Мария Стефанова смята, че съсед иска да й присвои жилището, като я изкара алкохоличка и луда
&nbsp;Мария Стефанова работи дълги години в Ортопедичната клиника в Стара Загора и с часове може да разказва колко видни мъже и жени са се доверявали на професионализма й. Бившият президент на България Петър Младенов попада при нея с разпорено от заблуден ловен куршум лице. Мария облекчава мъките на Раул Кастро при една от най-страшните му кризи от псориазиса. Пациенти са й били в недалечното минало и Соня Партизанката и легендарният Чочоолу, който за благодарност й подарил пистолет. Покрай работата си Мария станала близка и с други известни хора, между които - Стефан Продев и Радой Ралин. За тях може да разказва с часове. Единственото, за което не желае дори да се споменава, е участието й във филма &bdquo;Хроника на чувствата&rdquo;. По време на снимките на филма върху главата й се изтърсва тежък прожектор, и тя по чудо остава жива. Днес Мария вече е забравила за спринцовките и марлите, пише и публикува епиграми. Отдава й се, защото по природа е весел човек. Съвсем наскоро обаче никак не й е било до смях. Ето защо: <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/40_2_ Раул Кастро намери лек за сърбежа си в България.jpg" width="520" height="365" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Раул Кастро намери лек за сърбежа си в България</em></span><br /> <br /> <strong>- Г-жо Стефанова, разкажете какво ви се случи...</strong><br /> - Никога и през ум не ми е минавало, че един ден моите съседи ще ме изкарат алкохоличка и ще лежа в изтрезвителното. При това, напълно трезва. А то, каква беше работата: Вървях си по една от алеите в парка и стъпих накриво. Изкълчих си левия крак. Заболя ме много и седнах на една пейка, за да отмине болката ми и да мога да се прибера у дома. И в един момент гледам двама полицаи, които идват към мен. Хванаха ме под ръка, без да ми обясняват каквото и да било,<br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>и ме откараха в изтрезвителя в Стара Загора </strong></span><br /> <br /> Не ме питайте какво е там!..Едно отвратително, мръсно помещение, в което още като влязох, и почнах да повръщам. Не защото съм била &bdquo;пияна, както твърдят, а от отвращение. <br /> <strong><br /> - Е, случва се човек и да се почерпи, какво толкова?...</strong><br /> - Казвам ви - въобще не бях пила. А и как си го представяте това пиене?! С моята мизерна пенсия едва мога да си купя хляб. Знаете ли колко пъти съм си лягала гладна, а вие ми говорите за пиене!...<br /> <strong><br /> - Но как така ви вкараха в изтрезвителя, не разбирам?</strong><br /> -Ще ви кажа какво мисля аз: Един адвокат от нашия вход си е харесал апартамента ми и търси начин как да ме изсели оттам. А за това е необходимо да докаже, че съм се алкохолизирала и не съм на себе си. Вече се е ангажирал и с подписка от съседите. Остава само да намери психиатър, който да докаже, че съм луда, да ме вкарат в психиатрията, и готово!... Ето за това ме вкараха в изтрезвителя, за да могат да представят справка в съда, че вече съм била там. Съставиха ми акт за 30 лева, взеха ми и ключовете, и се наложи да си вадя нови ключове, когато ме пуснаха. Ключарят отделно ми взе 40 лева за нови ключове и още 10 лева за резервни...Това за мен са много пари. Цяло състояние са, като се има предвид мизерната ми пенсия. Но това е най-дребното нещо, което можеше да ми се случи, защото има и по-страшно от това да пренощуваш в изтрезвителя.<br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Обявиха ме за общодържавно издирване </strong></span><br /> <br /> а аз никъде не съм ходила, все съм си вкъщи. Накрая стигнах до разпит в Девето РПУ в Стара Загора. Разпитваха ме там, държаха ме няколко часа, и след това ме изпратиха в съда. Назначиха ми и психиатрическа експертиза. Попаднах при психиатъра Иван Ников, който вероятно трябваше да ме изкара луда и да представи експертизата в съда. И именно докато разговарях с този човек, разбрах за подписката от блока, която цели да докаже, че съм алкохоличка и невменяема.