Пикасо се съблякъл гол заради Майстора

<strong>В последния ден на септември 1960 г. Владимир Димитров-Майстора е погребан с почести в софийските гробища на Бакърената фабрика. Въпреки предсмъртното му желание да бъде погребан в кюстендилското село Шишковци, където създава великолепните си картини. Малко известен факт е обаче, че след време по разпореждане отгоре се решава да бъдат извадени тленните му останки заради асамблеята &bdquo;Знаме на мира&rdquo;, и да бъдат погребани в Шишковци. Но когато гробарите започват работата си, откриват само мизерна част от скелета на Майстора - подпочвени води са отнесли костите на твореца! </strong><br /> <br /> 13 април 1949 г. В Париж е свикан Първият конгрес на мира. Присъства и българска представителна делегация. 67-годишният тогава художник е в центъра на вниманието. С екзотичната си осанка, с дългата си искряща бяла брада, с черните си одежди. С поглед, зареян по-скоро във висините, отколкото към греховната ни земя. Не обича да приказва и да дава интервюта. Каквото е трябвало да се каже, го &bdquo;казва&rdquo; в платната си. Оттук насетне всеки сам да се докосва до душата на твореца. А ценителите му &ndash; и критици, и зрители, са във възторг от невероятните му багри и пресъздадените селски персонажи. Дори и най-големите скептици са категорични, че от тях лъха неподправената българска душевност и че не са необходими никакви други податки, за да се докоснеш до необозримата вселена на цял един народ. Експресионизмът, екзистенциализмът и модернизмът в живописта &ndash; теми, подминали завинаги нашия гений, са в апогея си. На форума присъстват Пабло Пикасо и Салвадор Дали, знаменитости от свръхсветовна величина. Очакват стотиците фокуси на прожекторите да попаднат върху техните ексцентрични особи. Гологлавият испанец обаче, вече с френско поданство, автор на прочутата &bdquo;Герника&rdquo;, е<br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> поразен от огромното внимание към Майстор</strong></span>а <br /> <br /> докато залата с неговите творби е почти празна. Нещо, което никога не се е случвало?!? Пабло Пикасо издебва удобен момент и се съблича гол до кръста. Така отново попада във фокуса на прожекторите. А Салвадор Дали просто изчезва от вернисажа. Суета человеческа! След години Людмила Живкова открива изложба на Майстора в парижкия център &bdquo;Помпиду&rdquo;. В една от залите са подредени платна и на Пикасо. Двамата големи отново се срещат. Вече посмъртно!..<br /> <em><hr /> </em> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/43_майстора 1.jpg" width="520" height="462" alt="" /><br /> <br /> Продуцентът Дино де Лаурентис изкупил 30 от пръснатите по света шедьоври</strong></span></h2> Кинодокументалистът Иван Войновски предприема преди време експедиция в търсене на неизвестните творби на Майстора. През 30-те години на миналия век американският му меценат Джон Крейн е получил повече от 100 платна. При единствената си визита в България ценителят останал изумен от изкуството на художника. Двамата установяват контакт. С благословията на Людмила Живкова Войновски се впуска по следите на неизвестните шедьоври. В САЩ се среща със съпругата на благодетеля - Силвия Крейн, писателка, изкуствоведка, бивш член на Конгреса. Тя определя Майстора като художник от световна величина. <br /> Мъжът й се е преселил в Рим. Войновски го открива. В италианския му дом обаче вижда само две картини на твореца. Едната от тях е шедьовърът &bdquo;Циганката Кери&rdquo;, с който не се е разделял в последните четири десетилетия. Впоследствие се оказва, че голяма част от работите на класика са закупени от известния италиански филмов продуцент Дино де Лаурентис. За съжаление, починал наскоро. Кинодокументалистът се докопва до негова племенничка. От нея узнава, че Лаурентис е притежавал над 30 платна на Майстора, че го сравнявал с Марк Шагал. Смятал дори, че българинът е по-силен от него. По време на пътешествието си Войновски успява да зърне само 4 неизвестни картини на Майстора &ndash; две в САЩ и две в Рим. Къде са останалите, кой ги притежава в момента? - Загадката остава и до ден-днешен. И още нещо &ndash; едва ли някога наследството на българския гений ще може да се събере под един покрив. Част от картините си е продавал на безценица, за да осигурява лакомства за моделите си. А много от творбите си аскетът дори не е подписвал &ndash; бил е уверен в неподражаемия си стил.<br /> <hr /> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Не търся прилика, рисувам душата! </strong></span></h2> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/43_майстора 2.jpg" width="250" height="312" hspace="6" align="left" alt="" />Първата изява на Владимир Димитров била върху варосания дувар на окръжния съд в Кюстендил, където бил писар от 1899 до 1903 г. На 6 август 1944 г. 50 негови творби са изложени пред джамията &bdquo;Ахмед бей&rdquo;, впоследствие станала известна с наклоненото си минаре, подобно на кулата в Пиза. Най-много обаче се радвал на импровизираните си изложби в Шишковци. Първи критици били превъплътените от него образи. Донасял картините си на селския мегдан, закачал ги на въже с щипки за пране. Рисувал постоянно, имал много готови неща, но нямал пари за рамки. Орачи, копачи, жетвари, гиздосии селянки и напърчени мъже са героите и първите му зрители. Шопите, известни с опърничавия си нрав и хора, дето нищо не харесват, обикаляли &bdquo;галерията&rdquo; с трескав поглед. Чешели се, където не ги сърби, и се правели на капацитети: &bdquo;А бе, Майсторе, хем си приличаме, хем не сме същите. Че ни обясниш ли оти е така?!&rdquo; - &bdquo;Там е работата, бабам /почтително байно &ndash; б.а./, че ако е за кадросване, за прилика в лицето, си има фотографи - те я докарват. А аз рисувам душата!&rdquo; Първият досег на Майстора винаги бил с природата - от нея се е зареждал като тибетски мъдрец. Още преди изгрев слънце тръгвал сред белналите се разцъфнали ябълкови градини. Реел поглед между тях и висините. Отрудените селяни се чудели и маели как така, аджеба, ги е изпреварил. &bdquo;Рано дойдох, отговарял зографът, за да хвана лъчите на слънцето и да ги нарисувам!&rdquo; Не рисувал всеки, подбирал си персонажите. Веднъж го помолили да нарисува кмета на Шишковци, а той иронично подметнал: &bdquo;Що да го правя?! Все едно тенеке да рисувам.&rdquo;<br /> <br /> Днес с портрета на баба Стана Накова от с. Ръждавица може да се купи цяло английско имение от 18-и век, а ликът на 16-годишната през 1942 година Надежда Коркинска от с. Шишковци краси американска галерия. Като разбрала преди години, че портретът й е оценен на стотици хиляди долара, а тя се е &bdquo;минала&rdquo;, баба Надя проклела американския меценат Крейн с думите: &bdquo;Бел свет да не видиш, дано. Чумата да те тръшне! Щото душата ми открадна, а аз я дарих на Рисувачо!&rdquo;<br /> <br /> <em><strong>Георги АНДОНОВ</strong></em><br /> <br type="_moz" />