Влюбена в Апостол Карамитев умира след раздялата с него

<strong>Новината, че Дочка, съпругата на Мильо Карамитев е бременна, не носи някаква особена радост в семейството на пристанищния каруцар. Напротив, тревога стяга като менгеме душите и на двамата. Бедността ги е захвърлила на дъното. Вече имат един двегодишен син Асен, второ дете не им трябва, ще им е трудно да го изхранват. Макар и след много колебание, решението е взето. Младата жена трябва да абортира. Уговарят датата, часа и мястото - клиниката на прочутия гинеколог д-р Генов, чийто син Генко години по-късно ще създаде фестивала за българска естрадна песен &bdquo;Златният Орфей&rdquo;. <br /> През нощта, часове преди да отиде при лекаря, в съня, пред жената се явява непознат мъж. Застанал е на вратата на къщата, гледа я в очите и казва: &bdquo;Това, което сте решили да правите днес, не го правете. Ще имате дете, което ще ви прослави по цял свят&rdquo;. <br /> <br /> На 17 октомври 1923 година се ражда Апостол. Това е разказала пред кореспондентката на вестник &bdquo;ШОУ&rdquo; Мария Шиварова, Мара, съпругата на големия брат на Апостол - Асен. А колкото до съня, той наистина се оказва пророчески. Следващите петдесет години ще го докажат. </strong><br /> <br /> Апостол Карамитев безспорно е първата голяма звезда, която роди социалистическата ни култура. Неговата популярност за времето си нямаше граници. Портретът му, белязан от чаровна усмивка, бързо чезнеше от будките за вестници, за да се появи над леглото на всяка замечтана девица. Той беше всичко: красавецът, талантът, прочутият, доцентът преподавател, желаният мъж. Но началото, поне до някое време, не е било толкова обещаващо.<br /> <br /> Изборът на семейството е вторият им син да учи в италианския лицей на родния Бургас. Артистичен и нахакан Чочо, както са го наричали близките, бързо, не само завладява, но и става фаворит на училищната театрална сцена. Наред с това е и отличен ученик. Луд по киното, той носи кофата на човека, който лепи афишите, мете салона, срещу което му се дава право да гледа безплатно всеки нов филм. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-Lyubimets13_Apostol Karamitev6.JPG" width="520" height="380" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>&bdquo;Любимец 13&rdquo; с Гинка Станчева</em></span><br /> <br /> Втората световна война е към края си. Апостол е войник. Артилерист в Благоевград. Уволнява се и незабравил юношеската си любов към сцената, решава да стане артист. Брат му Асен, който поема издръжката за следването му , обаче е на друго мнение. Мечтата на покойния им вече баща е била да има син юрист. И в негова памет, те трябва да я изпълнят. В правния факултет на Софийския университет Карамитев остава година. Междувременно вече се е записал и паралелно учи в двегодишната театрална школа на Стефан Сърчаджиев. Малко е притеснен. Какво ще каже брат му? Той му праща пари, но дори не знае с какво се е захванал. Тогава на помощ идва професорът. Стефан Сърчаджиев лично отива до Бургас, за да убеди Асен, че брат му трябва да завърши театралната школа.<br /> <br /> На 16 август 1947 година Апостол Карамитев е назначен за стажант-артист в Народния театър. Красотата и чарът му обаче в този период се оказват недостатък. Театралната мода е обърнала гръб на актьори с такова излъчване. Не му дават роли. За енергичен човек като него това е отчайващо. По-добре ще бъде, ако се откаже и потърси път към режисурата, която му е далеч по-интересна. Разубеждава го другият му учител Боян Дановски. И добре, че е така, защото само няколко години по-късно Карамитев вече е на върха. Той е редом с асовете в постановката &bdquo;Ромео и Жулиета&rdquo;. Ще му партнира голямата Мила Павлова. Мeждувременно обаче тя забременява. Сменя я Маргарита Дупаринова, млада артистка, която сама вкъщи е готвела тази роля, с мечтата, че някога ще я изиграе. Големи надежди, че това ще се случи обаче, нямала. В крайна сметка съдбата освен че я прави Жулиета я събира и с Апостол. Те са Капулети и Монтеки, влюбените от Верона, но като че ли не само на сцената. На едно от представленията Апостол поставя нежен пръстен на ръката на Жулиета. Публиката дори и не подозира, че<br /> <br /> <strong>в този момент изпълнителите на главните&nbsp;роли се венчават</strong><br /> <br /> не по Шекспир, а обладани от чувствата си един към друг. Влюбеният Ромео щастлив носи възлюбената си на ръце до гримьорната. Гърми шампанско, може би звучи Менделсон, но после представлението си продължава съвсем както си го е подредил режисьорът. Ако знаеше какво се случва, тази нощ моминска България сигурно щеше да потъне в сълзи, но тогава не е като днес: такива неща не се разчуваха много. Оставаха си затворени в тесния кръг на елитната артистична клюкарница. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-Apostol karamitev_16.jpg" width="520" height="342" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);">Двама бургазлии в един филм &bdquo;Специалист по всичко&rdquo;</span><br /> <br /> Затрупана от времето и забравата, остава и една драма, за която някога пред вестник &bdquo;ШОУ&rdquo; разказа писателят Станко Михайлов. Главните герои в нея са бургазлийката Магда и Карамитев. Те се обичат , живеят заедно и се радват на щастието си. Актьорът Георги Попов-Попето обаче се влюбва лудо в красавицата. Той е необуздан, страстен, преследва я като разярен звяр и в крайна сметка побеждава. Карамитев заварва любимата си в леглото в прегръдките на приятеля си. Омерзен и бесен, той си тръгва завинаги. Казват с усмивка, защото всъщност, според слуховете, сам съчинил целия този коварен сценарий. В крайна сметка Магда не намира сили да преживее всичко, което я сполетява, и много скоро отлита от този свят.