Художникът отричаше да е рисувал парафа на Първия
<strong>Ако имам някаква рента, никога повече няма да рисувам нищо, казваше в края на живота си Борис Димовски. Но за съжаление той рента нямаше, а имаше най-малкото ателие в иначе голям блок, в което дори не оставаше място за статива. Затова го бе подарил. Рисуваше върху нещо като маса, а от време на време полягаше върху някакъв плот, който при повече въображение бе могъл да мине за легло. Освен това имаше доста внуци, останали сираци след смъртта на две от децата му, та и грижата за тях бе паднала на неговите плещи. Така че за отказване не можеше да става и дума. Така си отиде с писеца и туша в ръка на 81 години. Накрая съвсем се беше смалил. Казваше, че тежи 85 килограма, от които двадесет са ядове. Но въпреки това никой никога не го чу да хленчи. Дори когато завинаги изпращаше млади и красиви дъщерята и сина си. Дори когато като депутат във Великото Народното събрание поискал някаква сума, с която да може да погребе жена си. И тогава, философски, с малко тъжна усмивка се опитваше да оправдае отказа. Сигурно нямат възможност, казваше...</strong><br /> <br /> Борис Димовски е роден на 20 октомври 1925 година. Ако Господ не си го бе прибрал на 26 март 2007-а, тези дни щеше да навърши 91. И сигурно пак щеше да рисува... В Яврово, където за първи път е видял слънцето, той е художникът на селото. Но то си има и писател: Николай Хайтов. Има и голям учен чл.-кор. д-р Георги Гълъбов, завеждащ Катедра по патоанатомия в МА, заместник-министър при Вълко Червенков. Свален от Тодор Живков, в резултат на което от притеснение умира съвсем не навреме. Има и още няколко професори, но какъв е бил халът на тези светила, когато слизат от Родопа и отиват да учат в Асеновград, най-добре разказва самият Димовски в книжката, наречена &bdquo;Думи&rdquo;: &bdquo;През два-три дни прескачах до село за хляб. Такава беше и съдбата на останалите явровски гимназисти. Снабдяването на бъдещия писател Хайтов беше оскъдно. От глад той изяде туршията на бъдещия професор по овощарство Т. Ангелов и печените картофи на бъдещия професор по руска литература Васил Колевски. А понеже на всички ни бяха изпокъсани чорапите, бъдещият професор по лозарство Йордан Иванов - тогава Даньо, ни научи да боядисваме петите си с вакса, за да не белеят. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/20-Dimovsky3.JPG" width="520" height="370" alt="" /><br /> <em><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Един страхотен дует - Радой Ралин - Борис Димовски</span></em><br /> <br /> Ето какво пък си спомня споменатият вече проф. Колевски: Докато живеехме като ученици заедно, Димовски не говореше, че ще става художник, но рисуваше. После се записа в Художествената академия. Първата година преподавател му беше Илия Бешков. Студентите рисуват модел. Минава професорът, за да види кой какво е изкусурил. Някъде нещо поправя. Спира пред статива със сътворението на Борьо. Не казва нищо, вади банкнота от 500 лева (доста пари за онова време), слага ги пред него и продължава нататък. Димовски е художник на европейско равнище. На Стария континент се съизмерва с Жан Ефел и най-много с още един.<br /> <br /> Но за да преживее в България, художникът на &bdquo;европейско равнище&rdquo; трябва да работи като африкански роб. И той го правеше. Рисуваше непрестанно: депутати, овце, номенклатурчици, мишки, подпийнали попове, магарета, Радой Ралин, президенти, ганьовци, че дори и себе си. До време рисунките и карикатурите му пълнеха вестниците и бяха свежата кръпка в сивата им униформа. Но като че ли нещо става през зимата на 1968 година. Уж малко, защото наглед книгата &bdquo;Люти чушки&rdquo; не блести с обема си, но като съдържание - много &bdquo;вредно&rdquo;. Взривната вълна, която тя предизвиква, изстрелва като мощен катапулт дуета Ралин - Димовски/ поет - илюстратор/ на светлини години от редакциите, в които работят. Нещо повече. Те нямат право да публикуват никъде в пределите на републиката. С какво толкова са съгрешили, чудят се читателите. След време това става ясно. Излиза на бял свят докладната, която комисия в състав.... изпраща до бюрото на ГК на БКП. В нея между другото пише: &bdquo;Авторите се отнасят негативно към икономическите резултати на нашата страна, невярно представят нашите успехи в социалистическото строителство. Следват думите, които разобличават конкретно художника: &bdquo;В книгата &bdquo;Люти чушки&rdquo; е допусната несъвместима с всякакъв морал и законност илюстрация на Б. Димовски, в която е злоупотребено с подписа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на МС на НР България, като е поставен на опашката на едно прасе. Над тази &bdquo;илюстрация&rdquo; е отпечатана епиграмата: <br /> <br /> <em>Глух, но послушен:&nbsp;&bdquo;Сит търбух, за наука глух&rdquo;</em><br /> <br /> В по-късно разговори Димовски никога не е винял Тодор Живков за това, което се случва с него и Радой Ралин. Той твърди, че това е акция на послушниците около него, които търсят под вола теле, за да му се харесат. Той обяснява, че прототип на сития търбух не е Първия, а тогавашният председател на БАН Сава Гановски. А колкото до опашката на прасето Димовски винаги е твърдял, че това е просто една драскулка, а не подписът на Живков, защото той никога не е знаел как изглежда той. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/20-Dimovsky5.JPG" width="520" height="318" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>С голямата челяд в щастливите години на младостта </em></span><br /> <br /> В крайна сметка сценаристите постигат своето. Авторите на &bdquo;Люти чушки&rdquo; са жестоко наказани, а книгата е &bdquo;арестувана&rdquo; и изгорена. Появява се отново след години, когато илюстраторът вече не е низвергнат, а тъкмо напротив, избран е за депутат във Великото Народно събрание, и то от соцпочитателите си от родния му край. Там за една година той прави сто скици, малко борчове и три изказвания. Той поиска Тодор Живков да бъде докаран в пленарната зала и да отговаря на депутатските въпроси, а също и да се намали военната служба. Всички до един, отляво и отдясно, скочиха против иначе разумните му искания. Страхуваха се, че разприказва ли се Тато, почти за всеки може да каже нещо, което няма да е много лицеприятно.<br /> <br /> Малко преди това, в последните месеци на социализма, френският президент Франсоа Митеран покани на закуска едни от най-видните родни дисиденти. Разбира се, тази чест бе отредена и на Димовски. Той обаче вместо изисканата френска маса предпочете компанията на човека от Мадрид - Симеон Сакскобургготски. Години след това Царят му върна жеста, като го покани на сватбата на дъщеря си Калина. Тогава, докато оглеждал гостите, художникът стигнал до извода, че е най-бедният от тях. Това обаче никак не го притеснило, още повече че го поставили да седне до най-красивата марокански принцеса. Гледал я, възхищавал се на хубостта й и малко съжалявал, че я среща толкова късно.<br /> <br /> Веднъж в Истанбул, където имал изложба, Димовски се опитал да се направи на богат, още повече че по това време пак бил и депутат, но вече от следващия парламент. Не се получило. И то не по-негова вина, а заради тогавашните родни стандарти. Та на откриването на експозицията журналистите го обградили, заразпитвали и един от въпросите им бил: Какви ви са доходите? Като знам, че един турски парламентарист взема 3000 долара, колкото и да не обичам, трябваше да излъжа -разказваше художникът. - Но не много. Внимателно. Да не се изложа. Удвоих заплатата си и излезе сто долара. Ония ме гледат: Не може да бъде. Толкова малко? А, така ли, сигурно е станала грешка - отвърнах - в пресмятането.<br /> <br /> Философ и мъдрец, Борис Димовски имаше мнение за всичко: За труда и робите, за клона и ябълките, за дебелите книги и дебелите жени, за тялото и душата, за дамите и панталоните, за жребия на съдбата... За брака например той казваше, че е центрофуга: От него мъжът излиза изпран, изгладен и изстискан. Определяше го още като служба с минимално възнаграждение и 24-часов работен ден. Смяташе, че мъжът има нужда от девет жени, за да произвежда ток, да си търси реброто, да храни дявола, да заглавиква ангела и т. н. Крайното му заключение бе, че &bdquo;Любовта е като отиването на Луната - мислиш кой знае какво, а то и там - пръст и камъни&ldquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/20-Boris Dimovski_poklonenie_Petar Beron_Yordan Vasilev_BGNES_1.jpg" width="520" height="318" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Прощаване с твореца </em></span><br /> <br /> А ето какво Димовски мислеше за себе си и своя скъп приятел Радой Ралин: &bdquo;Винаги съм бил нежен и лоялен в любовта. Пълна противоположност на Радой /Ралин/. Той е повече по шума и спектаклите. Види на улицата някоя по-млада жена и отдалеч започва да й се радва: Добър ден, госпожа, колко добре изглеждате, дано ви бисира партньорът ви тази нощ. Така гради славата си на съблазнител. Той е от Сливен, където живеят повече цигани. Аз съм селско момче от Родопите, затова съм по-мълчалив и затворен. Но не изключвам да съм имал повече завоевания от него&rdquo;.<br /> <br /> Такъв беше Борис Димовски. Нарекоха го дух без материал, Дон Кихот, а всъщност той бе вол, който непрестанно ора съсухрената си, камениста нива с мечтата да я превърне в градина. За един живот илюстрира над двеста книги, нарисува хиляди рисунки, даде пример за морал и честност. Държеше да се знае, че е селянин аристократ, защото е от Яврово. И защото според него граждани аристократи няма. <br /> <br /> <em><strong>Подготви Исак ГОЗЕС</strong></em>