Всеки, дошъл веднъж в еленското село, повтаря заради атмосферата и уюта там
Руховци се намира на 3 км от Елена. За първи път отивах там. Домакините ме посрещнаха топло, зарадваха се на моето посещение. Сложиха богата трапеза и всички гости се наредихме около нея. Сред весели приказки и смях си хапвахме от вкусните ястия. А колко е тихо тук! <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>През деня се чуват песните на птичките, а вечер свиренето на щурците!</strong></span><br /> <br /> След обяда тръгнахме към Водопада. Той се намира близо до селото. В началото се върви по шосето, а след това през гората. Много пъти са ми разказвали за това място (то е любимо на моите внуци) и сега разбрах защо. Негова снимка има поместена във Фейсбук - това е Христовският водопад. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/Ruhovtsi_Elena2.jpg" width="300" height="400" hspace="8" align="left" alt="" />Обграден е от красива гора и странни, измити скали - като че ли преди много години реката е стигала дотам. Въпреки че нямаше много вода, водопадът беше красив, а ние се настанихме горе в основата му и се радвахме на хубавото слънце, направихме си и масаж на &ldquo;д-р Фиш&quot;. В късния следобед се прибрахме и решихме да се разходим из селото, но заваля обилен дъжд и разходката се отложи.<br /> <br /> На следващия ден потеглихме рано сутринта към Елена. Небето пак беше намръщено, но ние не се изплашихме. Благодаря на моите домакини, че ме заведоха в това китно планинско градче, заобиколено от всички страни с гори. <br /> <br /> Разходката започнахме от къщата музей на Иларион Макариополски. В нея се влиза през масивна дървена порта на чорбаджийската къща, която е паметник на културата с национално значение и висока архитектурна стойност. В тази къща са се родили борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, неговият брат Никола Михайловски - виден книжовен и просветен възрожденски деец, и синът му - поетът сатирик Стоян Михайловски, автор на текста на химна &quot;Върви, народе възродени&quot;. На първия етаж на музея е разположена богата изложба на икони.<br /> <br /> Минахме през малко мостче и се озовахме на тиха калдъръмена уличка, в края на която <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>видяхме &ldquo;Петте Разсуканови къщи&rdquo; - архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив</strong></span><br /> <br /> Отново прекосихме реката и разхождайки се из града, стигнахме до архитектурно-историческия комплекс &quot;Даскалоливница&quot;, който остави у нас прекрасно впечатление с красивите си сгради и чудесно оформление с много цветя. Тук посетихме Камбуровия хан, в който сега се намира Етнографският музей. Той прекрасно отразява патриархалния бит на миналия век - с многото стаи, подредени с различно предназначение - една голяма къща с красиви веранди и навсякъде цветя, много красиви цветя. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/Ruhovtsi_Elena3.jpg" width="520" height="390" alt="" /><br /> <br /> Незабравимо впечатление остави у мен <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> вкопаната църква &quot;Свети Никола&quot;, строена около 1500 г., </strong></span><br /> <br /> опожарена от турците и отново възстановена след година. С няколко стъпала се влиза в една красива църква с множество икони по всички стени и тавана. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);">Минахме и покрай къщата на Мина, музата на Яворов. </span><br /> <br /> И така, изпълнени с прекрасни впечатления от красивия град Елена, ние минахме край други забележителни сгради и напуснахме града.<br /> Отново съм в Руховци - едно интересно планинско село с разположение на къщите по различен начин - не както в Казанлъшкия край. Вървиш през гората и изведнъж пред теб се показва в далечината покрив, аз си мислех, че вече сме извън селото, но се оказа, че не е така. Достигаме до красива старовремска дървена къща с много голям двор и много цветя. След известно време се задава друга къща, след това - трета - все на голямо разстояние една от друга, и след това вече попадаме в махала, където къщите са по-близо една до друга. И навсякъде цветя, много цветя. Следобед тръгнахме в друга посока и отново известно време няма къщи и след това отново махала. <br /> <br /> Минахме край един стогодишен дъб, огромен и много красив. Наоколо гора, гора. Красив е Еленският балкан!<br /> <br /> Бях чувала за селски туризъм, но не съм имала възможност да попадна на такова място. И ето, че в Руховци видях <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> много такива къщи, една от друга по-красиви, с огромни дворове с много цветя и окосена трева и всички необходими удобства</strong></span><br /> <br /> Тази отдалеченост на къщите една от друга създава условия за уют и пълно спокойствие, само песните на птичките се чуват.<br /> <br /> Една от забележителностите на Руховци е малката, леко вкопана църква отпреди няколко века с чудесни стенописи. С влизането ни заляха звуците на църковна песен. Беше прекрасно! Хората събират дарения за реставрирането й и подновяване на нейната някогашна красота.<br /> След тридневното си гостуване и прекрасни впечатления от района и местните хора ми се иска да извикам: Колко е красива нашата страна!<br /> <br /> <em><strong>Анастасия БАЛИНОВА</strong></em>