Д-р Тотко Найденов: Ваня Костова ме вдъхнови да продължа с докторските любовни истории

<strong>&nbsp;Д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. &ldquo;Български лекар&rdquo;, е известен сред своето съсловие и в обществото не само с активната си гражданска позиция, но и с острите си статии и интервюта. Той е автор на 45 книги на здравна и любовна тематика. Създател е на професионално-съсловните празници на лекарите и фармацевтите. Успя да &bdquo;роди&rdquo; дори Деня на спасението, който бе официализиран от Министерския съвет. Наскоро излезе най-новата му книга - &bdquo;111 нови любовни лекарски истории&rdquo;, която е едно забавно четиво-подарък за Деня на българския лекар, на 19 октомври. С д-р Найденов разговаря репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;. </strong><br /> <br /> <br /> <strong>- Д-р Найденов, издавате книга след книга...</strong><br /> - Издадох четири нови книги, сред които едно много сериозно мое изследване &bdquo;Кратка история на медицината и лекарската етика&rdquo;; &bdquo;Моя поклон приеми&rdquo; - най-впечатляващите текстове от тефтерчето и писмата на Левски и най-пламенните стихотворения на Ботев, Вазов и Чинтулов; книгата &bdquo;Небесното избухване&rdquo;, която ще помогне за здравната и любовна култура на млади и стари&rdquo; и последната - &bdquo;111 нови любовни лекарски истории&rdquo;, която е своеобразно продължение на нашумялата през годините първа част на изданието &bdquo;222 любовни лекарски истории&rdquo;.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/40-Vanya Kostova_Bulfoto5.jpg" width="320" height="501" hspace="8" align="right" alt="" />- Истинска ли са тези любовни истории? <br /> </strong>- Разбира се, че са истински. Това са си случки от живота. След като вече бях издал предишните 222, на един форум в Несебър видях знаменитата певица Ваня Костова. Тя беше дошла, заедно с &ldquo;Тоника&rdquo; да веселят колегите. Заговорих я с думите: &ldquo;Вие сте най-романтичният алт на България&rdquo;. И понеже ме изгледа учудено, й се представих, без изобщо да предполагам, че моето име й говори нещо. А тя възкликна: &ldquo;Че вашата книга &ldquo;222 любовни лекарски истории&rdquo; стои на нощното ми шкафче&hellip; Толкова е интересна, много пъти съм я препрочитала, давала съм я и на приятели, поздравления! Напишете нови!&rdquo; Може да се каже, че Ваня Костова ме вдъхнови да издам новите 111 истории. Случи се така, че за пръв път в живота си полежах няколко дни в болницата и безделието ми помогна да напиша тези истории буквално на един дъх. С тези нови 111 любовни лекарски истории, добавени към вече издадените 222, стават, общо 333 - знаково число. Имам намерение един ден да ги издам всичките &ndash; накуп. А може би ще напиша още 111, та да станат 444, после ще ги направя 555, и така &ndash; до 1001. Засега това са само мечти, но знае ли човек какво ще направи, когато му дойде музата?!? <br /> <br /> <strong>- Кажете една-две истории за нашите читатели...<br /> </strong>- Както знаете всичките ми истории, и тъжни и смешни, са свързани с любовта. Една от тях съм нарекъл &bdquo;3 в 1&rdquo;. Не става въпрос за кафето, макар че аз съм кафеджия и пия по 4-5 кафета на ден. &bdquo;Три в едно&rdquo; го има и в секса. Не казвам &ndash; в любовта, защото сексът се прави, без да е необходимо това най-велико чувство. Целта тук е наслаждението, върховното удоволствие, иначе защо да се прави?!? - Изпълнението, за което говоря в случая, се казва &bdquo;Шведска тройка&rdquo;. Виждали сме я по порноканалите и в т.нар. филми за възрастни, които се гледат и от малолетни&hellip;Конфигурацията е различна: двама мъже с една жена, или две жени с един мъж...Жените обикновено са проститутки и го правят за пари. Но има и участници на доброволен принцип, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>когато посредник е алкохолът <br /> </strong></span><br /> Плюс човешкото любопитство и лекомислието. Една от моите истории е такава. Героят ми се казва Добри. Направил горната глава, вирнал долната и решил да се позабавлява. Дамите се кикотят, събличат се без свян, целуват се, галят се навсякъде... Включва се и Добри. Кипят страсти, а той като пчеличка &ndash; ха на единия цвят, ха на другия, без да подбира. &rdquo;О, че то било много хубаво, бе, коментира Добри след това. Пустите му шведи, гледай какво хубаво нещо са измислили!..&rdquo; Добри първо разказа на нас за това &bdquo;хубаво нещо&rdquo;, което му докара голяма беля. Изследванията му откриха накуп гонококи, хламидии и гъбички. Комбинация &bdquo;3 в 1&rdquo;, на която едва ли някой би се зарадвал. <br /> <br /> <strong>- Коя от историите ви е впечатлила най-много? <br /> </strong>- Историята на един човек, прекарал доста години в Белене заради една чужда булка. Имал любовница, откъдето и да я погледнеш лъскава, та дрънка. С бяла кожа, сини очи, гърди като едри дюли, стъпвала като кралица. Мъжете полудявали само като я видят. Но и началникът на милицията й хвърлил око. Забелязал красавицата и решил да действа. Казал й, че ще я позлати, ако му легне. Красавицата се оплаква на моя събеседник за милиционерските мераци и той отива в кабинета му, гръмва му един шамар и му казва :&rdquo;Това ти е за Надето!