Тленните останки на цар Борис Трети били в Москва?

<strong>Вече 73 години смъртта на цар Борис Трети е забулена в тайнственост. За кончината му са изписани хиляди страници, но категорично мнение от какво точно е настъпила тя, няма и до ден-днешен. Мистерии все още витаят и къде са погребани тленните останки на последната коронована българска особа. &bdquo;Над 100 версии има за костите на царя, повечето от които са пълна фантасмагория&rdquo;, категоричен бе преди време уредникът на музея към Рилския манастир Димитър Кръстев, вече покойник. От десетилетия той бе свързан с най-голямата у нас монашеска обител, както и с царското семейство. Освен с бай Митко, както го наричаха приятелите му, репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; разговаря и с десетки стари хора от Рилското корито, които повдигат завесата около останките на цар Борис Трети. <br /> </strong><br /> Докторът на историческите науки Добри Желев твърди в интервю, че гробът на цар Борис Трети е бил осквернен и костите му били задигнати. Георги Димитров се разгневил от кощунството и наредил да ги издирят. Вдигнала се голяма гюрултия. Крадците явно се изплашили, и подхвърлили обратно тленните останки край манастира. След анонимен сигнал в милицията, те били открити. Според ген. Мирчо Спасов мародерите възнамерявали да изнудват за пари царското семейство в изгнание. &bdquo;По-голяма глупост от тази досега не бях чувал, хващаше се за побелялата си глава Димитър Кръстев, който бе доайен на царистите, още преди Симеон Сакскобургготски да стъпи на родна земя. Димитров би имал интерес костите на царя да са потънали вдън земя, не да ги търси!..&rdquo;, възмущаваше се приживе Кръстев. През 2006 г. бай Митко бе чукнал 80 лазарника, но помнеше в детайли първата си среща с монарха в Горна Оряховица през 1942 г. Два пъти се покланя пред тленните останки на особата, изложени на 29 август 1943 г. в столичния храм &bdquo;Св. Александър Невски&rdquo;, а сетне и в монашеската обител. Пътува с балсамираното тяло в теснолинейката от гара Кочериново до Рилския манастир. Срещал се е лично с един от лекарите, правили аутопсия на царя. Смяташе да опише всичко в книга, но земните му дни се оказаха недостатъчни да го стори. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/48 царя 4.jpg" width="300" height="501" hspace="8" align="right" alt="" />Приживе разказваше: &bdquo;Откакто живея в Рилската обител, съм чувал какви ли не налудничави хипотези за царя. Имаше един дядо Стефан, Бог да го прости, който веднъж ме заведе до един бук &ndash; &bdquo;царския бук&rdquo; му казваше, защото на него с тънка кания бе изписано името &bdquo;Цар Борис III&rdquo;. &bdquo;Те тука, под буко, са царските останки! Оти не копате?!&rdquo;, възмущаваше се той. Шест десетилетия черпих информация от различни източници, и продължавам да подреждам пъзела, разказваше бай Митко. След 1989 г. царистите направиха пътека до Рилската света обител да дирят истината. Чрез японското посолство доставиха специална апаратура. Попаднаха на могилата, където е металният ковчег, <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> а той се оказа...празен</strong></span> <br /> <br /> В него беше само стъкленицата със сърцето с надпис &bdquo;Цар Борис III&rdquo;. Тръгнаха полемики това ли е сърцето на царя, или не? Двойна експертиза във Виена доказа, че е неговото!&rdquo;, обясняваше историкът-богослов. През 1946 г., когато се навършват 1000 години от смъртта на св. Иван Рилски, Светият синод подготвя честването на големия празник. Трябва да вземе участие и руската църква. БПЦ обаче е отлъчена. Отменят т.нар. схизма, благодарение на архимандрит Стефан. Висшият духовник отива в Москва, среща се със Сталин и му казва: &bdquo;Нося ти армаган &ndash; отлежала манастирска ракия.&rdquo; - &bdquo;Да ти ...на ракията, нали знаеш, че аз съм по водката!&rdquo;, наругава бащицата на народите дядо Стефан, ама той не се предава: &bdquo;Като я опиташ, друга песен ще запееш!&rdquo; - Държи се свойски със сатрапа, защото двамата са съученици от руската семинария. След няколко обърнати чашки го удрят на спомени: &bdquo;Йосифе, Йосифе, помниш ли какъв калпазанин беше, как математиката хич не ти вървеше?!&rdquo;, майтапи го българският архимандрит. &bdquo;Хо-хо-хо&hellip;&rdquo;, пуска гърления си глас Джугашвили, а очите му святкат като локомотив в тунел. Гостът бавно, но сигурно си идва на думата: &bdquo;Предстои да честваме 1000 години от смъртта на св. Иван Рилски, покровителят и закрилникът на българите. Но искаме това да стане в свободна, а не в схизматична църква!&rdquo;, изстрелва в упор прошението си нашенският духовник. &bdquo;Че това проблем ли е?!