Николай Николаевна 76 г.: Всички в рода ми са факири!

<strong>Николай Николаев - бате Николай, е роден на 18 октомври 1940 г. в ложата на бургаския театър. Баща му по това време е режисьор там. Майка му гледа представлението, когато настъпват родилните болки. За късмет драматург на театъра е доктор Булгуров и под неговото вещо ръководство в коридорчето на театъра се ражда Николай. </strong><br /> <br /> Завършва ВИТИЗ при проф. Кръстьо Мирски заедно с Тодор Колев, Ванча Дойчева, Иван Налбантов... До 1990 г. работи в Народния театър. Правят го и заслужил артист. След настъпването на промените напуска и заминава в Италия за 3 години, където работи в най-големия цирк като клоун. <br /> <br /> &ldquo;Като станах на 60, едновременно оглупях и поумнях, реших да посветя дните до края на живота си на децата. Ударих чертата на свършеното и си направих равносметка&rdquo;. След като 28 г. играе на сцената на Народния театър, през 1990 г. Николай Николаев решава да изучи изкуството на клоуна.<br /> <br /> &ldquo;Животът е едно пристигане и отпътуване, в които за кратко време сме се видели на гарите любов и смърт. Аз бавно съм тръгнал към втората гара. Колко ще пътувам дотам, Господ знае. Но на всички пожелавам никога да не напускат онази гара, която се казва любов. Да умееш да обичаш е нещо възвишено. Аз мисля, че успях. <br /> <br /> Имал съм четири жени: с първите три съм сключил законен брак, с четвъртата се венчахме пред Бога. Тя се казва Ана и се запознахме в &ldquo;Пирогов&rdquo;. <br /> <br /> С Маргарита бяхме състуденти. Тя е режисьор. Живяхме заедно седемнадесет години. Родиха ни се Стефан и Деница. От втората ми жена Зина имам дъщеря си Надежда, която следва във Франция компютърна анимация и режисура. Последната ми съпруга беше солистката от Музикалния театър Деница Шопова. Имахме дълга връзка и три месеца брак. Безкрайно съм обичал всичките си жени и честно казвам, че не съм им изневерявал, докато съм бил с тях&rdquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/40-bate koko 005.jpg" width="520" height="376" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>7-годишната Невена, която допреди 15 минути трепереше, гушена в болничното легло, забрави, че е оперирана, и засмяна изскочи в коридора, за да се сбогува със смешните лечители</em></span><br /> <br /> Всеки четвъртък точно в 9 часа детската клиника на болница &ldquo;Пирогов&rdquo; се оживява от смеха на малчугани. Сълзите на болните деца пресъхват, защото започва специалната лекарска визитация. Вместо доктори, в бели престилки се появяват двама смешни хора с големи носове и обувки, с изрисувани лица. Странните лекари са Николай Николаев (Коко) и колегата му Марин Неделчев (Роко), с когото са партньори над 30 години. Представленията, които изнасят Коко и Роко, съвсем не са лека работа. Най-тежко е да се представя програма край леглата на току-що оперираните деца, излезли от реанимация. Тази психотерапия е толкова популярна на Запад, че някъде дори има клиник клоуни на щат. <br /> &ldquo;Знаете ли кои сме ние?&rdquo; - галантно се покланя бате Николай, докато верният му приятел и колега Роко усмихнато разпитва хлапетата за имената им. <br /> <br /> Клоуни, смешници, палячовци - опитват се да уцелят верния отговор малчуганите.<br /> <br /> О-о-о... не, грешка, вие сте нещо тра-лю-лю-лю, ние сме доктори и идваме да ви лекуваме. - Артистите се представят за истински лекари. Не вадят обаче инжекции, а започват да внушават на децата, че те трябва да участват в собственото си изцеление.<br /> <br /> Визитациите в болниците са мой стар проект, по който се запалих от теорията на американския лекар Ендрю Уайл. Той твърди, че магията на лекарствата не е в химическия състав, а в съзнанието, с което ги приема човек. Започнах целебната си програма, като първоначално обикаляхме болници в страната, разказва Бате Николай, който е получил куп благодарствени писма от педиатри. В тях лекарите твърдят, че след клоунското им шоу малките пациенти са били изписвани преждевременно.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/40-bate koko 009.jpg" width="300" height="470" hspace="7" align="left" alt="" />- Как се чувствате в навечерието на рождения си ден, виждам, че превъплъщението в професор-доктор ви носи радост?<br /> </strong><br /> - През целия си живот не съм мислел, че мога да стана нещо друго освен артист или палячо. Разбира се, добър или лош, това е друг въпрос. Не съм си представял, че мога да стана гинеколог, гей или депутат. Предлагам надписа на Народното събрание &ldquo;Съединението прави силата!&rdquo; да го изстържат и да се сложи една мисъл на хан Крум - законотвореца: &ldquo;Когато крадецът и съдията седнат на една маса, тази държава е загубена!&rdquo;. Радостното е, че навършвам 76 г. Трагедията на старостта не е в това, че старееш, а че оставаш млад по дух. Пенсионер - това е състояние на духа. Има много пенсионери на 30 - 40 г., напоследък има даже и двадесетгодишни старци.<br /> <br /> <strong>- Роден сте в театър, баща ви е бил режисьор, брат ви Орфи беше фантастичен илюзионист, посвещавал ли ви е в тайните на магията си?<br /> </strong>- Разбира се. Ние бяхме много малки и като останахме сираци, стана така, че аз съм му първият режисьор на първия спектакъл, всички фокуси, секрети, работи правехме заедно. Даже аз съм измислил илюзията, с която той стана втори в света. На Орфи е мисълта &quot;Хората обичат да бъдат лъгани, но красиво, и това го правят най-добре илюзионистите&quot;.<br /> <hr /> <h1><strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);">В артистичния род Николаеви всеки е магьосник </span></strong></h1> <h2><span style="color: rgb(128, 128, 128);">Николай се гордее с трите си деца Деница, Стефан и Надежда</span></h2> Най-голямото признание от публиката бате Николай получил за ролята си на Борис Трети в &quot;Иван Кондарев&quot;.&nbsp;Играл е Гьобелс в &quot;Двубоят на столетието&quot;, Ван дер Любе от &quot;Лайпцигския процес&quot;, Колчо Слепеца от &quot;Под игото&quot;. Има и още едно, което Николай не може да забрави никога. През 1983 г. получил ролята на цар Борис III, която била епизодична, но хвърлил 3-месечен къртовски труд по нея. Царят имаше само едно появяване и една картина от около 10 минути, в която се срещаше с Иван Кондарев, спомня си Николай. Никой не си представял, че след 3-часов грим съвсем ще заприлича на монарха. От КДС тогава му извадили ленти да му покажат как е ходел, как е говорел царят. На генералната репетиция на спектакъла &quot;Иван Кондарев&quot; имало много аплодисменти, а след това един възрастен човек го пресрещнал пред гримьорната, целунал му ръка и казал: &quot;Ваше Величество, това сте вие&quot;. И допълнил, че бил шофьор на царя през 1934 г. След премиерата Тодор Живков дал банкет на състава, тъй като постановката имала огромен успех. Тогава режисьорът Крикор Азарян предложил да вдигнат една чаша и за Кольо Николаев, за неговия огромен труд, макар че... С присъщия си маниер Тодор Живков се обърнал към Николай и казал: &quot;Абе, Кольо, не може да има двама царе в България. Нали така бе, другари, ха-ха-ха...&quot;.<br /> <em><strong><br /> Подготви Паулина БОЯНОВА</strong></em><br type="_moz" /> <br />