Русин Катански - Катанеца: Кърпите и шапките ми са около 200 на брой

<strong>Може и да сте го срещали този странен за днешното време човек, но Слава Богу, че има и такива. Най-често се движи с колело и екстравагантно вързана на главата си кърпа, подобно на внучката на Златю Бояджиев - галеристката Цена Бояджиева. <br /> Инженер-технолог Русин Катански ще видите на почти всички културни прояви в София и не само в столицата. Прави безброй снимки и клипове от събитията и си ги архивира. Аз видях колекцията му от 70 хиляди снимки от последните 6 години, откакто е във фейсбук, и 600 филмирани събития. <br /> Но в какво е феноменът?<br /> Това е, че Катанеца както го наричат всички, прави копия на снимките и клиповете, които заснема, и ги подарява на хората, винаги безвъзмездно. Аз, поне досега, такъв случай не познавам.</strong><br /> <br /> <strong>- Откъде твоята страст да помагаш безвъзмездно на хора на изкуството?</strong><br /> - Нека започна с малко предисловие. В целия ми живот досега аз нищо не съм хвърлял. Пазя си всички учебници, тетрадки, бележници. Включително и жълъдчета, от които някога правехме човечета. Мило ми е да се разделям, всичко ми е скъпо. Моят дядо, на когото съм кръстен, е бил убит от Народния съд през 1945 година. Баща ми умря млад, той беше конструктор на първия български хладилник &bdquo;Мраз&rdquo;. Майка ми бе технолог, основоположник на сладоледопроизводството в завод &bdquo;Сердика&rdquo;. Нашето семейство не разполагаше с излишни средства, живеехме натясно, така че за мен стана необходимост да си пазя нещата.<br /> Любовта към изкуството наследих от баба ми Златка. Аз всичко дължа на нея. И за да запазвам преживените емоции от посещенията си на едно или друго културно събитие, аз стриктно ги архивирам. Превърнах се в архивар на културни събития. <br /> За мен писателите, художниците, певците, композиторите, музикантите, са най-високостоящите хора, защото една страна без култура не струва пукната пара. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Да добавя &ndash; събирам от първия брой и вашия вестник &ldquo;ШОУ&rdquo;</strong></span> <br /> <br /> както и други издания. Имам произведения от 220 класически композитори, както и колекция от 7 хиляди диска от музика и видео. <br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-(12).jpg" width="520" height="558" alt="" /><br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>С популярното трио Sentimental Swingers (Деси, Рони и Вера), което филмира от създаването им</em></span><br /> <br /> <strong>- Добре, но от какво живееш? Как връзваш двата края?<br /> </strong>- Имам малко средства от наем. Живея супер скромно, не пуша и не пия, но това, което правя, е моята Работа с главна буква - неплатена, но работя онова, което искам, и от което съм щастлив: да съм сред творци и да общувам с тях. <br /> <br /> <strong>- Колко събития стават в София на месец?<br /> </strong>- Аз успявам да снимам поне 15 събития. Обичам най-вече да ходя в галерия музей &bdquo;Класика&rdquo; при Виолета Панайотова, в &bdquo;Студио 5&rdquo; и литературен клуб &bdquo;Перото&rdquo; в НДК. Има страшно много културни събития, стига човек да иска да ходи. Радвам се, че има връщане към духовното, особено на поетични събития.<br /> <br /> Навремето, още от института в Пловдив, аз бях центърът на цялата културна дейност. И благодарение на това, че направих на една студентска бригада дискотека само с един транзистор &bdquo;Селена&rdquo;, бях провъзгласен единодушно за културно-масовик. Започнах да каня поети, музиканти, певци, станах редактор на студентския вестник.<br /> Един ден направихме вечер на поезията на Петя Дубарова. Тя беше починала. Не щеш ли, разбрах, че в съседно до Пловдив село се намира поетът Веселин Андреев, който беше написал вече книгата &bdquo;Соната за Петя Дубарова&rdquo;. Идеален повод да го поканя на вечерта. Той веднага се съгласи. И всичко мина прекрасно. На мен ми даваха от института пари да плащам на гостуващите творци. Понечих да му дам предназначените пари, а той реагира остро: <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> <strong>&bdquo;Това е светотатство - да ми плащате за паметта на поетесата&rdquo; </strong></span><strong><br /> </strong><br /> Аз се почувствах гузно и дадох обет пред себе си, че един ден ще помагам на хората на изкуството, но никога няма да им взема нито една стотинка.<br /> <br /> Ето заради тази клетва пред себе си, до ден-днешен от никого не съм взимал пари - вече 34 години. От 1982 г., когато стана това събитие, аз съм помагал на творци във всички области на изкуството, абсолютно безвъзмездно. <br /> <br /> <strong>- Разкажи за някои от събитията и хората, които са ти на сърце?<br /> </strong>- Лиана Антонова се нуждаеше от помощ по компютъра си. Така се запознахме и от дума на дума я попитах защо не си издаде електронен запис с някои от песните, записани на живо.<br /> <br /> Тя ми даде нейни касетки със записи от курорта Албена и други песни от старо време. Така песните й видяха бял свят и излезе албумът &bdquo; Liana Live&rdquo; &ndash; само за приятели. Стига ми, че тази голяма звезда написа на обложката на албума си: <br /> <br /> &ldquo;С огромна благодарност към Русин Катански &ndash; не само приятел, но без чиято преданост към изкуството, самоотвержени усилия и умения (които с пари не се плащат), този албум нямаше да се появи на бял свят.