150 г. от рождението на интелектуалеца патриот
<strong>Тази година се навършиха 150 г. от рождението на големия български интелектуален патриот д-р Кръстьо Кръстев. Той е роден в Пирот, произхожда от търговско семейство. Бил кръстен с гръцкото име Ставри, но по патриотични съображения по-късно го променя на Кръстьо. </strong><br /> <br /> Завършва Софийската гимназия, 19-годишен участва в Сръбско-българската война, заради която прекъсва следването си в Германия. След това завършва философия при д-р Вилхелм Вунд и защитава дисертацията &ldquo;Лотцевото метафизично понятие за душата&rdquo;. Р. Х. Лотце в средата на 19 век за първи път дава разгърнато учение за ценностите (аксиологията). Явно ненапразно младият Кръстев е избрал този мислител, защото до края на живота си се стреми да въплъти нравствените и естетическите стойности в духовната тъкан на българската творческа интелигенция. След връщането си в България е назначен за директор на Педагогическото училище в Казанлък, а по-късно става професор по философия в Софийския университет и член на БАН. Извън преподавателските и административните си функции развива литературно-критическа дейност, отличаваща се с мащабна ерудиция. Още в Казанлък той оформя своите реформаторски възгледи за образователната ни система и пише редица статии и саркастични отзиви. Изявява се и като защитник на еманципацията. <br /> <br /> За идеалистическия свръхизтънчен критически мерник на д-р Кръстев е писано много. Известни са и неговите оспорвани преценки за Вазов, както и за творчеството на Елин Пелин. Но без Кръстьо Кръстев няма начално историческо мерило за развитието на литературната ни критика. <br /> <br /> <strong>Той остава като &ldquo;доктора&rdquo; на естетизма, законодателя на безкомпромисността </strong><br /> <br /> Неговата книга &ldquo;Етюди и критики&rdquo; (1894 г.) легитимира европейски началото на съвременната ни непровинциална свободна мисъл. Но неговото венценосно дело е създаването и редактирането на литературното списание &ldquo;Мисъл&rdquo;, в което представя европейски класици. Едновременно с това списанието става откривател и трибуна на съвременни майстори на българското слово. Но аз бих искал да наблегна върху националната отдаденост на д-р Кръстев.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201610/2.jpg" width="520" height="379" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев</em></span><br /> <br /> Защото неговата духовна дейност е колкото литературно елитарна, толкова и дълбоко патриотична по своя неуморим ревностен стремеж да изнесе на европейския небосклон талантливи български творци с извоюван принос и самочувствие. Заедно с това големият естет ни най-малко не пренебрегва и народностната, фолклорно преработена изказност, съществуваща като неугасим импулс през вековете. И Яворов например, като едно върховно откритие на д-р Кръстев, а и на Пенчо Славейков, в своите сложни драматични житейско-творчески амплитуди е олицетворение на такава съчетаемост. Не е случайно, че списание &ldquo;Мисъл&rdquo; помества както най-трагичните екзистенциални стихотворения на Яворов, така и най-жизнено народностните.<br /> <br /> <strong>Д-р Кръстев е и своеобразен борец срещу изявите на поетите графомани и на полуграмотните преводачи </strong><br /> <br /> &ldquo;Тръпки ме побиват, като си помисля какво ме чака в пътуването из тази пустиня, която се нарича българска преводна литература&rdquo;, пише той. Злостен лай от провокирани бездарници, самозвани мегаломани, маниаци и полуинтелигенти залива доктора. Но &ldquo;Кръстьо Кръстев не се бои да излезе насреща им, да се опълчи срещу целия мръсен поток на невежеството и глупостта, но особено опасни, когато притежават страшната мощ на безотговорното писане&rdquo;, отбелязва един наш литературен историк. Констатация твърде актуална, само дето го няма днес мощния обективно-оценъчен глас на Кръстьо Кръстев. Той е родолюбец, който не иска да принизи младото ни национално културно възприятие, особено в поезията, където вече се е извисил един Ботев. <br /> <strong><br /> Пише за &ldquo;дърварите на лирата&rdquo; </strong><br /> <br /> така: &ldquo;Те са поети на празни, често и безсмислени думи, понякога на ритми, но поети, които като палачите на Исуса Христа не знаят какво правят - и дращят само защото виждат, че и други, често по-умни хора, правят същото&rdquo;.<br /> Големият естет е и безстрашен общественик, немалко критичен и към някои обитатели на политическото блато. Тук може да се включи и рязкото му, но справедливо отношение към Фердинанд. Обществената му позиция е ясна и по отношение на македонската драма на България. На 15 април 1897 г. на митинг в защита на българите в Македония, организиран от студенти на Висшето училище в София, той е един от най-дръзновените оратори. А след личната трагедия на Яворов през ноември 1913 г. придружава поета при лечението му във Виена.<br /> Д-р Кръстев е един от основните инициатори за прекратяване на изпращането на таланти на фронта. Среща се лично с военния министър Никифор Никифоров, с депутати и влиятелни лица. Това става, след като на бойното поле биват убити видни български интелектуалци. 150-годишнината от рождението на Кръстьо Кръстев е повод да си спомним за големия наш интелектуален патриот, първия законодател на модерната естетическа критика, доктора срещу профанизацията и тъпотата във всичките техни превъплъщения от тогава и до наши дни.<br /> <br /> <em><strong>Тодор БАКЪРДЖИЕВ </strong></em><br />