&rdquo; - Нарекъл го простак и го напсувал. Още на другия ден, призори, моят събеседник бил качен в една камионетка и го откарват в Белене. Лежал цели три години в лагера, върнал се 45 кила. <br /> <br /> <strong>- Д-р Найденов, защо точно вие решихте да има Ден на българския лекар? Не е ли това работа на държавата, на правителството?<br /> </strong>- Аз съм лекарско дете и винаги ми е правело впечатление, че когато родителите ми се връщаха от т. нар. другарски вечери на 7 април в ямболската болница, майка ми винаги плачеше. На въпроса ми защо, тя отговаряше: &ldquo;Пак ни сложиха при санитарките&rdquo;. Тези угощения ги правеха в столовата на болницата, а на вратата главната сестра посочваше местата на идващите лекари. Винаги съм си мислел как така моят татко - интернист, завършил в Монпелие, и майка ми - дъщеря на богат хотелиер и търговец, сестра на въдворен в Белене, все са били слагани да стоят &bdquo;в ъгъла&rdquo;!.. И предишната власт, и сегашната, <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>унижават българските лекари <br /> </strong></span><br /> След като през 1948 г. им разтуриха Лекарския съюз, насила ги набутаха в новосформирания Профсъюз на санитарно-хигиенните работници, заедно с теляците и бръснарите. После им измислиха и празник - Деня на здравния работник, който направо ги дразнеше. Седми април е Световен ден на здравето. На тази дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация, затова ООН създава този празник, но комунистите го преименуваха. През 1994 г. предложих на братята-фармацевти да си направят свой отделен празник на Еньовден - 24 юни, а на УС на БЛС - на 19 октомври, когато е канонизиран св. Иван Рилски Чудотворец. Той е най-великият наш светец и покровител на народа ни. Презумпцията ми бе, че добрият лекар е най-стойностният член на обществото и негов земен покровител. Предложенията ми се приеха без възражение от УС и на двете съсловни организации. Така 7 април отново се отбелязва като Световен ден на здравето, а не Ден на здравния работник. При цялото ми уважение към хората на труда.<br /> <br /> <strong>- Но нека си го кажем направо - има лекари, които едва ли са толкова стойностни, щом като гледат пациента повече в... ръцете...<br /> </strong>- Да, за съжаление подобни картини наблюдаваме все по-често. А когато търговията влезе в медицината, това вече не е медицина, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>търгашество с човешкото здраве <br /> </strong></span><br /> Огромна грешка беше регистрирането на всички лечебни заведения в Търговския закон. Така баш търговци станаха и университетските болници, където повече трябваше да се набляга на обучението. Областните болници би трябвало да бъдат държавни, а не ЕООД-та.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Защо постоянно се говори, че медицинските сестри са &ldquo;на една ръка разстояние&rdquo; от лекарите?...<br /> </strong>- Във всяка професия има и предизвикателства... По принцип сестрите са чаровни, хубави, гальовни, грижовни и сексапилни, те боготворят лекарите и много често създават с тях семейства или връзки. От друга страна, сестрите са много жестоко експлоатирани в работата, подложени са и на рискове от заразяване, а получават изключително мизерни заплати. Издирил съм, както знаете, над 130 лекари и 15-ина медицински сестри, починали по време на работа. Описал съм ги в моите книги &ldquo;Книга за българските хирурзи&rdquo; и в &ldquo;Светейки на другите, изгарям&rdquo;. В тяхна чест създадох и Деня на спасението, който се отбелязва с едноминутно мълчание точно в 12 ч. на 15 август пред вратите на повечето лечебни заведения у нас.<br /> <br /> <strong>- Каква е връзката с Успение Богородично, което се празнува на тази дата?<br /> </strong>- Никаква. Просто по едно съвпадение, на тази дата през 1963 г. д-р Стефан Черкезов спасява 47 души от пламнал автобус и умира от тежките си изгаряния. Много съм горд, че през 2012 г. Министерският съвет официализира този Ден на спасението. България стана единствената страна в ЕС, а вероятно и в света, която почита своите самоотвержени герои, загинали при спасяване на хора. Предложил съм на БЛС, на БЧК и на синдикатите да поискат от МС да предложи на Световната здравна организация 15 август да стане Международен ден на спасението. И уж всички са съгласни, но засега никой не бута каруцата.&nbsp; <br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА</strong></em><br />