<strong>Мариела Нордел не се нуждае от представяне, защото бе най-атрактивната участничка в първото по рода си тв риалити у нас &bdquo;Мастър шеф&rdquo;. В кръвта й тече испанска, френска, българска, гръцка, китайска и еврейска кръв. Тя самата е гореща сплав от емоции. &bdquo;Чувствата са движещата сила в моя живот, с каквото и да съм се занимавала!&rdquo;, твърди Мариела. Работила е със страст като модел, пиар и мениджър на световноизвестни марки. Била е Бизнес дама на годината и съпруга на граф. Пътува много по света и познава кухнята на много народи. В този брой ни предлага рецепти от традиционната грузинска кухня. </strong><br /> <br /> Грузинците са чешити, такава е и кухнята им! В тази невероятна страна попаднах веднага след като се разделих с шведския ми съпруг, графа. Омбудсманът в Тбилиси беше швед, бивш съдия и приятел на кралица Силвия. Отдавна ми показваше, че ме харесва и като разбра, че съм свободна, ме покани &ndash; примами ме с това, че офисът му е на историческо място &ndash; в щаб квартирата на Лаврентий Берия, а в ресторанта отсреща правят най-страхотните хинкали. <br /> <br /> В самолета до мен седеше световната френска балет звезда Оливер Пате, който пък ме запали да посетя ресторанта на операта, където правели най-вкусните хачапури. По-късно ги пробвахме заедно - с него и с партньорката му на сцената - прима балерината на Тбилиския балет &ndash; Нина Ананашвили, която не се притесняваше да похапва от всичко, без да се притеснява за фигурата си. Запознах се със собственика на хотел &bdquo;Алик&ldquo; в центъра на Батуми - невероятен образ, човек направо всемогъщ в града - успя само с едно позвъняване да отвори Ботаническата градина за мен, въпреки че беше зима. В хотела му по онова време се провеждаше и конкурсът &bdquo;Гласът на Грузия&ldquo; и имах възможност да се насладя на невероятни хорове. Казвам ви, само грузинската музика може да съперничи на виното и кухнята им. <br /> <br /> За танците да не говорим &ndash; ние се гордеем с нашия 7/8 ритъм, но грузинските танци направо кипват кръвта, а страстта, която влагат танцьорите, е опустошителна! Но, да не се отплесвам в спомени, а да ви запозная с онова, което още помня като зашеметяващ вкус от грузинската кухня.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/50-Hachapuri.jpg" width="520" height="455" alt="" /> <br /> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Хачапури</strong></span></h2> Така се нарича традиционният грузински хляб. Каквото е за италианците пицата, това е и хачапури за грузинците. В зависимост от региона, има много варианти &ndash; с изпечено яйце, или със сирене в средата, а може и със спанак. Предлагам ви една стандартна рецепта: За тестото загрейте половин литър течна сметана, или пълномаслено мляко с щипка сол. Трябва ви и половин кафена чашка олио. В половин кг брашно направете кладенче, изсипете 2 яйца, мазнината и сметаната/млякото, замесете еластично тесто, и оставете да се отпусне за половин час. През това време направете плънката: 500 г настъргано сирене или кашкавал се смесват с 2 жълтъка и 1 с.л. олио. Готовото тесто разделяме на 8 топки, които разточваме на тънко с размера на тигана/тавата, ако ще печем на фурна. Върху долния пласт посипваме от плънката, и покриваме с горен разточен пласт тесто. Краищата защипваме добре, за да не излезе плънката &ndash; трябва да се получи като затворено калцоне, общо 4 питки хачапури. Намажете ги с олио, и ги печете на загрята 200 С фурна, по 10 мин от едната страна, след което пак толкова от другата. Има вариант и на сух тиган &ndash; изпичате от едната страна 3-4 мин, и после обръщате от другата. Готовите хачапури се намазват с краве масло или олио и се поднасят горещи. