Наранявал съм хора и не съм намирал сили да им поискам прошка
<strong>Димитър Недков е писател, сценарист и режисьор, изследовател на историята и тайните общества. Автор е на документални и художествени книги, които се радват на голям интерес сред читателската аудитория. Най-популярната от тях безспорно е &bdquo;Знакът на Българина&rdquo;, но не по-малко известни са &bdquo;Заплахата Дан Браун&rdquo;, &bdquo;Масоните се върнаха в България&rdquo;, &bdquo;Третото хилядолетие на масонството&rdquo;, &bdquo;Поученията на масонството&rdquo; и &bdquo;Президентът&rdquo;. Наскоро на страницата си във фейсбук писателят обяви, че готви продължение на романа си &bdquo;Президентът&rdquo; с &bdquo;антиутопична&rdquo; книга с работно заглавие &bdquo;Диктаторът&rdquo;. Потърсихме го за коментар. </strong><br /> <br /> <strong>- Г-н Недков, как да тълкуваме заявката ви, че след &ldquo;Президентът&rdquo; замисляте &ldquo;Диктаторът&rdquo;? - Това знак ли е, че предвиждате диктаторство да завладее света?&nbsp;</strong><br /> - Отдавна минах периода на замислянето. Отзивите на хиляди читатели на &ldquo;Президентът&rdquo; ме окуражиха. Диктаторът е пред очите ми и аз вече го описвам. Днес светът е на една крачка от установяването на тотална диктатура. И то много по-страшна от описаната в антиутопията &ldquo;1984&rdquo; на Оруел. Глобалните корпоративни и партийни елити <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> <strong>окончателно компрометираха демокрацията </strong></span><strong><br /> </strong><br /> От това най-много страдат малките държави. Реално ние вече живеем в условията на авторитарен режим. Менторите на т.нар. &ldquo;евроатлантически ценности&rdquo;, които всъщност са опорна точка на една военна доктрина, отдавна заприличаха на най-върлите партийни секретари от времето на тоталитаризма. Затова в &ldquo;Диктаторът&rdquo; ще се опитам да поразсъждавам върху това, кое вътре в човека го превръща в диктатор.<br /> <br /> <strong>- Предстои ни избор на президент на България. Връщам се към едно ваше обръщение към Росен Плевнелиев, в което спестихте &ldquo;уважаеми&rdquo;...Има ли сред сегашните кандидати такъв/такава, когото да намирате за достоен/а? <br /> </strong>- За моя голяма изненада &ndash; има. Един от тях е взел решение да се пребори за личното си достойнство. Осъзнал е всички допуснати грешки по пътя към своята Голгота. Провел е своята среща с дявола и е преживял разочарованието да се поддадеш на изкушението му. Само такъв човек е способен да осмисли основната функция на президента &ndash; да отстоява достойнството на нацията. Друг е въпросът, доколко избирателят го осъзнава. Като добре информиран песимист аз съм оптимист, защото съм убеден, че някой ден превратът в политическото мислене на българина ще настъпи. Идва поколение, което няма да се съобразява с измамните идеологеми на т.нар. системни партии. Колкото до президента Плевнелиев &ndash; казал съм всичко, което мисля за него, и то в прав текст. И той упорито потвърждава ежедневно думите ми.<br /> <br /> <strong>- Впечатли ме утопичната ви приказка в романа &ldquo;Президентът&rdquo;. Има ли място в съвременния свят за утопии, според вас, или те са само един похват да събудим разума си към по-мъдро мислене?&nbsp;<br /> </strong>- Написах тази утопична приказка в размисъл относно това, защо близо 50 процента от българите не припарват от години до изборните урни. Едва ли, защото са индиферентни към съдбата си. Убеден съм, че това са хора, които в повечето случаи не биха продали честта и достойнството си срещу измамната илюзия, че съдбата им зависи от &ldquo;силните на деня&rdquo;&hellip;Страшно е, когато половината народ няма никакво намерение да гласува за нито една от предлаганите концепции на днешните &ldquo;политическите брокери&rdquo; Те ни облъчват систематично и по всевъзможни начини, че за да очакваме светлото бъдеще на България, трябва да сме против някого &ndash; да ненавиждаме някого в заобикалящото ни битие и да овладеем упражнението да се пречупваме в кръста в преклонение към поредното политическо величие, изгряло на хоризонта на изтерзаното ни отечество. Утопиите се раждат във време на всеобща безнадежност, когато на огромната маса от безобидни хора им писва от вулгарната идея за абсолютната власт, обзела съзнанието на ограничен кръг от самовлюбени в себе си индивиди, които не са успели да достигнат до съзряването на личността в себе си. Искам да кажа, че утопиите са катализатор на узряването на идеята, че подигравката с презумпцията за човешко достойнство, неминуемо води до библейски регламентираната съпротива срещу