Внимателно изберете терапевт - възстановяването е продължителен процес
<strong>С началото на учебната година на преден план за пореден път се постави един от най-болезнените проблеми през последните години и десетилетия - разпространението и употребата на наркотични вещества сред учениците. За голямо съжаление възрастовата граница постоянно спада. Няма как да се говори за успешна превенция, когато 10-12 -годишни деца посягат към психоактивни вещества. Всеки път, когато по телевизионни студия се подхване обсъждане на тази болезнена тема, различни експерти и &ldquo;познавачи&rdquo; първо ни стряскат с тревожната статистика, след което казват какви мерки &ldquo;трябва&rdquo; да се предприемат. И дотук.<br /> Много пъти на страниците на в. &ldquo;Доктор&rdquo; сме обсъждали проблема от различни аспекти. В днешния брой ще се опитаме да го погледнем от чисто чо вешката му страна, а именно - конкретни съвети и препоръки към родителите най-вече. Защото те са тези, които носят най-голямата отговорност и търпят последиците от разрушителното действие на психоактивните вещества върху децата им. <br /> Мой събеседник е д-р Иван Добринов - завеждащ на отделение за зависимости в Държавната психиатрична болница в Раднево, дългогодишен консултант на сдружение &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo;, член на Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация &ldquo;Избор&rdquo; - Стара Загора.</strong><br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/str_ 10.jpg" width="248" height="349" hspace="8" align="left" alt="" />- Д-р Добринов, защо досега няма видим ефект от разговорите на тема &rdquo;как да предпазим децата си от тази напаст&rdquo;?</strong><br /> - Разговорът за употребата на психоактивни вещества от младежи периодично се подновява. За съжаление това става само по повод нови и нови инциденти. Шуми се няколко дни и всичко затихва. А нуждите нарастват, появяват се нови заплахи. Многократно сме правили опити да насочим вниманието на управляващите в тази посока, засега без особени успехи. <br /> <br /> <strong>- Вие лично в каква посока бихте насочили работата по превенцията, какви действия биха довели до някакви резултати? <br /> </strong>- Ето няколко сфери, в които би трябвало да се работи през следващите години:<br /> <br /> <strong>1.</strong> Изграждане на система за обхват на хора с проблемна употреба на психоактивни вещества. Системният подход, работата в мрежа на различни институции, организации и специалисти дават възможност за ефективна намеса при всеки отделен случай, създаването на индивидуален план за действие според нуждите.<br /> <br /> <strong>2.</strong> Обучение на родителите. Често близките на младежи с такива проблеми нямат нужните ресурси и компетентности за реакция. Те трябва да бъдат подкрепени, образовани и включени в терапевтичния процес. Обвиненията, вината и чувството за срам само пречат и влошават резултатите.<br /> <br /> <strong>3.</strong> Обучение на педагози, психолози, медицински специалисти в училище. Често промененото поведение на употребяващите деца се забелязва първо в училище. Нужни са алгоритми за действие и ранни интервенции. <br /> <br /> <strong>4.</strong> Обучение на медицинските специалисти. Т.нар. &ldquo;нови психоактивни субстанции&rdquo;, известни още като &ldquo;дизайнерски дроги&rdquo;, масово употребявани от младежите, създават нов клас проблеми, с които нашата медицина няма опит. Включването на общопрактикуващите лекари, медиците от спешните центрове, токсиколозите, психиатрите и др. дава възможност за адекватни и бързи реакции при тежките усложнения. <br /> <br /> <strong>5.</strong> Ангажиране на децата в смислени дейности и работа с ценностната им система. Опасен е точно консуматорският модел: желанието бързо, лесно и без отлагане във времето да получат максимален ефект. Обществото ни има тенденция към фрагментиране, примитивизъм, липса на морални ценности. Неволно възпитаваме децата от най-ранна възраст точно в тези стадни норми: да подражават безкритично на околните, да не мислят самостоятелно, да търсят лесните решения, да дават приоритет на материалните пред духовните ценности. Липсват понятия като взаимопомощ, честност, доверие, уважение, самоусъвършенстване, лична отговорност.<br /> <br /> <strong>- Какви съвети бихте дали на родителите?<br /> </strong>- Най-напред ще кажа, че няма бързо и лесно решение. Един от съветите, които специалистите дават, е да търсим внимателно терапевт и терапевтична програма, които са достатъчно компетентни, коректни и работят ефективно. Често при закупуване на жилище или автомобил правим много повече и по-детайлни проучвания, отколкото при избора на консултант. Това създава сериозен риск от провал. Ето някои насоки към родителите:<br /> <br /> Не се паникьосвайте! Няма как да разрешите проблем с психоактивни вещества чрез ударни акции и интервенции. Възстановяването е продължителен процес. Изисква се разумен и спокоен подход, преминаване през различни етапи, търсене на помощ.