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/50-khinkali-105515519.jpg" width="520" height="346" alt="" /><br /> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Хинкали <br /> </strong></span></h2> Това е грузинската разновидност на руските пелмени, но ги превъзхождат, както по вкус, така и по визия. Най-добрите хинкали се предлагат не в луксозните ресторанти на Тбилиси, а по границата с Абхазия, в планината. Запознах се с патрулиращи към ООН. Оказаха се стокхолмски полицаи, с които веднага намерихме общ език. Като разбрах, че отиват в пограничната зона на инспекция, им се помолих да ме вземат с тях. Щяха да паднат, като им казах каква е причината да тръгна натам - бях чувала, че в колибите горе, селяните приготвят хинкали за чудо и приказ. Съгласиха се да ме вземат през смях, а после заедно пробвахме чудния деликатес. Селяните бяха пригодили нещо като обор за ресторант &ndash; в средата имаше огромно огнище, а около него рогозки. По стените бяха наслагани козяци, да държат топло, защото стените си бяха жив плет, замазан с кал. В огромен казан се варяха хинкалите. М-ммм, първата хапка беше като симфония &ndash; в главата ми нахлу водопад от вкусове и усещания. Всички забравихме, че сме на метри от възможен обстрел и че от другата страна бродят въоръжени до зъби фанатици. <br /> Ето рецептата на това вълшебно нещо, което те кара да забравиш дори за смъртна опасност: За тестото направете кладенче в 3 ч.ч. брашно, смесено с 1 ч.л. сол, добавете 2 яйца плюс още един жълтък, 1 ч.ч. хладка вода, и месете. Като получите меко тесто, оставете настрана да почине половин час. През това време пригответе плънката &ndash; горе в планината използват кайма от агнешко и свинско месо по равни части, но става вкусно и със смес телешко-свинско - общо 600 г. Към каймата прибавяте 3 глави смлян лук, сол, бял смлян пипер, червен пипер, ситно нарязан пресен магданоз и студен телешки бульон, колкото поеме. Сместа трябва да е възможно по-сочна. Тестото се разточва като за пелмени, и с помощта на една чаена чинийка се изрязват кръгчета. В средата се поставя от каймяната плънка, и краищата се залепват с малко вода като кесийка. Хинкалите се варят във врящ телешки или зеленчуков бульон десетина минути, докато изплуват. Внимавайте водата да не ври прекалено силно, защото хинкалите могат да се отворят. Също не слагайте и по много от тях наведнъж в тенджерата. Извадете с решетъчна лъжица, поръсете със ситно нарязан магданоз и залейте с малко разтопено масло. Вярвайте ми, божествено е!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/50-Sos Sacivi-01.jpg" width="520" height="287" alt="" /><br /> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Сос &bdquo;Сациви&rdquo;</strong></span></h2> Грузинска класика. Използва се за заливка на меса, включително и на риба. Запържете 1 глава ситно нарязан лук в краве масло. Като се запържи лукът, добавете 1 глава скълцан чесън и 1 с.л. брашно. Веднага залейте с 1 ч.ч. горещ пилешки бульон, като наливате по малко. Бъркайте непрекъснато, за да не се получат бучки. Намалете огъня, постепенно, като бъркате, добавете 5 жълтъка, и накрая на тънка струйка, докато продължавате с бъркането, изсипете половин ч.ч. бял оцет. Прибавете също така 50 г изчистени и смлени орехи, и продължавайте да бъркате, докато се сгъсти сосът. Подправете го със сол на вкус, 1 с.л. ситно нарязан магданоз, 1 щипка шафран или канела, карамфил на прах и бял или червен пипер. <br /> <br /> <em><strong>Всички тези вкусотии полейте с много и качествено вино, и не забравяйте за грузинската традиция с тостовете. Те са важна част от веселбата в компанията! Да ви е сладко!<br /> Ваша МАРИЕЛА </strong></em> <br />