&rsquo;&rsquo;<br /> <br /> Ще ти кажа и за Силви Вартан. През цялото време, когато беше премиерата й на книгата &bdquo;Дума по дума&rdquo; във Френския културен институт, аз снимах събитието и хората, които си вземаха автографи. След един час, когато останахме само двама души за автографи, тя се измори и организаторите казаха - дотук. Никакви доводи не признаваха, макар че бях направил поне 150 снимки. Преживях го много тежко, защото аз я обожавам тази българска певица. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Плакал съм на песните й</strong></span><strong> </strong><br /> <br /> На другия ден, след концерта й в НДК, се промъкнах зад сцената и застанах пред гримьорната. Чак в полунощ получих лелеяния автограф. Тя се засмя, защото ме бе запомнила, че снимах във Френския културен институт. Посмяхме се и тя ми се подписа на още две места за компенсация. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-(7).JPG" width="520" height="421" alt="" /><br /> <em><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Получава лелеяния автограф от прочутата Силви Вартан, зад сцената на зала 1 на НДК</span></em><br /> <br /> С триото &bdquo;Сентиментъл Суигърс&rdquo; се познавам от тяхното създаване. Филмирал съм концертите им и станахме приятели с Деси, Рони и Вера. <br /> С бляскавата поп звезда Маги Алексиева - Mey, се запознах, когато тя нямаше още 18 години и пееше в пиано баровете. Още тогава си казах, че я чака бляскаво бъдеще. Тя беше сред финалистите на първия &bdquo;X-фактор&rdquo;. Впоследствие се изяви като подгряваща на световните звезди Джеси Джей и Джамирокуай и участва в самостоятелния албум на носителя на две &bdquo;Грами&rdquo;-та - Пуджи Бел - барабанист на Prince, Al Jarreau, Chaka Khan. През 2014 г. Маги пътува с него като вокал по време на европейското му турне. Пуджи Бел продуцира албума й, представен у нас. С две думи тя е модерното лице на българския фюжън. Като горещ нейн почитател й архивирам изявите у нас.<br /> <br /> - А тук с бялото сако на кого си на концерт?<br /> - Тук се готвя да отида на една сватба и винаги се обличам в тон със събитието.<br /> <strong><br /> - Виждам, че най-често си или с бомбе или с кърпа на главата. Колко имаш?</strong><br /> - Кърпите и шапките ми са общо около 200 на брой. Винаги ги връзвам с тоалета. Това ми е слабост<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/22-(9).jpg" width="300" height="404" hspace="7" align="right" alt="" />- Е, колко тоалета имаш?</strong><br /> - Както ти обясних, нищо от дрехите си не съм хвърлял досега и броят им нарасна. И тях архивирам. Аз съм архивар на всичко. Архивирам ги даже и по закачалки - например червените дрехи слагам на червени закачалки, зелените на зелени и така.<br /> <strong><br /> - А молците?</strong><br /> - Опазвам си дрехите. Слагам сапуни, те бягат от силната миризма. <br /> <strong><br /> - Ти като специалист по млеката какво кисело мляко би ми препоръчал?</strong><br /> - В което разпознавам българската закваска. Моята препоръка е всички производители да се върнат към българските традиции за правене на кисело мляко. <br /> <hr /> <h1><span style="color: rgb(153, 51, 0);">За едно стихотворение прескочих през нощта прозореца на селската библиотека</span></h1> Клубчето на Столична библиотека бе дълги години център на поетите. Там се правят и много премиери на поетични книги. Един път бях на премиера на Маргарита Петкова. Когато си подадох стихосбирката за автограф, зададох й въпроса, който ме измъчваше от години.<br /> <br /> Госпожо Петкова, вие ли написахте онова прословуто стихотворение с акростих &bdquo;Долу Тодор Живков&rdquo;във вестник &bdquo;Пулс&rdquo; по соцвремето?<br /> Тя категорично каза, че тогава е била набедена. Не го е писала тя. <br /> <br /> И тогава аз й разказах моите перипетии като студент от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост, по издирване на оцелял брой на вестника, за който целият град говореше. Разчу се, че тиражът на &bdquo;Пулс&rdquo; е унищожен напълно, но докато се издавала заповедта, камионът на разпространение на печата вече е пътувал за Пловдив. Там е бил спрян, но някои бройки са били вече раздадени. Аз отидох веднага до Градската библиотека и поисках новия брой на &bdquo;Пулс&rdquo;. <br /> <br /> Веднага видях как един мъж втренчено ме наблюдаваше и помислих , че дебне за търсачи на иззетия брой. Понеже дядо ми бе убит от Народния съд, се страхувах като всички хора по онова време, че лесно може да те класират за&rdquo; враг на народа&rdquo;. Мисълта, че трябва да имам това стихотворение, не ме напускаше. Есента на студентска бригада в Брестовица до Пловдив, си казах, че сигурно в селската библиотека го има &bdquo;Пулс&rdquo;. Прескочих през нощта отворения прозорец на селската библиотека и си открих броя, с фенерче най-спокойно и старателно си изрязах стихотворението &bdquo;Есен&rdquo; от цикъла &bdquo;Годишните времена&rdquo;. Така може би станах единственият му притежател. <br /> <br /> Като разказах всичко това на Маргарита Петкова, тя ме запомни и вече станахме приятели. Ходя редовно да снимам нейни представяния. <br /> <em><strong><br /> Eдно интервю на Савка ЧОЛАКОВА</strong></em><br />