злото, което иска да ни убеди, че <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> <strong>то е пастирът, а ние сме овцете </strong></span><strong><br /> </strong><br /> които То е призвано да пасе. Извинявам се за метафоричния изказ, но той е в основата на всяка утопична мисъл. Утопиите събуждат човека от илюзорния сън, че ни управляват грижещи се за спокойните ни сънища. По-мъдрото мислене означава събуждането на човека в нас. Тогава манипулаторите на съзнанието ни нямат никакъв шанс. <br /> <br /> <strong>- Във филмовия откъс, който публикувахте на страницата си, героят се забавляваше с гасенето на светлините на града, но те съвсем угаснаха в един момент &ndash; стана тъмно в целия свят... Според вас &ldquo;загасени ли са всички светлини&rdquo; в света, и виждате ли някаква светлина в тунела?<br /> </strong>&nbsp;- Това е най-важният въпрос за човека - Светлината. Светът постави под въпрос своето съществуване чрез вакханалиите на морала през 20 век. Това столетие трябва да се изучава под наслова &bdquo;Какво не трябва да правим, за да не потъне планетата в мрак&rdquo;. Алчността, превръщането на идеите в сметки, форматирането на човешката съвест в екселски таблици, преклонението пред лидери, които говорят само за пари &ndash; всичко това лиши човека от смисъла на съществуването му. Днес всеки е готов да предаде всекиго заради пари. Когато на първия си роман сложих слогана, че Светлината не е банкнота, която носим в джоба си,<br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> <strong>загубих повече от половината си приятели</strong></span><br /> <br /> Не съжалявам. За всеобщо съжаление обаче се оказах прав. - Днес, срещу подаянието на която и да е било задгранична централа, всеки втори българин е готов да продаде националните интереси и достойнството на нацията ни. И най-вулгарно ни се извинява от екрана на телевизора, че това което ни се случва, е волята на големите началници&hellip; Самовлюбената вулгарност е всъщност ръката на шалтера на светлините на света. Светлина в тунела винаги е имало, и ще има, но тя е онази малка Божествена свещица, нужна да огрее съзнанието ни, а не мощните прожектори на телевизионните студиа.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/36-37_94-11-82-Zemen-monastery-church.jpg" width="520" height="316" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Екипът на филма &ldquo;Знакът на българина&rdquo; избра за снимките Земенския манастир</em></span><br /> <br /> <strong>- В книгите си често споменавате Душата на света. Според вас съвременният свят има ли моралната сила да се противопостави на събитията, за да спаси материалния ни свят? - Човекът поне от столетие с пълно съзнание унищожава природните ресурси и пренебрегва духовността...<br /> </strong>&nbsp;-Светът вече осъзнава, че е нарушен най-важният баланс за човечеството - балансът между богатството и мъдростта. Разрушена е имунната система на обществения организъм. Огромната социална несправедливост вече ражда гнева на масите. Започваме да разбираме, че сме прецакани от една малка клика негодяи, които считат, че билетът за Ноевия ковчег се купува с пари, и това ще ги спаси от потопа на загубилите търпението си маси. Крайно време е <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>да прочетем правилно Стария завет</strong></span><br /> <br /> <strong>- Кога, според вас, Творецът ще разкрие на човечеството Кода на съществуването? - Не е ли по-разумно и &ldquo;чисто&rdquo;, да сложи Край на &ldquo;експеримента&rdquo; човечество?&nbsp;</strong><br /> -Никога. Божественото величие е в това да укрие нещо. Алхимията на човешкото съществуване е в непрекъснатото търсене на Философския камък. То започва от раждането и неминуемо води до смъртта, която ни връща отново в лабораторията на Твореца. В този смисъл вярвам в прераждането и не гледам на себе си като на &ldquo;хакер&rdquo;, чиято мечта е да разбие Божествения код, за да си гарантира безсмъртие. <br /> <br /> <strong>- В &ldquo;Знакът на Българина&rdquo; твърдите, че България е третата страна в света по количество артефакти в земите си, т.