В таен иманярски тефтер се сочели местата на имането. ДС разпитвало за картите малджията Цветан Тенекеджията, човекът умрял мистериозно
<strong>В началото на 80-те години на миналия век в ръцете на бившата Държавна сигурност попада таен иманярски дневник. В него подробно е описано мястото, което е смятано за светая светих на търсачите на съкровища от страната и чужбина. Към ръкописа са прикрепени и няколко доста подробни карти, които показват точното местонахождение на голямо имане. Според тях в района между великотърновските села Пушево и Ветринци се крият несметни съкровища. </strong><br /> <br /> А стане ли въпрос за тайнствения тефтер, възрастните жители от този край веднага го свързват със смъртта на Цветан Тенекеджията. Макар че навремето случаят е потулен, той продължава да е неизменна тема на всички златотърсачески сбирки. Според разказите на запознатите местният иманярски гуру загинал при мистериозни обстоятелства и след множество разпити от органите на реда. В тайния иманярски дневник било посочено, че между селата Пушево и Ветринци има верига пещери, използвани от Вълчан войвода за съкровищници. Прочутият хайдутин е известен с огромното си имане, натрупано от многобройни обири на турската хазна. Вълчан използвал като трезори различни пещерни и скални образувания. В ръкописа било отбелязано, че най-важна от всички е пещерата Матеица. Посочено е, че в нея <br /> <br /> <strong>има даже и&nbsp;подземна църква</strong><br /> <br /> В манускрипта е записана информация, натрупана в продължение на стотици години, като са използвани множеството бележки на различни иманяри и любители изследователи. Всички са категорични, че пещерата Матеица се намира в местността Райски дол. Мястото е известно и като Дрянков баир. Районът е изключително живописен - в близост река Янтра прави голям завой.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/48_Imanyari9.jpg" width="520" height="360" alt="" /><br /> <br /> <br /> Смята се, че теренът е подбран нарочно &ndash; там характерната извивка на Янтра била красноречив белег, който да насочва посветените. Централният вход към Матеица е разположен между два зъбера, които се виждат от най-стръмната поляна в местността Райски дол до реката. В тайния иманярски дневник, който е проучван и от милицията, е записано, че входът към подземните пещери е заприщен с огромна метална плоча. Тя препречвала дупка към подземие, дълбоко цели 74 метра. В ръкописа входът на пещерата е описан в детайли &ndash;там стояло въже, което било намаслено грижливо, за да не гние?!? В записките е отбелязано също, че като се слезе в подземието, трябва <br /> <br /> <strong>да се върви само наляво </strong><br /> <br /> тъй като имало заложени капани, през които човек може да пропадне.<br /> <br /> В тайния манускрипт е обяснено, че вътре в пещерите се пази Книгата на Вълчан войвода. В нея били посочени точните местонахождения на над 7000 съкровища. Според легендите прочутият комита е плячкосвал де-що намери, за да събира средства. С парите искал да финансира Руската империя за провеждането на война за освобождението на България от османското робство. Вълчан имал и доста сведения за римски гробници, върху чиито ценности също сложил ръка. В подземието край Пушево се намирала и една от най-древните лечителски книги. В нея имало над 40 000 рецепти срещу различни болести и описание за мумифициране. Тук била разположена и църквата, в която също се пазели съкровища, сочел иманярският дневник?!? <br /> <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/48_Dnevnik.jpg" width="520" height="396" alt="" /><br /> <em>Карта на проходи към пещерните съкровища </em><br /> <h1><strong><span style="color: rgb(153, 51, 0);">Кои са авторите на иманярския бележник?</span></strong></h1> Смята се, че при създаването на тайния иманярски тефтер основните сведения са почерпани от работния бележник на Кръстьо Пулев от Ямбол. Той успял да проникне в Матеица през 1921 г. и описва с детайлни подробности експедицията си. Според ямболлията подземната църква е с размери 163 на 105 метра и има олтар, висок 25 метра. В интериора й били използвани елементи от архитектурата на Рим и Египет, което е доста странно за християнски храм. На 10 юли 1921 година Кръстьо Пулев се спуска в пещерите. С него е и един турчин на име Али. Ямболлията разкрива, че със спътника си се запознали в Анкара, където двамата работели в турския архив. Именно оттам получили и доста сведения за района около Пушево. Тъй като ги дострашава да изследват по-подробно тесните като кладенец галерии, година по-късно двамата се връщат на мястото, за да осъществят идеята си за нова експедиция. Този път са по-добре подготвени и пускат пред себе си кучета. В eдна от галериите <br /> <br /> <strong>малджиите се натъкват на скелети </strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/48_Imanyari10(1).jpg" width="520" height="286" alt="" /><br /> <br /> Край тях били пръснати скъпоценности. След като проникнали веднъж, двамата са се връщали многократно, за да изнасят злато. В тайния дневник е отбелязано също, че съществува още един ръкопис, в който пък било посочено, че и други двама златотърсачи са ходили на същото място. Според техните записки, които също намират място в конфискувания от службите иманярски бележник, това е станало доста по-късно - на 21 септември 1953 г. Този път обаче точните имена на малджиите не са посочени, отбелязани са само инициалите им &ndash; О.Д. и К.П. Последните напълно съвпадат с името Кръсто Пулев. Двамата иманяри са записали, че подземията са <br /> <br /> <strong>пълни със змии и плъхове </strong><br /> <br /> Там те откриват и няколко сандъка с книги, грижливо опаковани в насмолени платна и парафин. Единият от авантюристите прибрал част от намерената литература и в записките си разказва, че я е заровил в лозето си. Точно преди да свърши земният му път, той за последно записва в дневника си, че мястото било &bdquo;прокълнато&rdquo; и на него смъртта си са намерили доста хора. Съществуват и други сведения, според които именно този човек е заровил на различни места скъпоценности от пещерата Матеица. Цели три гърнета имало скрити в къщата на някоя си баба Велика от Пушево. Местните си спомнят, че в миналото в района са живели две жени с такова име, но и двете били починали отдавна. В бележките си Кръстьо Пулев разказва: &bdquo;На три места зарових злато, затова на тази милиметрова хартия оставям плана. Внимавай, когато вадиш, защото хората не спят и може да ти коства живота. <br /> <br /> Първо зарових делва от Матеица, цялата пълна със златни монети. Намазана е със смола, за да не гние&rdquo;. Записките му попадат у тетевенския иманяр Иван Кофара, който ги завещава на някой си Емо Доктора от Велико Търново. Той пък бил близък на Цветан Тенекеджията. Двамата правят опит да проникнат в пещерата, но това им начинание е осуетено от тогавашната милиция. Така тайният иманярски бележник и картите от Матеица попадат във вездесъщата Държавна сигурност, където са били пазени години наред. Притежателите им обаче отрано си направили копия, които останали извън секретните архиви и по този начин продължили да обикалят иманярските сбирки.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Марина ШИВАРОВА</strong></em>