосбирки, които са приети много добре. Стиховете му са самобитни и лирични. Далеч от артистичната суета и показност, в тях той излива емоционално и искрено своите душевни терзания. В четирите му издадени стихосбирки прозира недостатъчната му житейска практичност и душата му на мечтател и бохем. А илюстрациите са негови собствени рисунки.<br /> Рисунките на Николай са оценени по достойнство от Иван Яхнаджиев, Румен Статков и Ставри Калинов и са показвани на четири самостоятелни изложби, първата от които е през 1994 г. в галерия &ldquo;Нова&rdquo; предимно с рисунки на места и хора в Израел. Други големи серии от рисунки са от Мароко (2002-2004 г.), Дания (1998-2002), Финландия (1998-2002), Холандия (1998-2002), Испански мотиви (1995-2000) и др. Естествено, най-много са рисунките от прекрасни места в България - Несебър, Велико Търново, Велинград, Варна, Силистра, Копривщица.<br /> Многостранният и ярък талант на Николай Константинов, неговата богата душевност ще продължават да ни топлят от записите на песните му, от стиховете и рисунките му.</em></div> </blockquote><hr /> <br /> <em><strong>Къдринка Къдринова<br /> Иван Златанов </strong></em><br />