<br /> <strong><br /> - А за какво дело говорите?</strong><br /> - Как за какво?! - Делото беше за изселването от дома ми, като алкохоличка и луда. Но не се получи така, както очакваше организаторът на целия този фарс. Психиатърът заяви в съда, че съм напълно здрава, че не съм алкохоличка и интелектът ми е над средното ниво. Така, че моят съсед няма да може да си направи мезонет от моите 72 квадрата жилищна площ на ул. &bdquo;Майор Кавалджиев&rdquo; 105, нито ще съедини моя таван с неговия. Това мога да кажа. Но обидата от униженията, които преживях в последно време, <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> едва ли ще забравя някога </strong></span><br /> <br /> Ще кажа и още нещо: Аз едва свързвам двата края, много пъти си лягам гладна. Често не мога да си платя тока и телефона и съм писала до вестниците да се моля за помощ. Кажете ми какви пари човек в моето положение може да харчи за пиене? А и аз нямам такава необходимост. Алкохолът прави човека глупав и той не може да мисли правилно. А аз по време на изборите съм член на секция, участвам в най-различни радиопредавния, журналистите вече ме познават по гласа. Публикувам епиграми в няколко вестника.<br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em><img src="/documents/newsimages/editor/201610/40_3_ Константин Тренчев си забрави обещанията.jpg" width="520" height="301" alt="" /><br /> Константин Тренчев си забравил обещаният</em></span><strong>а<br /> <br /> - Не се разстройвайте. Да сменим темата. Кажете ми как помогнахте на брата на Фидел Кастро &ndash; Раул?</strong><br /> - Знаете, че медицината още не може да лекува псориазис. А този човек страдаше от много силен и неприятен сърбеж. С него ме свързаха познати от София. Заех се да търся средства от народната медицина, които поне да облекчат състоянието му. <br /> <br /> Така стигнах до известния Горублянски свещеник, който тогава правеше специален мехлем против сърбежа от псориазис. Осигурих на Раул Кастро от този мехлем и може би много от вашите читатели няма да повярват, но братът на кубинския лидер се излекува. В дома си още пазя красивия сувенир, който лично той ми изпрати по Соня Партизанката, която ходи на посещение в Куба. Соня съпровождаше оркестъра, с който тогава работеше Лили Иванова. От Соня знам, че тогава Лили е трябвало да пее в най-голямата зала в Хавана. Всичките разходи по това турне са били предварително уговорени, когато ни в клин ни в ръкав <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Лили поставила условие за четири пъти по-голям хонорар </strong></span><br /> <br /> Соня се видяла в чудо &ndash; не че не може да даде такива пари на Лили, но я подразнил начинът, по който била поставена на колене, малко преди отпътуването на оркестъра. В един момент Соня се окопитила и каквато си е дръпната, а и в ония години беше една от силните в партията, отсякла: &bdquo;Или ще пееш, Лиленце като пиленце, за колкото пари си се пазарила, или няма да видиш сцена в България!&rdquo; И нещата си дошли на мястото&hellip;<br /> <strong><br /> - Мария, на толкова хора сте помогнали. Сега, когато ви притиска мизерията, не може ли да потърсите помощ от някои от тях?...</strong><br /> - Кой да ми помогне?! - Тренчев ли?! - На моята пишеща машинка си пишеше всичките статии в първите години на демокрацията. Хранила съм го, поила съм го, и като се издигна, ме забрави. Ами Кольо Босия?! - Ако знаеш как съм се грижила за него, колко време е живял в дома ми. Ама и той ме забрави. Навремето с Ренета Инджова бяхме манекенки. Представяхме модните дрехи, които шиеше майка й. Веднъж дори тя ме блъсна да падна, та тя да се изтъкне. Не й се сърдя. Днес май и тя е на моя хал!...<br /> <br /> Едно<em><strong> интервю на Тодорка НИКОЛОВА</strong></em>