Веселин Маринов: Боли ме от мъжкото предателство!

<strong>Популярният певец Веселин Маринов е роден в град Полски Тръмбеш. Има шанса да завърши Българска държавна консерватория през 1983 в естрадния факултет в класа на Петър Димитров и четири години да бъде солист в група &ldquo;Импулс&rdquo;. Тогава идва и първият му голям успех с песента по негова музика &ldquo;Ти не дойде&rdquo; - Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен и Награда на публиката. През 1986 е отличен с награда на Международния фестивал за млади изпълнители в Тбилиси, СССР. На новоучредения конкурс за млади певци през 1989 печели първата награда. Същата година идва и първото международно признание с Голямата награда на Интервизия в Прага, а през 1994 - Голямата награда в международния конкурс за изпълнители &ldquo;Златният Орфей +&rdquo;. Истинската популярност го застига след 1994 с шлагерите на Тончо Русев и Евтим Евтимов, чиято песен &ldquo;Горчиво вино&rdquo; е обявена за &ldquo;Мелодия на годината&rdquo; в последния тв конкурс през 1995. Няколко поредни години е избиран за &ldquo;Певец на годината&rdquo; на наградите на телевизия &ldquo;Планета&rdquo;. През 2004 печели трета награда и награда на публиката на фестивала &ldquo;Пирин фолк - Банско&rdquo; с &ldquo;Песен искам&rdquo;. През годините е получавал още десетки награди. В края на 2005 певецът обяви в предаването &laquo;Горещо&raquo; с Венета Райкова по Нова тв, че се разделя със съпругата си Мария. От нея той има дъщеря - Йоана. На 10 октомври 2009 г. Веселин Маринов сключи втори брак с дългогодишната си приятелка Цветанка. </strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33_KIR_2711.jpg" width="300" height="770" align="left" hspace="2" alt="" />На 30 ноември шлагерният изпълнител ще отбележи 35 години на сцена в зала &ldquo;Арена Армеец&rdquo;. <br /> <br /> Седмици преди едно от най-важните събития в живота си Веселин Маринова даде уникално интервю за &ldquo;ШОУ&rdquo;.<br /> <strong><br /> - 35 години Веселин Маринов на сцена. Как успяхте да се задържите толкова дълго?</strong><br /> - Може да бъдете сигурни, че никога не съм си задавал този въпрос. Не е имало време, както и потребност да го правя. Моето непреодолимо желание винаги е било да работя, да се усъвършенствам, да надживявам проблемите, да знам, че всеки успех е един връх, от който като се изправя - виждам следващия, който трябва да се покори. Израснах в своята професия в други времена, в които нямаше такива мощни издателски къщи, които обсебват изпълнителите със своите договори и ги лишават до голяма степен от възможност за инициативност, свобода на действие, ограничават ги по релсите от посоката, в която те искат да се развиват. Когато се изнижат годините зад гърба ти, един изпълнител научава уроците на живота и най-добре оценява какво трябва да направи в следващата си стъпка. <br /> <br /> <strong>- Какъв беше урокът, който бе даден на вас?<br /> </strong> - Не може да се ограничи всичко в един урок, те са много. По-важното е творецът да може да вижда грешките си, да ги поправя в годините и да не допуска да се повтарят. Това е най-важното качество &ndash; да знаеш колко можеш в определен етап от развитието си, реално да преценяваш къде си сгрешил и как да поправиш тези грешки. <br /> <br /> <strong>- Успяхте ли да виждате грешките и да не ги повтаряте?<br /> </strong> - Няма как човек да каже, че не прави грешки на основата на знанията си. Ние, музикантите, сме романтични хора, сантиментални и разсеяни. Всичко това ни помага да правим музика, да бъдем себераздаващи се на сцената, но и допускаме много житейски и професионални грешки по пътя си. Това винаги води до емоции, понякога негативни. Не мога да си представя, че ще бъда безгрешен. <br /> <blockquote><hr /> <div><span style="color: rgb(51, 153, 102);"><em><strong>Няма профил в социалните мрежи</strong></em></span><em><strong><br /> Изпълнителят признава, че има само официален профил в социалните мрежи. &laquo;Чувствителен съм, четох различни статии и мнения и затова реших да не ползвам фейсбук. Но си имам секретарка и отговарям на въпроси, получени на моята страница в интернет&raquo;, признава Веселин Маринов.