&rdquo;, хили се Сталин, опиянен от ракийката, и дни по-късно въпросът е уреден. Препъникамъкът оттам насетне останал само <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>инатът на Георги Димитров </strong></span><br /> <br /> Той заявява на всеослушание, че няма да влезе в манастирската църква за тържествата, ако зад гърба му се мъдри гробът на цар Борис Трети. &bdquo;Да се намери подобаващ начин костите да се извадят. Направете го така, че друг да обере парсата!&rdquo;, наредил вождът. Акад. Тодор Павлов пуска слух до царица Йоана, че костите на царя скоро ще бъдат извадени и ще ги запокитят неизвестно къде. Тя се хваща на въдицата и настоява тялото да бъде препогребано във &bdquo;Врана&rdquo;. Събитията се развиват мълниеносно. Докато върви вечернята в манастирската църква, 10-15 души се готвят да разровят царския гроб, но нацелват неподходящ момент &ndash; Страстната седмица е - четвъртък срещу петък преди Великден. Игуменът на светата обител по онова време - дядо Калистрат, побеснява &ndash; гони гробарите и държавните чиновници с думите: &bdquo;Без разрешение на Светия синод не може да се прави нищо!&rdquo; Информират Георги Димитров и той нарежда акцията да се отложи за след Великден, а срещу дядо Калистрат да се скалъпи зрелищен процес. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Игуменът е осъден на 57 г. затвор </strong></span><br /> <br /> Умира в Бачковския манастир. Тялото на царя е извадено конспиративно - през нощта. Поставят ковчега в линейка и го доставят в двореца. Царица Йоана вижда за последно съпруга си. Присъстват и децата им. Металният ковчег със стъклено прозорче поставят в дървения &ndash; той е изработен от дворцовия дърводелец. Между двата сандъка поставят и стъкленицата със сърцето. Отгоре намятат златоткано платно. Така Борис Трети е препогребан наново. Но, не за последно!.. На 18 август, на Успение на св. Йоан Рилски, за грандиозния юбилей пристига руският патриарх, придружен от седем български владици. В манастира се отслужва тържествена литургия. На заличения гроб на царя виси само едно дървено кандило. В словото си главата на Руската православна църква изведнъж споменава името на цар Борис Трети, и Георги Димитров, който до този момент седи самовглъбено на владишкия трон, скача като ужилен - най-демонстративно напуска церемонията. Въпреки очевидната ненавист към монарха, според запознати, до1953 г. гвардейска част е давала караул на царя в резиденцията, като за главнокомандващ?.. Този малко известен факт Кръстев научил от ген. Панчевски, тогавашен министър на народната отбрана. <br /> Царското семейство било поддържано от БКП?<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/48 д_ кръстев.jpg" width="520" height="388" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Историкът богослов Димитър Кръстев вече не е между живите</em></span><br /> <br /> Може би заради това Симеон се отказа от короната на главата си?!? А ккаво се случва с тленните останки на баща му? - Малко преди смъртта си Сталин наредил те да бъдат извадени и със специален самолет да се доставят в Москва. Гробът на нашия цар отново бил изръшкан в потайна доба. В суматохата стъкленицата със сърцето му изпаднала в металния ковчег. Балсамираното тяло е натоварено в камион, а в кабината са само шофьорът на камиона и един генерал. Бързат към летището. Според тази версия тялото на последната царска особа на България е препогребано в някое руско кладбище. Един висш полицай по-късно споделя с Димитър Кръстев на ухо, че шофьорът, дето е карал камиона, не се върнал у дома?!? В по-ново време шепа роялисти направили постъпки пред руския президент Путин тленните останки на Борис Трети да бъдат върнати у нас, но не получили никакъв отговор. Ако хипотезата, че са там, се окаже вярна, то България може да кандидатства за срамния рекорд, че последният й цар е бил погребан няколко пъти, последният път &ndash; в чужда земя!.. <br /> <em><strong><br /> Георги АНДОНОВ, Рилски манастир<br /> <hr /> </strong></em> <h2><span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Проф. Милчо Бояджиев: У нас са изхвърлени, в река Рилска</strong></span></h2> Милчо Бояджиев е пенсиониран професор по цигулка от Хайделбергския университет. Той отрича версията, че Борис Трети е погребан за последно в Русия. Защо? - Преди да умре, един чобанин в Рила заръчва на съпругата си му разкрие цялата истина около костите на царя. &bdquo;Мъжът е бил последният жив участник в изваждане на тялото на цар Борис Трети от манастирския му гроб. Той разказал подробности на жена си как то е било захвърлено във водите на река Рилска през 1947 г., под костницата на Самоковската порта. Покрили го с камъни, та никой да не може да го открие и изрови. Буйните води на реката си свършили работата. И дядо Варлаам, един от игумените на манастира, потвърди тази версия!&rdquo;, казва проф. Бояджиев.