Милица Гладнишка работила като пееща сервитьорка

Извисявала глас като извинение за закъсняла салата или изпуснат стек на земята, разкрива чаровната актриса

13 Окт. 2016, 14:44 10562 прочита 1 коментара

Милица Гладнишка работила като пееща сервитьорка

Извисявала глас като извинение за закъсняла салата или изпуснат стек на земята, разкрива чаровната актриса

Милица Гладнишка цялата е като една движеща се емоция. Актрисата с широка усмивка и заразителен смях неведнъж е признавала, че животът й е повече от интересен. А любопитностите в него започват още от ранна детска възраст за чаровната брюнетка: &bdquo;Аз съм човек с голям късмет. Където и да ида, срещам добри хора. Не се плаша от работа и предизвикателства. Не знам къде ще ме отвее вятърът”, казва преди време актрисата, а сега ще разберем и откъде идва този нейн прословут късмет. Детството на Милица е пълно с приказни герои, космически кораби, извънземни, призраци и тайнствени гори. Актрисата споделя, че е наследила любовта на майка си към книгите, а също и към научната фантастика. Крачила по тротоарите с книга в ръка, докато бдителни съседи отстрани коментирали: &bdquo;Също като майка си”. Освен с книги, малката Милица ходела и на уроци по пиано и на английски - все занимания, за които актрисата и до днес твърди, че е много благодарна на майка си, защото й помагат много. Определя се като “жената октопод” Милица Гладнишка е родена на 3 юни 1976 г. и е зодия Близнаци – и както твърди и самата тя, в нея сякаш живеят няколко личности – и всичките атрактивни и приковаващи вниманието. За Виолета Гладнишка – майката на Милица, е ясно, че дъщеря й е от онази неуправляема зодия, която прави само това, което си поиска. <img src="/documents/newsimages/editor/201610/18-Milica-5.jpg" width="520" height="299" alt="" /> Спомен за безгрижно и щуро детство Майката на актрисата е единствената тромпетистка в България, дъщеря на Милица Александрович. И двете са родени в Скопие и по тази причина дълги години семейството е тормозено от съседи комунисти заради връзките си с Югославия. Баща й пък – Иван Гладнишки, е син на фабрикантска дъщеря и комунист – брак изпълнен с перипетии, уважение и любов. Емилия Гладнишка, малката сестра на Милица, днес е една от най-добрите виолистки в България – свири в операта в Грац, Австрия. Към любимите същества на Милица Гладнишка неизменно се нареждат и кучето Бела, котката Зина и котаракът Зоро, който вече е в котешкия рай. &bdquo;Като &bdquo;жената октопод” съм, защото мога много неща. Обичам да работя и за мен е под достойнството ми да се вайкам, че нямам пари, a да капризнича, че работата била тежка. Била съм сервитьорка, телефонистка, копирайтър, преводач. Пея, озвучавам, играя, майсторя, рисувам и пиша. Ох, колко съм велика! А, забравих - шпакловам, но пък майка ми, тромпетистката, реди плочки най-добре!”, с типичния си хумор отбелязва актрисата. И добавя поредния любопитен щрих от детските години: <img src="/documents/newsimages/editor/201610/18-Milica-4(1).jpg" width="520" height="348" alt="" /> Усмивката не слиза от устата й оттогава &bdquo;Отраснала съм в годините на &bdquo;направи си сам”. У нас всичко е сътворено от ръцете на мама, татко, баба и сестра ми. Като почнеш от къщата, шкафове, легла, гардероби, корнизи, завеси, чаршафи, покривки, дрехи, компоти... и какво ли още не. Всички рисуваме, всички пишем стихотворения, всички сме луди! Хахахаха!” Искала да става археолог Като малка Милица се лутала в мислите си за бъдещата професия в различни сфери, докато в един момент не стигнала до театралната сцена, където адреналинът бил най-висок. На 7 вече свирела на пиано – амбициозно и упорито. Меракът й обаче, изчезва чак след 10 години – с оправданието, че… ще става археолог. Само и само, за да не свири повече на пиано, Милица дори си слага и очила, оплаква се от гастрит и от време на време мести стрелките на часовниците вкъщи. Въпреки изобретателността на бъдещата актриса, майка й не се отчайва и я поставя в ново предизвикателство – записва вече 18-годишната си дъщеря на оперно пеене. В един момент обаче тя решава, че иска да стане актриса – бързо се подготвя, кандидатства и влиза в НАТФИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов”. Съчетава актьорското майсторство за куклен театър и пеенето. Като малка Гладнишка мечтаела да стане и космонавт. Но и като пораснала, си останала все така буйна и темпераментна: “Веднъж ме би един пенсионер. Скарах се с него, че бутна една жена в автобуса, удари ме два пъти, аз почнах да го бия по гърдите, разтърваха ни, него го обуздаха”, спомня си актрисата в интервю. Открива