Днес плащаме маса пари за тяхното възстановяване, що за безобразие! Заводът ни в Пловдив беше прочут в целия арабски свят
<strong>Четири десетилетия даде от живота си в базата в Граф Игнатиево 90-годишният полковник Хубен Влашев, където бил инженер на ескадрила, а после в авиоремонтния завод в Пловдив инспектор по качеството. <br /> </strong><br /> Пловдивският спец по ремонта на двигателите на МиГ-овете с болка отбелязва: &rdquo;Днес всичко даваме за ремонт на Полша и плащаме маса пари за тяхното възстановяване, вместо в авиоремонтния завод в Пловдив. Що за безобразие! Тези горе имат ли си понятие какви ги вършат, удряйки по авторитета на опитните, на доказали се специалисти в пловдивския авиозавод&ldquo;. <br /> <br /> Още като ученик в карловския техникум проличало, че техниката му се отдавала с лекота. <br /> <br /> <strong>Преподавателите му предричали бляскаво бъдеще<br /> </strong><br /> А Хубен се изчервявал и свеждал глава. Изучил необходимото по двигателите с вътрешно горене и завършил с отличен. Записал висше военно-техническо училище. Приспособил се към новия живот и привикнал към законовите порядки. Станал и любимец на всички, които срещнал тук. Повечето от тях били довчерашни партизани, а сред техните ятаци бил и той като младеж. <br /> <br /> В разговора ни за суровите години той с тъга си спомни за близкото<br /> <br /> <strong>приятелство с известната революционерка Лиляна Димитрова,<br /> </strong><br /> студентка по право от пролетта на 1944 г. Тя често намирала убежище по време на нелегалната й дейност и в дома му на ул. &ldquo;Тодор Александров&rdquo;. Това го радвало и се чувствал горд, че може да бъде полезен в каузата за по-добър живот. През 1951 г. му връчили диплома за авиоспециалист с чин лейтенант и го пратили в Граф Игнатиево.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/lashev s vnuchki.jpg" width="300" height="410" hspace="8" align="left" alt="" />По това време вече започвало сглобяването на първите български реактивни самолети &ldquo;Як-23&rdquo; и така започнала неговата дълга самолетна любов. Пак тук сформирали полковете за Узунджово, Равнец, Добрич и Чешнигирово. <br /> Пак по онова време Западна Германия шпионирала соцлагера с летящи над 22 км височина балони. Със специална апаратура снимали каквото си пожелаят. В тази връзка имало графици за денонощни полети и дежурства на летците с обслужващи техници. Тези дежурства не били от най- привлекателните за един младеж. &ldquo;Ожених се, а после десет дни не можех да си легна до жената - смее се бай Хубен и пояснява: - Помислих си, че докато съм в Графа, тя няма да изтърпи и ще си замине. На десетия ден пристигам и бързам да се прибера с нетърпение в дома си. Пъхвам ключа в бравата и тръпна в очакване да видя какво ме очаква, а жена ми се хвърли да ме целува, веднага взе да ме прегръща&rdquo;, разказва с нескрито задоволство Хубен.<br /> <br /> По заповед на командването през февруари 1963 г. цялата ескадрила заминала за Краснодар да разучават особеностите на появилия се вече &ldquo;МиГ-21&rdquo;. Там заварили специалисти от Лаос, Куба, Германия, Чехия, Полша. Понеже боравил с испански език, това му помогналo да общува и с кубинците. <br /> <br /> <strong>Младият командир много се впечатлявал от хубостта на тамошните момичета<br /> </strong><br /> Всичките високи, стройни, с буйни привлекателни коси, а лицата им снежнобели. Но не си позволил волности...<br /> Едва през септември 1963 г. в Графа кацнали първите 16 броя от най-съвременния и мощен самолет тогава &ldquo;МиГ-21&rdquo;. Хубен и досега не е чул лошо за тази машина, не познавал и катастрофи с тях.<br /> <br /> Когато настъпила 1965 г. и се взело кардинално решение за тяхното ремонтиране, Влашев става част от колектива на пловдивския Авиоремонтен завод, вече МРЗ &ldquo;Георги Димитров&rdquo;. Подписът му бил важен, защото чрез него се гарантирало завършеният качествен ремонт на двигателите. Самолетите идвали разглобени. Оттук нататък започвала усилена работа по отстраняване на възникналата повреда. Към завода имало летци-изпитатели, които отговорно се отнасяли към задължението си. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/Vlashev s nagradata.jpg" width="520" height="390" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Наградата от бригаден ген. Румен Радев за съществен принос в усвояването на самолет &ldquo;МиГ-21&rdquo;</em></span><br /> <br /> <br /> Отремонтираните машини се завръщали по предназначение за Либия, Сирия, Ирак, Египет и т.н. Наши специалисти също пътували и участвали в изпитателни полети на място и едва тогава ремонтът се смятал за завършен. За онова време Влашев си припомня просълзен за още нещо: <br /> <br /> <strong>В онези години заводът носеше огромна печалба от долари<br /> </strong><br /> и основно от арабските страни. Главно ремонтирахме &ldquo;МиГ-21&rdquo;, &ldquo;МиГ-19&rdquo;, &ldquo;МиГ-15&rdquo;, по 32-33 самолета на месец. Тогава колективът им наброявал около 2000 души. Всички били наясно, че и най-малката грешка може да доведе до катастрофа. На всички заплатите били високи. С насълзени очи авиоспециалистът споделя: &rdquo;Сега ако отидете в завода, ще го видите в плачевно състояние. Жалко за хубавото оборудване и добрите специалисти. Жалко, че се изпусна и инициативата за лиценз, а някога Пловдивският завод беше прочут в целия арабски свят&rdquo;, завършва с носталгия Влашев. Той въздиша, след което рязко отсича: &rdquo;Е, живеем в друго време, но дано не се обезличим като нация&rdquo;.<br /> <em><strong><br /> Андрей АНДРЕЕВ-Редкин</strong></em><br />