Щастлив съм, че имах дълъг и пълноценен спортен живот, казва “белият” ветеран
<strong>Димитър Симеонов Ларгов - изтъкнат български футболист, капитан на националния отбор, полузащитник в софийските &ldquo;Септември&rdquo; (1953-1954) и &ldquo;Славия&rdquo; (1955-1967). С &ldquo;белите&rdquo; има 220 мача и 28 гола, с представителния тим - 24 мача и 3 гола (1959-1966). Участник в Световните финали през 1966-а в Англия. Футболист с висок спортен дух, самоотвержен и коректен на терена. <br /> </strong><br /> Завършва право в СУ &ldquo;Климент Охридски&rdquo;. Президент на Българския футболен съюз (1991-1993) и на &ldquo;Славия&rdquo; (1984-1989). Този 10 септември изпълни 55 плюс 25 години. Честитим му 80-ата годишнина!<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201610/28_Dimitar Largov_7.JPG" width="300" height="681" hspace="8" align="right" alt="" />- Г-н Ларгов, как се чувства една футболна легенда на 80?<br /> </strong>- Никога не съм се изживявал като легенда, но за моята възраст се чувствам добре. Щастлив съм, че имах дълъг и успешен спортен живот, както и пълноценна професионална реализация като юрист и управленец. Както знаете, освен капитан на националния отбор дълги години бях юрисконсулт на Министерството на вътрешните работи, а за по-кратко време президент на Българския футболен съюз и на дружество &ldquo;Славия&rdquo;. <br /> <br /> Щастлив съм също с многобройните си чудесни футболни приятелства и със сбъднатите мечти да бъда полезен на обществото.<br /> <br /> <strong>- Да се върнем към началото. Как започнахте с футбола?<br /> </strong>- Израснах в традиционно славистката махала край Руски паметник. В онези години там беше игрището на &ldquo;Славия&rdquo;, сега е болницата на МВР. Редовно прескачахме оградата и не пропускахме мачове на &ldquo;белите&rdquo;. С футбола обаче не започнах в &rdquo;Славия&rdquo;, а в &ldquo;Септември&rdquo;. Там треньор ми беше Тодор Конов - изключителен специалист и педагог. Той просто ни формираше не само като футболисти, но и като характери. Благодарен съм му изключително за всичко. Под негово ръководство в същия тим израснаха забележителни футболисти като Христо Илиев - Патрата, Иван Димитров, Димо Печеников, Ването Георгиев. От &ldquo;Септември&rdquo; тръгнаха Митата Якимов, Паро Никодимов и още много, много други. По-късно Конов ме взе и в юношеския национален отбор, а &ldquo;Славия&rdquo; ми направиха предложение, което веднага приех, защото бях израснал с този тим. В &ldquo;Славия&rdquo; отначало ме поставиха да играя дясна свръзка, нещо като сегашния десен външен халф - това бях играл и в &ldquo;Септември&rdquo;. После ме върнаха малко по-назад и заиграх като дефанзивен десен полузащитник. От ЦСКА също ме искаха за заместник на Стевето Божков (легендарен десен полузащитник на &ldquo;червените&rdquo; и капитан на националния отбор - бел. ред.) при много по-добри условия, с възможност да играя повече на международно ниво. Аз обаче отказах, защото &ldquo;Славия&rdquo; ми беше влязла в кръвта. <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>Останах си за цял живот славист и не съжалявам<br /> </strong></span><br /> <strong>- Г-н Ларгов, вие нямате много мачове в националния отбор - по-малко от 30. Кои обаче бяха най-щастливите мигове под българския флаг?<br /> </strong>- Ами, никога няма да забравя: трябваше да играем допълнителен мач на неутрален терен с Белгия за класиране на Световните финали през 1966-а в Англия. При гостуването на белгийците бяхме паднали 0:5 и ръководството на Футболния съюз смени цели 9 души от отбора, останаха само Борето Гаганелов и Гунди. Мен ме извикаха в кохортата от стари, опитни бойци, като Жоро Найденов, Иван Колев, Теко Абаджиев, Иван Вуцов. (Тогава головата разлика и попаденията на чужд терен не се брояха - бел. ред.) Баража играхме във Флоренция и победихме с 2:1 - и двата гола вкара Гунди. Така се класирахме за Англия. Това бяха може би най-щастливите ми мигове във футболния живот.<br /> <br /> <strong>- Каква беше тайната на тази знаменита победа срещу Белгия?<br /> </strong>- Тайната беше в себераздаването, в неистовото желание да представим добре България и да я пратим за втори пореден път на световните финали. Е, успяхме, защото го искахме много и защото <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>в отбора ни имаше звезди от европейска величина, като Гунди и Ването Колев <br /> </strong></span><br /> В тима ни нямаше футболисти &ldquo;втора ръка&rdquo;, всички бяхме като един, и то от европейска класа. А мен ме избраха за капитан, за да съм свързващото звено между играчите на &ldquo;Левски&rdquo; и ЦСКА. Избраха ме единодушно самите играчи и застанаха плътно зад мен. Не може да се забрави такова нещо!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/28_Dimitar Largov_8.JPG" width="520" height="338" alt="" /><br /> <em>&quot;Славия&quot; е спечелила купата на Съветската армия - Ларгов с ценния трофей.</em><br /> <br /> <br /> <strong>- Участието на финалите в Англия беше последната ви изява в националния тим. Следващата година прекратихте състезателната си кариера. Защо стана така бързо?<br /> </strong>- По онова време се действаше без церемонии. Щом падаш, си отиваш. А ние в Англия загубихме и трите си мача и не можахме да прескочим групата. Така приключих като състезател, но си останах близо до футбола и спорта въобще. Пет години (1984-1989) бях президент на дружество &ldquo;Славия&rdquo; и на футболния клуб към него. После от 1991-ва до 1993-та бях президент на Българския футболен съюз и си спомням с гордост за онова време, защото станах първият демократично избран шеф на Съюза и защото тогава се формира звездният български тим, който стигна до бронзовите медали в САЩ-94. Годините начело на Футболния съюз обаче бяха много тежки, изпълнени с напрежение и често пъти с <br /> <br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong>проблеми от нефутболен характер.<br /> </strong></span><br /> <strong>- Коя беше основната причина за стабилното международно представяне на българския футбол през втората половина на 20 век?</strong><br /> - Причината е проста! Имахме много талантливи играчи и държавата даваше всичко за футбола. Водещите български отбори бяха на много добро ниво. По-късно талантливите български играчи получиха възможност да играят в чужбина. Нашето поколение нямаше тази възможност, но пък футболът ни бъкаше от таланти играчи. <br /> <br /> <strong>- Сега привличането на футболисти от други държави оставя талантите от школите ни на втори план <br /> </strong>Те биват измествани от чуждестранни играчи втора употреба. Така се губи българското качество и ние все по-трудно пласираме футболисти на международното поле. Оттук и липсата на качествен материал за националния тим. Инак ръководството на Футболния съюз полага немалки усилия за промяна към по-добро. Трябва обаче да минат доста години, за да се променят нещата.<br /> <br /> <strong>- Г-н Ларгов, позволете ми в заключение да ви пожелая дълъг и щастлив живот и да ви попитам кое ви дава силата да бъдете така енергичен и с типичния ви бодър дух?<br /> </strong>- Чувството за пълноценно изживян живот! Давам си сметка, че годините ми вече не са малко. Но когато трябва да слезеш от сцената, трябва да го направиш с достойнство. Ето към какво се стремя аз и кое ми дава самочувствие и бодър дух.<br /> <em><strong><br /> Красимир ПЕТКОВ</strong></em>