&nbsp;<br /> </strong></em></div> <hr /> </blockquote><br /> <br /> <strong>- Коя е най-голямата грешка, която сте допуснали?<br /> </strong> - Доверявам се прекалено много на хората, които сметна, че са близо до мен. И затова съм преживял много предателства. <br /> <br /> <strong>- За личния или професионалния си кръг говорите?<br /> </strong> - Не говоря за професионалния. За предателствата в професията човек трябва да е подготвен. Най боли, когато си предаден от най-близките си. Не говоря за жените само или за разводите. Всеки ден се развеждат хора, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>всеки ден любовта преминава <br /> </strong></span> <br /> в други измерения, които водят до раздели. Най-много ме е боляло от разделите с моите приятели, от мъжкото предателство, което е най-ценното за мен. Не са много хората, на които да се осланям в тежки моменти, но ги имам.<br /> <strong><br /> - Мъже ли са ви разочаровали най-много в живота?</strong><br /> - Разочарованията са идвали и от жени, особено от най-близкия ми семеен кръг. Но това са много лични неща и не бих искал да коментирам. <br /> <strong><br /> - Ако имате възможност да се върнете назад във времето, има ли нещо, което бихте променили в личния си живот ?</strong><br /> - Няма как да го направя, но ако мога, бих искал да съм бил по-смел като по-млад, да събера още малко сила, когато вземам важни решения, когато приемам предложения - също. Сега чувствам, че съм готов, но предложенията намаляват и възможностите да ги реализирам също. <br /> <br /> <strong>- Как Веселин Маринов предлага брак?</strong><br /> - Когато се жених първия път, бяхме прекалено млади. В онези години нямаше и такива традиции за изненади и романтика. Аз съм живял много романтично с жените си, правил съм много подаръци и изненади. Надявам се да правя и още дълги години. По много оригинален начин предложих на втората си съпруга да се омъжи за мен. Начин, който се надявам да остане в спомените на Цветанка завинаги. <br /> <blockquote><hr /> <div><span style="color: rgb(51, 153, 102);"><em><strong>Оставя цял град без ток</strong></em></span><em><strong><br /> През 2012 година празниците в Горна Оряховица вървели с пълна сила, а след концерта на Веселин Маринов напрежението стига връхна точка и токът в града спира за 20 минути. Както местните се шегуват, славният изпълнител спрял тока на всички.</strong></em></div> <hr /> </blockquote> <strong>- Споделяте ли мнението, че професионалният път на даден човек е огледало и на неговия личен? Това, че пеете за любов,отразява ли живота ви?</strong><br /> - Всички пеят за любов &ndash; такава, каквато я чувстват. Даже аз пея най-малко от всички, имам много патриотични и социални песни. Толкова, колкото нямат всички останали певци, взети заедно. Друг въпрос, че никой никъде не ги е пускал, тъй като не е патриотично времето, в което живеем. Но както кучето прилича на своя стопанин, така и <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>репертоарът прилича на своя изпълнител </strong></span><br /> <br /> Нашата музика, която изпълняваме, много често е отражение на характера на даден изпълнител. Има и такива, които се водят от модните тенденции и правят това, за да бъдат в крак с модата, да се харесат, но когато го направят и не са искрени, музиката им не се получава добре и отпадат от висшите ешелони в попрището си. Затова съм съгласен, че моята музика, особено литературната основа, поезията, която използвам, е отражение на моя характер.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-Veselin Marinov_Tsvetanka Marinova_Bulfoto10.jpg" width="520" height="396" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Предложил по оригинален начин брак на Цветанка</em></span><strong><br /> <br /> - Следите ли тенденциите в музиката и опитвате ли се да се придържате към тях?