<br /> <br /> Не се доверявайте на реклами. Говорете с други семейства, които лекуват детето си. Проучете техния опит.<br /> <br /> Образовайте се. Често недобронамерените лечители предлагат &ldquo;чудеса&rdquo;, светкавично бързо излекуване, понякога дори опасни интервенции. Срещат се и дипломирани специалисти с нисък морал, които са склонни към злоупотреба. Отново наблегнете на проучването. <br /> <br /> Съществуват различни модели на лечение. В идеалния вариант лечебните интервенции са съобразени с възрастта на младежа.<br /> <br /> Терапевтичният процес преминава през различни етапи, с различни акценти във всеки от тях. За съжаление в България изборът не е особено богат. <br /> <br /> Програмите Анонимни Наркозависими /АН/ и Анонимни Алкохолици /АА/ предлагат ефективен и структуриран подход. При някои младежи това дава резултат. Включвайки се в терапевтичната група, те автоматично получават среда от равни по статус и система за подкрепа. Търсете програма, която кара децата да се държат отговорно, без да ги изключва. Ефективните програми включват семеен компонент, така че зависимият да бъде подкрепен и от близките. Това може да се осигури чрез индивидуални консултации с фамилен терапевт, групова работа с родителите, групи за самопомощ и взаимопомощ от типа на Ал Анон.<br /> <br /> Родителските сдружения могат да окажат неоценима помощ. Чудесен информационен сайт има Сдружение &ldquo;Майки срещу дрогата&rdquo; - Пловдив, където всеки родител може да потърси подкрепа: <span style="color: rgb(0, 0, 255);"><a href="https://antidrugbg.com" target="_blank">https://antidrugbg.com</a></span> .<br /> <br /> В случай че младежът има психиатрични усложнения, първоначално може да се наложи лечение с медикаменти, докато се овладее симптоматиката. Едва след това се пристъпва към работата с мисленето, поведението и ценностната система. Медикаментозно лечение може да се назначи амбулаторно, ако не се наблюдава опасно поведение. Понякога се налага и хоспитализация в затворено психиатрично отделение. <br /> <br /> За съжаление, в хаоса на българското здравеопазване много семейства губят ценно време, докато се ориентират за нуждите и възможностите в тяхното населено място. Успяват тези, които не се отказват, пробват различни варианти, търсят помощ, полагат усилия. Важно е освен периодичните разговори по тези теми да упражним и известен натиск върху управляващите за изграждане на ефективни консултативни и терапевтични програми, фокусирани върху проблемите на младежите в тази сфера.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/10-2-shutterstock_151137650.jpg" width="520" height="347" alt="" /><br /> &copy;Shutterstock<br /> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Синтетичните наркотици водят до тежки психози</strong></span></h2> Казва в предишно интервю за изданието ни д-р Иван Добринов. И обяснява: &ldquo;Поради големите вариации в концентрацията, състава, формулите, както и различните продавачи, рискът от предозиране при употреба на такива психоактивни вещества е изключително висок. Най-честите симптоми при употребата са подозрителност, параноидни налудни идеи, световъртеж, възбуда или сънливост, объркване и дезориентация, панически атаки, затруднено дишане, проблеми с концентрацията, глад и повръщане. Освен това се стига и до хипокалиемия, повишаване на кръвното налягане, учестена сърдечна дейност, сухота в устата, зачервяване на очите, чернодробни и бъбречни увреди, намалена потентност, хормонални нарушения, загуба на съзнание, гърчове и смърт. При системна употреба се достига до паметови нарушения, депресия, забавено мислене, мисли за самоубийство, агресия, нарушен сън, потиснат имунитет, сърдечносъдови нарушения&rdquo;. <br /> <br /> Специалистът пояснява, че отначало стимулантите водят до еуфория, но много често се стига до агресия. И припомня, че опасността идва от факта, че самият синтетичен наркотик има непредсказуемо действие. &ldquo;Другият проблем е, че все по-често срещаме младежи, които комбинират по едно-две-три-четири вещества. Това вече е животозастрашаващо. Комбинацията е взривоопасна - в един момент скача, хапе, рита, в следващия изпада в кома. Въобще много динамична клинична картина&ldquo;, казва още специалистът.<br /> <br /> <em><strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong></em>