<br /> <br /> Карамитев има малко участие още в първия български филм след 9 септември 1944 година &bdquo;Утро над родината&rdquo;. Заради хайлашкото му излъчване ролите, които му дават, са все отрицателни. Упорити са усилията му да убеди режисьорите, че може и обратното. <br /> Филмът, който го прави<br /> <strong><br /> любимец номер едно&nbsp;на цяла България, е &bdquo;Любимец 13&rdquo;. </strong> <br /> <br /> Преди няколко години в една анкета сред младежи на въпроса: Знаете ли кой е Апостол Карамитев, някой ще отговори - футболист. Това разказва синът му Момчил. <br /> <br /> В комедията на Владимир Янчев Апостол действително е футболист, звезда на отбора в града, в който е роден и живее, но заедно с това и негов брат близнак - безделник и нехранимайко. И той блестящо се справя с образите и на двамата. Милиони са зрителите, гледали този филм, при това неведнъж. <br /> <br /> Днес появи ли се в програмата на някоя телевизия &bdquo;Специалист по всичко&rdquo; всякаква къщна или друга работа, колкото и неотложна да е тя, остава за после. През 1962 година, когато филмът на режисьора Петър Василев, по сценарий на Павел Вежинов, излиза на екрана, кината се превръщат в крепости, които хиляди искат да превземат с цената на всичко. Историята на висшиста стоматолог, готов на всичко, за да остане в София, е толкова актуална за времето си, че мнозина студенти виждат в нея себе си. По време на снимките градските Георги Калоянчев и Апостол Карамитев са във вихъра си и талантът им прелива от всеки кадър.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-Apostol Karamitev_Nevena Kokanova_Svatbite na Yoan Asen_Sn_2.JPG" width="520" height="356" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Кадър от &bdquo;Сватбите на Йоан-Асен&rdquo;</em></span><br /> <br /> В &bdquo;Бялата стая&rdquo; на Методи Андонов Карамитев е научен работник, болен от рак, чийто дни са преброени. Една драматична роля, която Апостол скоро след това ще изпълнява и в живота. В интервю, последното му, съхранено в &bdquo;Златният фонд&rdquo;, актьорът се изповядва: <br /> &bdquo; Знам ли... работа, работа, работа. Това е бил животът ми, това е, и навярно това ще бъде. Аз не знам вече кое е добро, кое лошо. Аз вече не знам в живота ми, в миналия, аз не знам кое е победа, кое - поражение, и не искам да знам. Пак ви казвам - за нищо не съжалявам, и от нищо не се срамувам. Но само едно знам - господи, що нещо ме чака занапред. Що работа ме чака. Аз станах на 50 години. Какво е минало - не знам. Важни ми са следващите 10 години. Следващата десета роля, следващата десета постановка, следващия десети випуск, който трябва да пусна във ВИТИЗ. Па тогава, един ден.. може би.. кой знае&rdquo;. <br /> <br /> Този &bdquo;един ден&rdquo; обаче идва много скоро. Апостол Карамитев си отива от този свят на 9 ноември 1973 година. На петдесет.&rdquo; Аз не ща да остарявам. Искам да умра млад, красив, весел, интересен. Не ща да остарявам. Мразя старостта, грижите, тревогите&rdquo;, казва той. И единственото, което прави в дните, след като е научил за коварната си болест, рак на черния дроб, е да работи. Бързо, денонощно, въпреки болката. Писателят Станислав Минков го кара да пише автобиография. Той вече няма време за това. Точно в последните си дни се снима в главната роля на филма &bdquo;Сватбите на Йоан-Асен&rdquo;. Само режисьорът Вили Цанков знае за заболяването му. Пред останалите в екипа той е царят. Облечен е в доспехи, които тежат повече от четиридесет килограма, четиридесет градуса е и температурата на снимачната площадка. През почивките се превива от болки в гърба. Слагат лед под каската му, за да го спасяват от жегата.<br /> <br /> Накрая силите му съвсем се стопяват. Лежи вкъщи. Молят го да дойде, за да заснемат още някои сцени. Тръгва, макар и смазан от болестта. Следвайки сценария, скача в студените води на Сливнишкото езеро, като отказва това да стори каскадьор. Този професионален героизъм прибавя своето към тежкото му здравословно състояние.<br /> <br /> Апостол Карамитев не успява да завърши филма. Премиерата на &bdquo;Сватбите на Йоан-Асен&rdquo; е около година след смъртта на изпълнителя на ролята на царя. На първите кадри зрителите виждат актьора Коста Цонев. Без грим и доспехи. Той започва: &bdquo;В този филм играя ролята на княз Александър. Разказвам за необикновения живот на моя брат цар Йоан-Асен. Неговата роля се изпълнява от незабравимия колега Апостол Карамитев. Той почина. Това се случи, когато много от сцените бяха заснети.<br /> <br /> <strong>Аз ще го замествам в останалите, за което моля да бъда извинен</strong><br /> <br /> Моята задача е трудна. В тези сцени ще разговарям със себе си и затова ще поискам от вас, със силата на вашето въображение, да превърнете фиданката на моя талант в гората на Апостол Карамитев&rdquo;.<br /> Така започва последният филм с Чочо. Актьорът, чийто скулптурен портрет е пред входа на Летния театър, в Морската градина в Бургас, кара всеки ден десетки млади и стари да поспират, да поставят по някое цвете и да се усмихват. Защото познават човека от гранита. Това е техният &bdquo;Любимец 13&rdquo;. <br /> <br /> <em><strong>Подготви Исак Гозес</strong></em>