<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/41_1_ Марин Караиванов.jpg" width="200" height="210" hspace="8" align="right" alt="" />След публикацията в &bdquo;ШОУ&rdquo; за драматичната смърт на генерал-полковник Иван Бъчваров, написана по предоставени на редакцията непубликувани досега документи, на редакционния ни телефон се обадиха доста хора, които любопитстваха откъде точно при нас са се появили тези документи и защо са били скривани до сега. Отговаряме: Архивните документи по смъртта на ген.-полк. Иван Бъчваров ни бяха предоставени от топархиваря Марин Караиванов. Това е спасената част от архивите на ЦК на БКП, които са се съхранявали в Партийния дом. След палежа там част от този архив е изгорял, а съхранените тогава папки днес са притежание на трима души в България, които имат частни архиви. Единият от тях е анархистът Марин Караиванов, а папките с архивни документи са му предоставени от ръководството на партията. </strong><br /> <br /> <br /> <strong>- Г-н Караиванов, много хора се интересуват от вашия архив...</strong><br /> - Той наистина е уникален. Нямате представа какви документи съдържа. Малко известен факт е как след Девети септември 1944 г. взелите властта комунисти са имали страхотен импулс да си организират кървави вакханалии. Има една &bdquo;екстрено тайна&rdquo;, но недотам дискретна инструкция от ръководството на БРНП(к) за проливане на реки от човешка кръв. Та тази инструкция гласи: &bdquo;&hellip;обявяваме четиридесет безотговорни дни на нашата славна Народна революция за незабавното издирване, залавяне и моментално екзекутиране на всички физически и интелектуални убийци на борещите се за народната свобода. Както и безпощадно да се неутрализират веднъж завинаги всички ония гадове, които сега и в бъдеще ще бъдат някаква мизерна, гнусна пречка за осъществяване на нашите светли, комунистически идеали!&rdquo; В специална уводна статия в брой 7 от 25. 09. 1944 г., официоза на БРП-комунисти в. &bdquo;Работническо дело&rdquo;, в статия на първа страница със заглавие &bdquo;Отмъщение&rdquo;, фанатично се призовава: &bdquo;Другари и другарки, стреляйте вярно! <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Забивайте ножа <br /> безпощадно и <br /> по-дълбоко!&rdquo;</strong></span> <br /> <br /> А в протоколите от митинги и събрания неизменно се набива лозунгът: &bdquo;Нека безпощадно да убиваме мръсните изверги, фашистките гадове!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Е, това са лозунги, но едва ли е било точно така...<br /> </strong>- Свикнал съм да работя с документи - с точни факти и цифри. Така или иначе по времето на целокупното 45-годишно житие-битие на България - от 1944 до 1989 година, през нейните концлагерно-тюрмаджийски заведения преминават повече от един милион опандизени българи. Имайки предвид факта, че техните близки по права и по съребрена линия също така са подлагани на някакви физически и психически мъчения, можем да обобщим, че около 70 процента от целокупното българско население е било репресирано.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/41_2__jpg(1).jpg" width="520" height="440" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Никита Хрушчов /вдясно/ по време на посещението му в България, по покана на Тодор Живков /вляво/ <br /> </em></span><br /> <br /> - <strong>През последните години много често се говори за това, че Тодор Живков е искал да направи България съветска република. Има ли обаче документи, които да потвърждават това? </strong> <br /> - Ще започна от по-далече. България е единствената страна в света, чиито 10 министър-председатели са били чужди поданици, и то на две други държави, които вече нито де юре, нито де факто съществуват като що-годе някакви реални юридически субекти. Става въпрос за Русийската империя и за Съветския съюз. А пък министър-председателите са: Тодор Бурмов, Казимир Ернрот, Леонид Соболев, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев. На последните трима от тях пък е твърде шарен етническият произход &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>българо-руско-<br /> украински-<br /> юдейски </strong></span><br /> <br /> Но не някой от тях, а следващият поклонник на СССР - Тодор Живков, едва не затри окончателно многострадалната българска държава от картата на света. Един от документите е съхранил неговото мнение по въпроса: &bdquo;България може да бъде наистина суверенна и независима страна, само обаче като неразделна част от великия Съветски съюз&hellip;&rdquo; Ето защо през месец декември 1963 г. ЦК на БКП, начело с другаря Тодор Живков, отправят писмена, коленопреклонна молба към ЦК на КПСС, за незабавно сливане на НРБ със СССР. Тогавашният вожд на КПСС - Никита Сергеевич Хрушчов, световно популярен зевзек, с неудържимите си под път и над път какви ли не зевзелъци, в първия момент след като прочел това предложение, само дето не си глътнал езика. Предполагам, че е било от ревнива завист, възприемайки просбата на Тодор Живков, като своего рода някакъв безумен супер бестселърен, шегобийски хит. Ето защо &bdquo;сразу&rdquo; призовал нашенеца в Кремъл. Ядосан като пиян кубански казак му се развикал: &bdquo;Дорогой мой друг, товарищ Живков! Вы сумашедший, що ли? Май вие, българите, искате на корем да ядете агнешко и свинско за наша сметка, а&hellip;?&rdquo; - А после започнал да се смее в лицето на нашенската делегация. Това са го разказали и записали хора, които са присъствали на тази среща. Въпреки това хипнотичният мерак на Живков на всяка цена да превърне България в 16-ата република на СССР не секнал. През 1973 г. той отправил втора, още по-настоятелна молба за присъединяване на България към СССР, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>вече при <br /> Леонид Брежнев </strong></span><br /> <br /> който обаче съвсем деликатно, но затова пък твърде решително, отказал офертата на Живков. Едва ли световната история познава друг подобен казус &ndash; един върховен, държавен и партиен ръководител, настоятелно да умолява за вливането на собствената му държава в една необятна империя. А ако това беше станало, вероятно щеше да се случи това, което се случи с Волжско-Камска България, унищожена от руския садист Иван Грозни през 1552 г.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/41_3__jpg.jpg" width="520" height="388" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Леонид Брежнев и Тодор Живков </em></span><br /> <br /> <strong>- Вие сте анархист. Какво е било по онова време отношението на анархистите към тези предложения на Тодор Живков? </strong><br /> - През 1945-1958 г. в България възниква т.нар. Горянско движение. Това е едно наистина уникално явление, спрямо политическия живот в другите европейски социалистически държави, членки на СИВ и на Варшавския договор. В един доклад на Държавна сигурност от 1951 г. може да се прочете, че броят на &bdquo;горяните&rdquo; - цифром и словом - е около 10 000 човека. Това са разочарованите от комунистите свободолюбиви бараби, без кой знае какви конкретни политически подбуди. Ако трябва да бъда съвсем точен, това са БЗНС-дружбаши, троцкисти и анархисти, както и случайно оцелели от комунистическия терор царски офицери. И само анархистите са тези, които упорито се противопоставят на възцарилото се в страната тоталитарно, болшевишко управление, с нелегални и легални акции. Но през декември 1948 г. над 2000 анархисти са арестувани и на бърза ръка натикани в концлагера-душевадец &bdquo;Белене&rdquo;. По този начин напълно е елиминирана обществено-политическата опозиция в България.<br /> <em><strong><br /> Тодорка НИКОЛОВА</strong></em>