Монаси крият половин век реликви от погребението на цар Борис Трети

30 Септ. 2016, 10:50 8870 прочита 0 коментара

Траурната церемония в манастира

В килия № 6 в Светата Рилска обител монашеското братство и музейни работници са подготвили специална експозиция с близо 200 реликви от погребението на цар Борис III, укривани старателно в трезорите, килиите и тайниците на манастира повече от половин век. Импровизираният малък музей на третия етаж е в съседство с Копривщенската и Чирпанската /Вазова/ гостни стаи от източното крило. Тук са събрани траурните ленти от погребалните венци, барелефи на царя, кандила, метални отливки, сребърни филигранови венци, кутии със свещена пръст от различни краища на България и др. През април 1946 г. Отечественофронтовската власт издава заповед тленните останки на последния български цар да бъдат извадени от предверието на манастирската църква &bdquo;Св. Богородица”. Мястото, където е бил погребан Борис Трети, е заличено. На Държавна сигурност е наредено да унищожи всяка следа от траурната церемония, а всички атрибути да бъдат изгорени. <img src="/documents/newsimages/editor/201609/43_Dimitar Krastev_Rilski manastir4_Foto Grigorov.jpg" width="520" height="412" alt="" /> Траурната церемония в манастира На монашеското братство дори било забранено да казва, че в тяхната обител е погребана коронованата особа. От близо 1000 реликви от почти всички краища на света, до днес са оцелели едва 200 С риск за живота си отшелниците ги кътали къде ли не, за да ги извадят на бял свят след време. Монасите били убедени, че реликвите са част от нашата история и трябва да бъдат съхнранени за поколенията. С връщането на манастира на монашеското братство по времето на министър-председателя Филип Димитров, част от вещите са извадени на показ послучай 50-годишнината от смъртта на Борис III, когато е възстановен и царският гроб. Те са събрани именно в килия № 6. С възстановяването им тогава се захваща дългогодишният музеен работник Димитър Кръстев, който е вече покойник, но този човек беше живата история на манастира. Кръстев е завършил история в СУ &bdquo;Св. Климент Охридски” и Духовната академия, върл роялист. Като 15-годишен юноша присъствал на панихидата на 40-тия ден от кончината на царя. В наше време историкът реставрира първо изработените в Скопие филигранни кандила, които са висели над иконостаса до гроба на царя, а после се захваща със сребърните венци и металните отливки. Кръстев аранжира и малкия музей в килията. В средата разполага четирите колонки с лика на царя и лавровите клонки, оформяли някога гроба. Предметите открили на три места в манастира. Тук са разположени близо стотина траурни ленти от живите венци, поднесени на поклонението в столичния катедрален храм &bdquo;Св. Александър Невски”, и при погребението в манастира. <img src="/documents/newsimages/editor/201609/43_Dimitar Krastev_Rilski manastir5_Foto Grigorov.jpg" width="520" height="324" alt="" /> Димитър Кръстев – историк, етнограф и музеен работник По-голяма част от тях са намерени в заключен дървен сандък, скрит в трезора до който са имали достъп малцина – само посветени. Запазени са лентите с надписи от ХХV-то Народно събрание, от регента генерал Михов, от Министерския съвет, от Българската армия, от дипломатическото тяло, от запасното войнство, от свободния български град Пирот. Най-ценните от тях са от последния потомък на Романовата династия в Русия - княз Владимир. Има още - от кралете на Италия и на Албания, от президентите на Турция и Чехия. <img src="/documents/newsimages/editor/201609/43 реликви 4.jpg" width="520" height="429" alt="" /> На фон от черно кадифе е монтиран разкошен сребърен венец с цветни скъпоценни камъни по него Оформен е и импровизиран траурен кът с портрет на царя и две знамена до него, за съжаление - републикански, понеже монархически не успели да открият. В основата стоят лентите от венците, положени от царица Йоана, Н.В. Симеон II, княгиня Мария-Луиза и принц Кирил Преславски. В много от текстовете на лентите прозира отношението на поднеслите венците. Запазена е една от с. Долна Диканя с простичък, но сърдечно написан текст и с естествена признателност към Н.В., което говори за обичта на българския народ към Борис Трети. Десетина са кутиите със свещена пръст от Мадара, от първата и втората български столици Плиска и Преслав от Беломорието, Добруджа и Царибродско. Разположената в центъра е от Скопие и гласи: &bdquo;От македонската земя и водите на Вардара, гдето се леят сълзи за любимия цар”. Върху фон от черно кадифе е монтиран разкошен сребърен венец с цветни скъпоценни камъни по него, изработен от скопски майстор. Експонатът е бил в окаяно състояние, но Димитър Кръстев и един монах, в продължение на месеци събирали маслиновите листа и клонки от къде ли не, за да го възстановят максимално. До него е венец, разположен върху дървена плоскост с изрисувани жени в народни носии от четирите области на България. Поднесен е от Радуилска община, Самоковско. Приживе Кръстев предполагаше, че жителите на селото са били включени около царското семейство и двореца в Чамкория. Покрай въпросните атрибути има и една пикантна история: На 28 август 1944-а – година след смъртта на царя, кметът на Варна поднася позлатен венец с герба на града. Когато се завръща в морската столица на 8 септември, руските войски вече са окупирали града, а кметът отива директно в затвора. &bdquo;От вечно благодарните руски люде в България”, гласи надпис върху барелеф, направен от мек метал. &bdquo;Руските люде” са белогвардейските емигранти, към които царят питаел топли и сърдечни чувства. Най-голямото и ефектно платно е от с. Богданци, Гевгелийско. То е направено от бял плат, оказал се по-траен от среброто и дървото. Най-тежкият експонат е пък от Добруджа. Той е отлят от жълт бронз, със съвършена изработка, с оформени по него житни и слънчогледови класове и царевица. Съюзът на българските автомобилисти, чийто почетен председател е бил царят, е оставил за спомен... една гума от онова време и...един волан Килер в музея съхранява още десетки експонати. Интересна е мемориалната плоча от Дружеството на запасните офицери. На нея са изписани годините на раждането и смъртта на царя /1894 -1943/. Върху експонатите са разположени позлатена карта с териториите на България по времето на цар Борис Трети и две горящи факли с кръстове отгоре. Димитър Кръстев обичаше да казва: &bdquo;Короната е символ на държавност и власт, утвърдени от Шишмановци през средните векове. На вратата на Рилския манастир са нарисувани гербовете на Босна и Херцеговина. Те са с два ключа с женски глави, с коронки на тях. Българският герб, рисуван през 1883 г. от Никола Образописов върху портите на главната манастирска порта, е лъв с коронка. Този символ шества из България и няма друга държава по света с толкова много лъвове…”, с гордост казваше историкът. Георги АНДОНОВ, Рилския манастир