е. пази 1/3 от паметта на човечеството. Не хиперболизираме ли обаче, като приписваме на България някаква почти месианска роля, с цел да повдигнем самочувствието си като народ? &nbsp;</strong><br /> -Земята, на която живеем ние българите, е била чертожната дъска на Великия архитект на Вселената при сътворяването на нашия свят. Неслучайно тук са се зародили основополагащи духовни учения, които са залегнали в основата на развитието на цивилизацията. Неслучайно моят утопичен главен герой в романа-утопия &ldquo;Президентът&rdquo; е археолог. Този роман е едно своеобразно продължение на тезите ми, заложени в трилогията &ldquo;Знакът на Българина&rdquo;. Така наречената &ldquo;апокрифна история&rdquo; вече изважда достатъчно доказателства за съществуването на този обвит в мистерии Знак, с който Творецът е подпечатал проекта си за раждането на човечеството. Прословутият ни комплекс за малоценност като нация ни лишава от възможността да се гордеем със значението на земята, на която сме се родили. Може би в това се корени въздишката ни по мечтания рай, съществуващ някъде другаде &ndash; през девет земи, та чак в десетата. Стягаме си куфарите и напускаме утробата на майка България.<br /> <br /> <strong>- Като писател как мислите? - В един свят, в който все по-малко се чете, ще изчезне ли интересът към книгата? - Не е ли старомодно хартиеното й тяло? - И как гледате на компютъра, респ. на интернет, като алтернатива на хартиената писменост?</strong><br /> - Напротив. Авторитетни статистики показват, че човекът се завръща към книгата. <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> <strong>Хартията вдъхва доверие </strong></span><br /> <br /> Тя е гарантът, че изразеното върху нея е дълго премисляно и веднъж отпечатано, не може да бъде променено. Може само да бъде изгорено. Интернет се самокомпрометира след разкритията, че съдържанието в него може да бъде прередактирано във всеки един момент според интересите на Големия брат, който вече ни наблюдава отвсякъде. Интернет днес е пространството, което някога Оруел е нарекъл &ldquo;Министерството на истината&rdquo;. С едно натискане на клавиша редактираш факти и разсъждения, които не са удобни на т.нар. Голям брат. Не се връзват с идеологията му за тотален контрол върху съзнанието на хората. Докато четенето на книга събужда еретика в човека. Извън догмата еретик означава човек, който умее да задава неудобни за властващата идеология въпроси.<br /> <br /> <strong>- Вие познавате тайните общества. А членувате ли в някое от тях? - Какво мислите за членството на редица личности от подземния свят в различни ложи на масонството, за женското присъствие в тамплиерските среди и пр. Не е ли това някакво парвенюшко маниерничене на хора, които нямат културата за тайнствата? - Съществува ли &ldquo;цедка&rdquo; на приема в лоното на тайните общества, или на родна почва това членство се принизи до плащане?&nbsp;</strong><br /> - Повече от 30 години се ровя в историята на тайните общества. Еретик съм по отношение на догматизма на официалната история, която винаги се е пишела под диктовката на победителите във войната за подчиняване на човека на конкретни политически доктрини. Истинските &ldquo;тайни общества&rdquo; се занимават <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><br /> <strong>с произхода на познанието </strong></span><br /> <br /> Техните &ldquo;храмове&rdquo; са библиотеките, а не институциите на властта, или подземията на престъпния ъндърграунд. Истинските &ldquo;тайни общества&rdquo; винаги са търсели връзката между човека и Бог. Писали са азбуката, с която всеки отделен човек да може да води своя си личен разговор с Твореца. Тези тайни общества са ми интересни и затова от време на време се запилявам по света. В България, за съжаление, беше направен неуспешен опит за възстановяването на подобен род общества, които навремето са съществували и са били генераторът на всичко прогресивно, което се е случвало в тази страна. Много смислени българи, преминали през ритуала на посвещаването в &ldquo;тайната на познанието&rdquo;, бързо се разочароваха от българската интерпретация на що е то &ldquo;тайно общество&rdquo;, и се оттеглиха. Просто объркахме понятието за &ldquo;теория на конспирацията на мисълта&rdquo;. Тръгнахме да търсим нейното цифрово изражение чрез механизмите на властта, властта на егото над съзнанието, суетата на външния блясък, и я докарахме до кривата круша.<br /> <strong><br /> - Играят ли, според вас, тайните общества онази роля, която й приписват автори като Дан Браун? - Къде е границата между истината и комерсиалното в подобни четива?</strong><br /> -Категорично &ndash; да. Ако все още светът е оцелял, то е благодарение на тези тайни общества на познанието, които кърпят баланса между богатството и мъдростта.&nbsp;Дан Браун и подобни нему колеги,<br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> не пишат измислени сюжети </strong></span><br /> <br /> Те просто се ровят в библиотеките, и имайки таланта да ни разказват увлекателно историята, разкриват истини, които са неудобни на обяздилата света &ldquo;войнстваща посредственост&rdquo; и скования от нравите на Средновековието клерикален догматизъм. <br /> <strong><br /> - Какво мислите за църквата ни като БПЦ? - Не изгуби ли тя авторитет сред миряните?