Грижат се за паметници на герои от Отечествената война
<strong>В Мездра се проведе необичайна среща - на любители и изпълнители на рок музиката от различни възрасти от Искърското дефиле. Като се огледах, вероятно бях доайенът любител, който е подрънквал с подарена от завод &ldquo;Кремона&rdquo; в Казанлък китара на в. &ldquo;Сирак&rdquo; за децата от домовете.</strong><br /> <br /> Най-напред на подиума се вихриха ветераните от бандата на Стойчо Иванов. Той сега е собственик на каменоделската фирма &ldquo;Ив-2000&rdquo; в Мездра. Преди много години <br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/48-IMG_2773[1].JPG" width="300" height="374" hspace="7" align="right" alt="" />неговата фирма направи първата паметна плоча на старшина Николай Николов,<br /> </strong> <br /> която поставихме на входа на СПГ по МСС в Мездра. Тук той е учил преди като младши-сержант от БНА да извърши с другарите си от армиите на Варшавския договор инвазията в ЧССР на 21 август 1968 г. и да остане завинаги единствената българска жертва! А тази пролет отново Стойчо лично с новата компютърна програма на струга изографиса върху черния гранит нова плоча с името на ст-на Николов, която на 28 май т.г. отнесох и залепих на паметника му край чешкия град Раковник.<br /> <br /> Не само аз, но и всички бяхме особено приятно изненадани, когато <br /> <br /> <strong>с китара в ръце на подиума се появи Явор Хайтов, </strong><br /> <br /> сега заместник-председател на Народното събрание. И той като ученик е бил рокаджия. В Народното събрание два пъти бяхме разговаряли да ни съдейства пред МВнР двата града - Мездра и Раковник, да станат побратими. Винаги отзивчив, той охотно подкрепи идеята ми от родния му град да започнем нашата &ldquo;Алея на помирението&rdquo; с дъхави български рози до лобното място на ст-на Николов в Чехия. Затова, преди да вземе китарата, <br /> <strong><br /> сам взе лопатата и засади своята роза</strong><br /> <br /> Аз не се стърпях да не му докладвам, че през май сме засадили символично рози в Димитровград в Сърбия, в Унгария на военните гробища на руснаци, българи и унгарци в Харкани и Печ, където през ноември 1944 г. е проливал кръвта си баща ми Стойчо, превързван от майка ми Янка. А на 28 май засадихме пет рози пред кметството в Раковник и поставихме новата паметна плоча на паметника на ст-на Николов. Имахме покана от кмета на чешкия град Павел Йенсовски да направим концерт с гостуващия по това време в Прага танцов ансамбъл &ldquo;Мездра&rdquo; с ръководител Мирослав Аспарухов, но поради нашенски неразбории това бе провалено. <br /> <br /> Затова изведнъж ми хрумна: &ldquo;Яворе, като гледам какви сте навити рокаджиите от три поколения, я помогни да изнесем един концерт в Раковник! Нали и на теб ти дадох моята документална книга &ldquo;Мъртвият не ни е вече враг&rdquo;. Тя не е само спомен за горещото лято на 1968 г., а и едно пожелание българи и чехи да се срещаме и пийнем мездренската бира &ldquo;Леденика&rdquo; и тяхната &ldquo;Палавият бакалар Ян Пичка&rdquo;, която правят още от 903 г.!&rdquo;.<br /> <br /> <em><strong>Стефан ЗДРАВКОВ</strong></em><br /> <br /> <br type="_moz" />