Я не се дръж като циркаджия!

Някога българите гледали на цирка като на нещо несериозно, опасно и неприлично

17 Окт. 2016, 11:27 8139 прочита 0 коментара

Лазар Добрич, един от цирковите асове у нас

Някога българите гледали на цирка като на нещо несериозно, опасно и неприлично

Но в навечерието на празника там изниквали множество шатри и бараки, където освен обичайните циркови номера се предлагали и други любопитни спектакли и гледки като: паноптикум, феномени, “говорящата глава или глава без тяло”, менажерия, жената, която гледа на карти или на боб, цирк на бълхи, овцата с пет крака и пр. атракции. Не минавало без цвъртящи на скарата кебапчета, пуканки, захарен памук, стрелбища, бозаджии и дим от огньовете, на които се печат разни лакомства... Но първата професионална акробатическа трупа, която пристига в София, е японска, годината е 1886-а Не се задържа за дълго, явно интересът не е голям. Българинът все още гледа на зрелищата като на нещо излишно (харчат се пари!), опасно за бъдещето на подрастващите (току-виж оставили земята или дюкяна и хукнали да стават и те циркаджии!) и не на последно място, след появата и на жени на арената - срамно, развращаващо, неприлично. Две години по-късно идва трупата на Анжело Пизи, която включва “разни трикове с дресиран кон и други животни”. Дълги години тази трупа играе в т.нар. “цирк-театър “Анжело Пизи” (Дървена барака на ъгъла на “Мария Луиза” и “Цар Симеон”), където в един и същи спектакъл се редуват и сценки, и кратки пиеси, и музикални изпълнения, и чисто циркови номера. Хумористичен коментар на този театър ни е оставил в своите спомени Георги Каназирски-Верин: <img src="/documents/newsimages/editor/201610/16-2.jpg" width="520" height="323" alt="" /> Първа циркова трупа от 1887 г. - “Българско знаме“ “Най-често... в дъсчения театър Анжело Пизи играеха двама Ибиш Ага (комедиен персонаж, подобен на Хитър Петър - б.а.) - арменецът Белиян и гъркът Атанас Вая. По едно време в трупата на Вая се подвизаваше красивата българка Ирина, която пееше български и турски песни с много приятен глас. Тя привличаше голям брой офицери, особено от кавалерията. Освен турските фарсове с вечния герой Ибиш, който се прави на абдал, а надлъгва всичките, и единствената турска оперетка “Леблебеджи Хорхор Ага“, Ибишовци играеха от време на време Шекспировата “Отело“ на турски език. От трагедия това Шекспирово произведение се превръщаше в най-смешния фарс, особено когато турският Отело се провикваше: “Дездемона, хей гьонлюм Дездемона, Бана хер шей сьойле иопса сени богаръм бойле, бойле, динини скитим!“ А тя му отговаря - “Вай, Отело керата! Не пис бу миллет кабахат бенде йоктур, хей йолдаш”. Публиката умираше от смях На тия ибишовски представления... един от редовните посетители беше нашият народен поет Иван Вазов”. Тогава българите навярно за първи път виждат и “циркаджийка”, това е дъщерята на Пизи, която танцува върху опъната тел. В същия цирк вземат за помагач едно 14-годишно момче, Петър Панайотов. Готов е да върши всичко, само и само да бъде в цирка. А когато е свободен, се опитва да изпълни някои от номерата на артистите. Млад, силен, упорит. Собственикът на цирка го насърчава, може би защото дъщеря му също харесва българчето. Отначало Петър Панайотов е включен в комична сценка. Скоро започва да изпълнява и акробатична фигура заедно с връстника си Коста Шалганов. Публиката ги посреща със спонтанна радост и ръкопляскания, нали само те са българи сред изпълнителите. А Пизи дори му дава по 50 ст. за всеки номер, долу-горе колкото да вечеря хляб и супа! Когато италианецът решава да напусне България, той предлага съдружие на младия Панайотов. Май че го е харесал за зет, но способният юноша отказва примамливата възможност. През пролетта на 1897 г. Великденският панаир срещу Централната гара в София идва с нещо напълно ново: откриването на първия български цирк. Името му е дълго: “Първа българска гимнастическа, акробатическа и комична трупа “Българско знаме”. Между двете мачти на цирка наистина се развява българският трибагреник. В определения час откъм града се стичат тълпи. По това време прочутият Лазар Добрич, който години след това ще има своя трупа и свой цирк, е 16-годишен. Той разказва, че очакването е за “нещо необикновено”. Гръмва маршова музика. Иззад червената завеса излизат един по един артистите. Облечени са в блестящи и разноцветни “премени” и се нареждат на високата външна естрада. Мъжете са в тънки гимнастически трика. Но има и жени, полуразголени! Пресата на другия ден се надпреварва да описва външността и екипите им: “Облеклото на жените артистки беше още по-интересно. Блузи от копринен плат, с широко (но не дълбоко) деколте почти до края на раменете, без ръкави, със съвършено голи ръце, с къси копринени панталонки, пристегнати с ластик над коленете, а надолу само едни чорапи покриват голите им крака”. В това подробно описание, между редовете, се усеща готовият да изригне възмущение обществен морализатор: “а надолу само едни чорапи...” Всъщност това е регистрирано и като реакция в цирка: “Някои жени от публиката стеснително извръщаха погледи...”. Не е превземане, такова е времето. Когато на сцената на някогашната “Славянска беседа” гостувала някаква чужда трупа - “Глоб Тротер” с френска пиеса, и се налагало артистът и артистката да легнат в едно легло, от залата се чул възмутен глас: “Срам! Позор! Вие кощунствате! <img src="/documents/newsimages/editor/201610/16-1.jpg" width="520" height="192" alt="" /> Вие позорите храма на нашето изкуство! Срам! Това не е театър!”. Оказало се, че това е актьо-рът Матей Икономов, който не можал да понесе тази “извратеност” на сцената. Но да се върнем към откриването на първия български цирк. Пред впечатляващата редица от стройни тела излиза млад гимнастик, който любезно съобщава на навалицата, че който иска да гледа представлението, трябва да побърза да си купи билет от касите. Това е Петър Панайо-тов, някогашното слугуващо момче при Пизи. Той всъщност е собственик и директор на първия български цирк. Къде без музика? “Духовият оркестър, съставен от неколцина лясковски цигани, отново засвири мобилизиращия марш. Артистите, махайки приветствено с ръце, заслизаха от естрадата. Публиката се натисна към касите. За кратко време всички места се разпродадоха. Оркестърът също се прибра вътре. След малко оттам долетяха звуците на “Шуми Марица”. Историята на българския цирк започна...” Трупата има огромен успех. Петър Панайотов основава и своя школа, първата у нас, там израстват няколко поколения бъдещи циркови знаменитости. Тепърва ще имаме световноизвестни трупи и циркови артисти, които ще обират овации и награди, тепърва ще се появят цирк “Левски”, цирк “Европа”, цирк “Роял-Добрич”, цирк “Балкански”, цирк “Родина”... Но в нашия езиков фонд трайно ще остане изразът “Този (тази) прави едни циркове...”, което значи - държи се глупаво, демонстративно, евтино, неприлично... Петя АЛЕКСАНДРОВА