</strong><br /> -Не коментирам Българската православна църква, защото нямам нужда от посредник за разговорите ми с Бога. Целувам ръка на монасите в манастирите. Те са истинските пастири на вярата. На Рождество и Великден гледам към небето, а не в папската или патриаршеската тиари. Както казва един мой персонаж: &bdquo;Кръстът, на който е бил разпнат Христос, не е бил обсипан с диаманти&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Защо според вас &ldquo;пиянството на един народ&rdquo; /нашия/, се превърна в махмурлук?</strong><br /> -Защото пием некачествен &ldquo;алкохол&rdquo;, под формата на спекулативни размисли, забъркани в коктейла на овластените от самите нас &ldquo;казанджии&rdquo;. Опияняваме се от поредния &ldquo;бащица&rdquo;, а сега вече разбрах, че ще имаме и &ldquo;майчица&rdquo;, и <br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>отказваме да бъдем самите себе си </strong></span><br /> <br /> Удряме по масата пред екрана на поредния политически &ldquo;Биг брадър&rdquo;, непрочели собствената си история, и забравили за идеалите, обитаващи механата на Странджата. <br /> <strong><br /> - Има ли според вас вина интелигенцията, за това войнствената посредственост у нас вече да е непобедима?</strong><br /> - Най-голямата!!! Мисля, че това е достатъчно откровение&hellip; Не чувате ли настъпилата тишина? Страхът от истината е парализирал умовете, в които Творецът е закодирал таланта да въстанеш срещу диктата на войнстващата посредственост.<br /> - Моля да разкажете нещо повече за себе си. Как стигнахте дотук и през какво преминахте? - Трудности, разочарования, катаклизми? - Човек не стига до подобни прозрения, без да е изминал труден път? - С две думи, имаше ли в живота ви &ldquo;криви&rdquo; пътеки?&nbsp;<br /> -Живот на грешник. Извървял съм доста &ldquo;криви&rdquo; пътеки, може би защото не харесвам утъпканите &ldquo;магистрали&rdquo;. Вярвял съм на лъжи, и поради това <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>навярно съм изричал лъжи </strong></span><br /> <br /> Наранявал съм хора и не съм намирал сили да им поискам прошка. Страхувал съм се, и заради това сигурно съм се примирявал със злото. Падал съм &ndash; ставал съм, и продължавам да търся Пътя. Стигал съм до кръстовища и не винаги съм улучвал посоката. Гладувал съм &ndash; охолствал съм. Мъчил съм се да утоля жаждата на собственото си его. Облизвал съм напуканите си устни от вятъра на илюзиите. Стигали ли ви толкова?... Просто съм човек! И признавам всички останали за такива. Затова не смятам, че някой е бил регулировчик на съдбата ми. Сам съм си я формирал. Но този въпрос окончателно ще си го изясня, когато неминуемо един ден ще се изправя пред Страшния съд. Ще ми е интересен разговорът с Него. От който все бягаме, докато сме тук, на земята...<br /> <br /> <strong>- Кой е според вас последният български класик? - Какво мислите за претенциозното сегашно писателско съсловие, общувате ли с някои от &laquo;ярките&raquo; му представители? Членувате ли в т. нар. Съюз на българските писатели?..&nbsp;</strong><br /> - Класик за мен е всеки осмелил се да напише своята представа за истината. Този странен занаят - разказването на истории, които някои наричат писателствуване, не подлежи на окошарването му в някакви съюзи, сдружения и други колективистични формирования. Членувам единствено в &ldquo;Съюза на самотниците пред белия лист&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Има ли бъдеще българското кино? В едно от последните ми интервюта с Г.Стоянов-Бигор, той ми каза, че киното ни страда от липса на сценарии, а аз му отвърнах, че може би липсата се усеща само след като комисиите за избора са се произнесли кои сценарии утвърждават...</strong><br /> -Едно от най-тежките престъпления срещу българския дух по време на прехода е продажбата на Националния киноцентър на чужденци. Това е най-отявленото предателство на националните интереси. Сторилият го се окичи с титлата &ndash; българоубиец. Този грях обесмисли идеята за българско кино. Българската държава се лиши от най-мощния инструмент за себеизразяване пред света. Опитах се да правя кино, и разбрах що е това киното. Най-вече, защо то няма обозримо бъдеще в България. Сценариите са най-малкият проблем. Както се казва, най-добрият сценарист е животът. В него действието винаги започва СЛЕД спускането на завесата!...<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong></em>