Придържам се към формулата “хиляди идейни врагове, нито един личен”, признава писателят
<strong>&nbsp;Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: &ldquo;Осъмски разкази&rdquo;, &ldquo;Адамити&rdquo;, &ldquo;Добре облечени мъже&rdquo;, &ldquo;Произведено в провинцията&rdquo;, &ldquo;Отдалечаване&rdquo;, &ldquo;Дунав мост&rdquo;, &ldquo;Патриархат&rdquo; и др. Неговите сценарии за игрални филми са в златния фонд на българското кино. Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII Велико народно събрание (1990-1992). </strong><br /> <br /> &ldquo;Хубав край - хубави хора&rdquo; - тази велика реплика, която е станала всенароден лаф, е от филма &ldquo;Преброяване на дивите зайци&rdquo;. Негов сценарист е Георги Мишев. Същият човек, който слага в устата на Филип Трифонов незабравимите думи &ldquo;една боза от шест&rdquo; като негов повод за флирт с невероятната Невена Коканова. От трети опит Георги Мишев създава първия си, при това пълнометражен филм като сценарист. &ldquo;Момчето си отива&rdquo; се превръща в класика и от 1972 г. не спира да се гледа. А следващият проект &ldquo;Вилна зона&rdquo; е най-забавната и тъжна ирония на соца и на българската еснафщина, направена 14 години преди режимът да падне от власт. &ldquo;Кучета и котки може, а прасета не може, така ли&rdquo;, това пък е лафът, който до днес се цитира от правения преди 44 години по сценарий на Георги Мишев не по-малко смешен и болезнен &ldquo;Селянинът с колелото&rdquo;. Филмът превръща Георги Русев в суперзвезда. В звезда се превръща и Стефан Данаилов, който като автоинструктор в &ldquo; Дами канят&rdquo; подкарва всички най-известни красавици на българското кино с репликата &ldquo;Ти знаеш ли, че имаш страшни очи&rdquo; - с тези думи Ламбо сваля всяка мацка, която пожелае. Явно Тодор Живков също много харесва филма. Защото през 1981 г. на Мишев е присъдена титлата &ldquo;Заслужил деятел на културата&rdquo; - свидетелство за правителствено признание на таланта му. <br /> <strong><br /> Някой ще каже, че човек се оказва нагаждач. Но няма да е прав. </strong><br /> <br /> &ldquo;Може да се лъжа, но усещам, че ако кажа, че пиша нещо ново, събеседникът ми отсреща леко помръква. Повече ще го зарадвам, ако кажа, че вече не правя нищо, че съм го &ldquo;ударил на живот&ldquo; (бел. ред. - чудя се не визира ли братята журналисти). На над 80, разбира се, какво още има да кажеш..., споделя писателят и драматург Георги Мишев. <br /> <br /> Все пак ще спомена, че ми е приятно в &ldquo;работилницата&ldquo; - да премитам и подреждам сечивата, за да не оставям сред себе си талаш и стърготини, както ни съветваше навремето старият майстор Емилиян Станев. Та в последно време се сетих, че на десетина години по веднъж се връщах към &ldquo;Вилна зона&ldquo; и дописвах по някоя нова глава от живота на българския селянин. На селянина, превърнат по неволя в градски жител. Така се получи бавен роман, дописван без бързане и без къртовски труд, естествено. Сега книгата ще излезе с последна нова част и се надявам да се получи картина в движение... Картина на бита и душевността на обитателите на зоната от седемдесетте години на миналия век до наши дни. Роман, донякъде и забавен, за читатели с чувство за хумор - една популация, застрашена от изчезване като пчелите...<br /> <br /> &ldquo;Мир за страха ни&rdquo; бe заглавието на мемоарната книга на Георги Мишев, която силно разбуни духовете на нашата &ldquo;интелигенция&rdquo;. Книга, която си струва да бъде прочетена... <br /> <br /> Всичко е казано, отсече писателят Мишев. Искаше ми се да довърша започнатото, пояснява той. Хронологията на разказа на места се пропукваше, нямах търпение да стигна до днешния ден, когато станаха реалност виртуалните ни предчувствия, съмнения, страхове от задаващото се бъдеще. <br /> <strong><br /> Надявахме се, че Кръчмарят все ще се яви някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата </strong><br /> <br /> Няма сметка, няма равносметка. Има вини, няма виновни. Опитвам по обратния път да разглобя изминалите години, да проумея някаква закономерност, която ни докара до днешния хал... <br /> <br /> Сякаш я няма неизменната му усмивка, на човека, който някога преди 27 години ни каза &ldquo;Здравейте, граждани!&rdquo;. <br /> <br /> Този поздрав отправи писателят Георги Мишев към хилядите, препълнили площада на катедралата &quot;Св. Александър Невски&quot; на първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. <br /> <br /> Здравейте, граждани! Честит ден първи на българската демокрация!<br /> <br /> Нека прибавим още: най-лошото мина. Доживяхме неочаквания, а всъщност отдавна чакан обрат... <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/40-gergi mishev ivan andonov dunav most.jpg" width="520" height="482" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>С големия Георги Андонов бяха страхотен тандем</em></span><br /> <br /> След три-четири десетилетия на движение в кръг или тъпчене на едно място, нека се надяваме, че вече поехме във вярната посока, към една цивилизована България - модерна, заможна, спокойна, стабилна страна...<br /> <br /> Апатията изчезва, апетитът за живот се завръща. Някакви незнайни досега резервни сили се събуждат в имунната ни система като след хипнотичен сеанс. Хипнозата, в която бяхме изпаднали цели десетилетия, отстъпва пред разума, пред вярата, пред надеждата.<br /> Най-сетне нарушеното равновесие трябва да бъде възстановено според природния закон и всичко да си дойде на мястото: глупакът да престане да съветва умния, бездарният да ръководи талантливия, мерзавецът да преподава морал!<br /> <br /> И както е казано в мъдрите книги - всекиму своето. На селянина - земята, с трайни гаранции за собственост. На работника - акции от фабриката. На човека с книгата и компютъра - свобода за творчество, за себеизява, за самоусъвършенстване. Стига вече грижи и любов към човечеството изобщо - нека да се погрижим за всеки човешки индивид... <br /> <br /> ... Няма да е лесно - с години са действали разрушителните сили на егоизма и алчността! Стопанството е съсипано, политиците - корумпирани, политическата активност на населението - парализирана, духовността ни е останала без дихание!... <br /> <br /> Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци. <br /> <strong><br /> Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати, </strong><br /> <br /> издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от потомци на комунистическата номенклатура...<br /> <br /> В моя живот винаги ме е интересувало това защо. Търся причините, корените на нещата&rdquo;, обяснява носителят на редица литературни отличия. Думите, изречени от писателя преди над четвърт век, и днес звучат актуално. <br /> <br /> Писателят е роден в ловешкото село Йоглав, пет години е следвал журналистика в СУ. След дипломирането започнали патилата.&nbsp;&ldquo;Като взех дипломата, нямах жителство. Озовах се в междинно състояние. Вестникът ме прати окръжен кореспондент в Ловеч. Няколко години живяхме там&rdquo;, казва Мишев, а съпругата му уточнява: &ldquo;Десет&rdquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/40-Image_5140768_128.jpg" width="520" height="345" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Щастлив с внуците</em></span><br /> <br /> &ldquo;Десет бяха и през цялото време правех какви ли не опити да получа софийско жителство. Няма и няма! Къде ли не са ме водили приятели! Веднъж Камен Калчев (б. ред. - журналист и писател (1914-1988 г.) ме заведе при тогавашния столичен кмет Георги Петков. Камен вика: &ldquo;Кметът знае кой е Камен Калчев, не може да ми откаже. Ти ще вземеш твоя книжка и ще му я занесем&rdquo;. Речено-сторено. Приема ни кметът, сядаме, разказваме проблема. &ldquo;Разбира се, другарю Калчев&rdquo;, великодушно каза кметът и натисна едно копче. Появи се чиновник с папка. &ldquo;Стефанов - пита Петков, - може ли един млад писател да стане жител на София?&rdquo;. Папката се разтвори. Стефанов чете, чете и накрая отсече: <br /> <br /> <strong>&ldquo;Не може, другарю Петков. Милиционер може, пожарникар - може, писател - не!&rdquo; </strong><br /> <br /> Метаморфоза преживяха и редица фигури след 1989 г. Тях писателят описва с обобщаващото &ldquo;властостремящи се&rdquo;. Самият Мишев, да припомним, бе депутат от СДС във ВНС. След този кратък гастрол в политиката се завърна към творчеството.<br /> <br /> &ldquo;Придържам се към формулата &ldquo;хиляди идейни врагове, нито един личен&rdquo;. Но съзнателно избягвам 39-те&rdquo;, казва той, имайки предвид 39-те сини, гладували срещу приемането на новата конституция. &ldquo;Още тогава бе ясно, че те рушат. Доказателството е крахът на дясното&rdquo;.<br /> Ако живееше в друго общество, сценаристът на хитовите български ленти вероятно щеше да бъде богат човек от авторските права <br /> Тук за тях му плащат буквално стотинки. Пенсията му се върти около 300 лв.&nbsp;<br /> <br /> Като няма нови неща, се ражда носталгията. С какво да привлечем сегашния българин. Активните българи - близо 2 милиона, ги няма. Колко от тях ще се върнат? Загубени са за майката родина. Тук оставаме ние старците... на хмела. Хубаво, ще го берем, ама повече берем ядове. Какво радостно да каже човек. Поне ако реформираме образователната система, обърнем внимание на децата, които сега влизат, и започнем с тях, ама друг вид образование трябва. А не досегашното количествено наливане на информация просто, което е подготовка за хора, които да решават кръстословици и судоку. Такива хора не ни трябват. Децата сега не знаят кой е Иван Вазов. <br /> <br /> В библията на един писател трябва да има истина. Звучи малко помпозно, клише, ама е така. Моят проблем винаги е бил под каква форма да поднеса истината. Някой ще каже, тук има хитруване, така е. Как да изхитруваш, че да си в гръб на лъжата. Иначе всичко губи смисъл. Разпиляваш се с дребни завоевания и печалби, което и теб те прави дребен. <br /> <em><strong><br /> Подготви Паулина БОЯНОВА</strong></em>