</strong><br /> - Не, не се интересувам от това какви са промените, каква музика се налага, защото те не кореспондират с моите желания и стила, който харесвам. Когато аз започнах да формирам музикалните си вкусове, светът слушаше &ldquo;Абба&rdquo;, &ldquo;Бийтълс&rdquo;, &ldquo;Дийп Пърпъл&rdquo; и още десетки страхотни групи, изповядващи рокендрол. Сега светът е различен, а музиката е отражение на него &ndash; брутален, безчувствен, липса на романтика и сантименталност в нашите отношения. Всичко стана интерес, парите са определящи дори и в любовта и приятелствата ни. Станахме материалисти, гледаме кой какъв е и тогава го търсим. <br /> <strong><br /> - На какво се дължи всичко това?</strong><br /> - На света, в който живеем. Когато бях младо момче, светът беше различен. През 1989 година отидох в Германия да работя, видях отношения на хората такива, каквито бяха в моя роден град Полски Тръмбеш. Бяха години, в които <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> никой не заключваше вратите си</strong></span> <br /> <br /> не знаехме какво е кражба, хората живееха с ценности, обичаха красотата и вярваха в чудеса. Постепенно светът стана груб, интересчийски, с военни конфликти. Всичко това се отразява и на музиката, дигитализацията, най-вече интернет, който унищожи чувствата. Вече няма пощальони, не чакаш на прозореца писмото. Всичко стана много лесно и прозаично. <br /> <strong><br /> - Липсва ли ви времето, в което сте пращали и сте очаквали писма?</strong><br /> - Разбира се, с всеки ден разбирам колко ми липсват тези отношения. Иска ми се пак да бъда онова момче, което поглежда през прозореца, който е покрит с капки дъжд и гледам чертичката на пощенската кутия, дали случайно не се вижда нещо бяло, което пощальонът да е оставил.<br /> <strong><br /> - Какво най-много чакахте да се появи в тази кутия?</strong><br /> - Писмо от моето момиче, което живееше в Димитровград. <br /> <strong><br /> - Какво пишехте в писмата си? Бяхте ли директен в изказа си, когато става въпрос за чувства?</strong><br /> - Ако си директен, значи си безчувствен. Ако се вълнуваш, ако се притесняваш, то има чувства и няма как да си директен. Винаги увърташ, защото вълнението е голямо от отговора, който очакваш да получиш. Това е <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> красотата на любовта, на самата любовна игра </strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво е мнението ви за изневярата?</strong><br /> - Изневярата е описана в едно стихотворение, което е претворено от Тончо Русев в една от най-великите песни: &bdquo;Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.&ldquo; Изневярата идва, когато нещо липсва, когато нещо не е пълноценно в отношенията и го намираш на друго място. Когато аз съм бил с моите две жени, не съм имал тази потребност, защото съм се чувствал много добре с тях.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/24-33_Yoana.jpg" width="520" height="376" alt="" /><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Любимата дъщеря Йоана<br /> </em></span><strong><br /> - Въпреки това идва момент, в който всичко изчезва.</strong><br /> - При мен не изчезваше... <br /> <strong><br /> - Вие какво дете бяхте? За какво мечтаехте?</strong><br /> - Който и да попитате над 40-годишна възраст и да не е имал катаклизми в семейството си, ще ви отговори, че детството е прекрасно. Детството е облечено само в очакване, без отговорности. Всичко, което хвърчи, се яде, вярваш във всяка дума, мечтаеш за чудеса и геройство. Затова смятам, че моето детство беше прекрасно, неповторимо. Разликата между вашето и моето детство е в това, че аз израснах във времена, в които имахме много дълга зима. В нашия край тя беше 5-6 месеца, от които четири със сняг. Играехме по цели дни, краката и ръцете ни бяха замръзнали, не учехме със седмици заради голeмия сняг. Може би тогава се е формирала любовта ми към зимните празници. Голяма част от спомените ми са свързани с тези зимни месеци, моят любим сезон е зимата, въпреки че нея вече я няма.