я професор от Кралската академия в Лондон Малцина знаят, че след като завършва театралната академия, Милица работи като пееща сервитьорка в компанията на Орлин Павлов, Живко Петров и други. Но времената са нестабилни и скоро барът затваря врати. Заедно с Ралица, и Милица отива в съседното заведение – ирландска кръчма в хотел &bdquo;Радисън” и започва работа като сервитьорка. Там чаровната брюнетка среща едни от най-добрите си приятели, пее на клиентите – първоначално като извинение за закъсняла салата или изпуснат стек на земята, а по-късно и със своята група &bdquo;Пок-то-пок”. После късметът я отвежда в Лондон, Великобритания, където, както споделя и самата актриса – птичето каца на рамото й! Първоначално работи като барманка в гей бар, докато в един хубав ден случайно не я чува професор по оперно пеене от Кралската академия. Удивен от гласовите й възможности, веднага й предлага безплатни уроци – както и сигурно влизане в академията, където само един семестър по оперно пеене струва &bdquo;скромните” 13 000 паунда. Не успява да се върне в България През 2003-та, минала през вихрушка от късмети, емоции, много труд и талант по света, Милица жадува да се завърне отново в родината си. Подновява визата си, но въпреки това не успява. Принудена от обстоятелствата – отново става сервитьорка, после работи и в рекламно студио като копирайтър, а най-накрая решава, че така само се отдалечава от мечтата си да бъде на сцената. Напуска и 1 година разчита единствено на заплатата на майка си, която е едва 300 лв. Постепенно започва да пее по клубовете заедно с Васил Спасов, който впоследствие ще се окаже един от най-ценните и прекрасни хора, с които Милица е работила през досегашния си живот – и работи и в момента в джаз проекта &bdquo;Дивото зове” с разнообразни джаз изпълнения от 30-те до 60-те години на миналия век. След няколко години влиза и в дублажа. Концертите зачестяват. Пее и с “Михаил Йосифов секстет”. Докато не идва и един от най-сериозните професионални трамплини за нея - участието в сериала &bdquo;Етажна собственост”. След него вече на всички е добре известно с какви сериозни темпове се случва кариерата на Гладнишка. <hr /> <h1><img src="/documents/newsimages/editor/201610/18-Milica-3.jpg" width="300" height="456" hspace="7" align="right" alt="" />Прадядо й бил изследовател в Африка</h1> Родословното дърво на актрисата е доста богато. “Баща ми е потомък на фабрикантски род. Прадядо ми Тодор е съградил една от най-модерните фабрики за тухли и цигли в годините преди 9 септември. Той създава и правилник на труда, в който описва правата и задълженията на работници и собственици. Някои от точките са: “На работника се полагат два ката чисти работни дрехи. Три пъти на ден топла храна. Помещение за къпане! При инцидент по време на работа на работника да се окаже помощ, ако трябва, да получи отпуск и заплащане за лекарства”, споделя гордо Гладнишка. И добавя, че историята на прадядо й Тодор е изключитилно интересна: &bdquo;Праща дъщерите си в Австрия и в Американския колеж в България. Но идва национализацията през 1947-a и нещата се обръщат. Цялото му имущество е иззето и семейството е принудено да живее в обора срещу къщата си. Прадядо ми води дело за няколко кокошки и овце и успява да си ги върне. Прабаба ми почива от мъка и го оставя сам с три дъщери.” За прадядо й по майчина линия обаче, историята е не по-малко интригуваща. Той бил изследовател в Африка. &bdquo;Този ми прадядо е от македонския ми род, но аз нямам нищо конкретно от него в дома си. Но пък съм наследила изследователския му дух. Като малка се колебаех между това да стана астроном или археолог. Много обичам да пътувам. Събирам минерали, описвам видовете птици в района, обожавам да чета книги за древните цивилизации”, издава Милица. И продължава: &bdquo;Не по-малко тежка е съдбата на рода ми и по тази линия. Баба ми Милица е от Скопие. Преживяла е Втората световна война. Тежък развод, заливане с киселина, преследване от българските власти заради македонския й произход. Слава Богу, в гена ни има много сила и жажда за живот, срещаме както лоши, така и добри хора. Заради силния дух и отговорното отношение към работата и към хората успяваме да се преборим с всички трудности. Майка ми пък е детето чудо. При положение че преживява тежкия развод на родителите си, брат й умира на 19, вътрешната й сила я превежда през филхармония &bdquo;Пионер” на Влади Симеонов, обикаля света с оркестъра и така ражда нас двете със сестра ми, влиза в Музикалната академия и става единствената тромпетистка в България”, разкрива актрисата. Подготви Анелия ПОПОВА