<br /> <br /> <strong>- Ако направим паралел с детството на дъщеря ви, какво можем да откроим?</strong><br /> - Детството на моята дъщеря беше свързано с нейния баща, който до голяма степен пресъздаваше чрез игри любовта си към тези ценности. Ние сме ходили на много зимни нощни разходки с нея, много от любовта ми към приказките и разказите, съм пресъздал пред нея. Моето дете имаше прекрасно детство.<br /> <strong><br /> - Добър родител ли бяхте?</strong><br /> - Трябва да попитате дъщеря ми. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Имаме много силна връзка </strong></span><br /> <br /> Намирам смисъл в онова, заради което си струва да живееш &ndash; децата, наследството. Чрез децата си виждаме бъдещето. <br /> <strong><br /> - Мечтаете ли сега, какво искате да ви се случи в близко бъдеще?</strong><br /> - Много неща си мечтая за близкото бъдеще. Най-вече са свързани с големия ми концерт на 30 ноември в &bdquo;Арена Армеец&ldquo;. Това е едно голямо предизвикателство в моя живот, което искам да стане така, както го сънувам и мечтая. За първи път ще бъда с оркестър и то голям, за първи път ще има десетки други неща. Безкрайно много хора са свързани с този спектакъл, искам да мине добре, залата да се напълни, онова за което се подготвяме, да го направим неповторимо.<br /> <strong><br /> - Как успявате да пълните залите всяка година?</strong><br /> - Обяснявам си го с любовта на хората към музиката, която правя. Със себераздаването, което са запомнили от предишния концерт, на който са били. От това, че моите концерти са спектакли, в които карам хората да забравят за сивотата, в която живеят. В моите концерти винаги има нещо ново и различно, нещо, което ги кара да дойдат отново. Концертите са смисълът на моята работа. 23 концерта имам в зала №1 на НДК, имам 27 албума, от тях 20 само след 1995 година. <br /> <strong><br /> - Какво правите след всеки концерт?</strong><br /> - Прибирам се на четири крака от изтощение в хотела. Отказвам учтиво на моите колеги да отида да хапна с тях, да се повеселя в града, в който сме.<br /> <br /> - Ако сте в София?<br /> - Обикновено концертите приключват с премигване на осветлението и подсказване на хората, че все пак трябва да си тръгнат. Почитателите са толкова много, както и автографите, които раздавам. Обикновено час или два след полунощ си тръгвам от НДК. Имам едно прекрасно преживяване, когато се прибера след концерт в някой град на България, когато съм уморен, когато едва се оправям да си легна - поглеждам се и си казвам, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>и след тази вечер съм победил </strong></span><br /> <br /> Това е много хубаво и прекрасно нещо, което преживявам. Едно от най-хубавите неща, които изживявам в София, е традицията да си купувам по една кока-кола, въпреки че ми е забранено. Винаги след НДК изпивам една кока-кола, защото знам, че през следващата седмица нямам пеене. След това се прибирам, взимам мобилния си телефон и с огромно удоволствие прочитам онези 200 или повече смс-а от хора, които са били на концерта. Това е задължително от много години. <br /> <br /> <blockquote><hr /> <div><span style="color: rgb(51, 153, 102);"><em><strong>Направи химн на МВР</strong></em></span><em><strong><br /> Приятелството между певеца Веселин Маринов и тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов помогна на МВР да се сдобие с химн. Премиерата на &laquo;Нашата полиция&raquo; бе през 2010 година в зала 1 на НДК. Маринов направил песента след разговор с Цветан Цветанов.<br /> &ldquo;Ей, изпя толкова песни за армията, една за полицията нямаш, нещо по-различно&rdquo;, мотивирал го политикът.</strong></em></div> <hr /> <br /> </blockquote><em><strong>Едно интервю на Георги Гюзелов</strong></em><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />