Изчезнаха тетрадките с описите на 11-те хиляди експоната от къщата
<a href="https://www.blitz.bg/article/45965" target="_blank"><span style="color: rgb(0, 0, 255);"><strong>В предишен брой на &bdquo;ШОУ&rdquo; разказахме как е бил открит архивът със завещанието на големия наш карикатурист Александър Божинов и как след смъртта на сина му и снаха му, дарителската воля на видната фамили</strong></span></a>я - къщата им в София да бъде превърната в музей, не е спазена и до днес, близо 40 години. <br /> <br /> Божинови даряват и на Софийски университет пари, злато, бижута и диаманти, които да послужат за награди на студенти. Снахата Дора до смъртта си мизерства с малка пенсийка, но не продава нито една вещ от фамилния дом, нито едно свое бижу, нито тегли от спестовните си книжки, предназначени за студентите. 38 години след смъртта на Божинов-старши, един млад филолог &ndash; Мартин Александров заедно с видния антиквар Стойчо Млечевски, случайно откриват сред чували пълни с &bdquo;боклуци&rdquo; малка част от архива на Божинови, в който са и завещанията на Божинов, на сина му Любен и на снахата Дора. <br /> <br /> Благодарение на откриването на дневника, воден от сина и снахата на големия карикатурист, излиза книгата &bdquo;Александър Божинов разказва&rdquo; в издателство &bdquo;Изток-Запад&rdquo;. От записките водени от Дора Божинова се разбира, че е назначена държавна комисия и че историчката и музеен работник по това време Мария Овчарова от Националната художествена галерия заедно с Дора Божинова описват над 11 000 експоната от къщата на карикатуриста. <br /> <br /> <em>Ето какво си спомня самата Овчарова пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/Maria_Ovcharova1.jpg" alt="Maria_Ovcharova1.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="416" />- Госпожо Овчарова, вие сте сред членове на назначената държавна комисия по приемането на завещаната за музей къща на карикатуриста Александър Божинов. Разкажете моля, като пряк свидетел на събитията... </strong><br /> - Най-напред още приживе Александър Божинов прави завещание &ndash;къщата да стане музей. Понеже е работил в БАН, като директор на института по изкуствознание, той завещава собствеността си на този институт. <br /> <br /> Но поради факта, че БАН нямат статут за музеи и поддържането им, то завещанието се прехвърля към Националната художествена галерия, съответно към Министерство на културата, както е обозначено и в завещанието на снаха му Дора Божинова. Назначиха комисия, в която бяхме аз, като музеен работник, Ирина Михалчева от БАН, която да ни предаде къщата, Иван Янчев от Министерство на културата и техническият сътрудник от НХГ Кумчева. <br /> <br /> Назначената комисия започна да работи през 1971 година. Описахме над 11 хиляди експоната. Това бяха картини от колекцията на самия Божинов - много негови творби, писмовен фонд &ndash; кореспонденцията му с Елин Пелин, с Васил Захариев и много видни творци и общественици, писма от цар Борис Трети, покани за приеми в двореца и безчет снимки с описания на хората на фотосите, които направи снаха му Дора. Тя през цялото време най-въодушевено работеше с нас. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тя боготвореше своя свекър <br /> </strong></span><br /> Нищо не беше разместила от обстановката &ndash; беше автентична &ndash; такава, каквато е била преди да почине. Стоеше си бомбето му, палтото му на закачалката. Имаше прекрасна картина на Иван Христов на стената до камината, голям портрет на самия Божинов, други картини, огромна библиотека, исторически вещи, саби, кортици. Тогава директор на НХГ беше проф. Георги Богданов, художник-стенописец. Той се зае с работата и макар и мудно, действахме. От 1972 до 1975 година директор стана Димитър Остоич. Продължавахме да работим. <br /> <br /> Снахата на Божинов &ndash; Дора, ни беше в постоянна услуга, работеше наравно с нас. Но след като от 1975 година за директор на НХГ бе назначен Владимир Гоев, вече не бяхме наясно ще има ли музей, или няма да има?!? Бяхме описали в тетрадки най-подробно над 11 хиляди експоната. Всички ги беше страх от Гоев, не можеше и да питаш какво става с музея. Нас никой не ни уведомяваше. По едно време стана голяма кражба в къщата на Божинов - нещо нехарактерно за онези времена. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Така и не се разкри кой направи обира. </strong></span><br /> <br /> Изчезнаха картини и ценни реликви от бъдещия музей. Един ден като служител на НХГ бях дежурна, и в една от залите се заговорих с Дора Божинова - беше назначена там като пазач. Оплака ми се, че е болна, но не взимаше отпуск, да не би да пропусне нещо свързано с музея. Гоев доста грубо й бе казал един път: &bdquo;Другарко Божинова не разбрахте ли, че музеи вече няма да има!?..&rdquo;, но тя продължаваше да вярва и да ходи по инстанциите. <br /> <br /> Страхотно огорчение и страдание бе за нея, че не можеше да изпълни волята на своя свекър, волята на съпруга си Любен и собствената си воля за дарението. По едно време една част от творбите на Александър Божинов бяха изпратени в Градския исторически музей в Свищов. Божинов е живял там само първите си четири години. Наскоро минах през Свищов, там са едни от най-хубавите Божинови творби, както и творби от колекцията му, в тамошните зали.<br /> <br /> При една моя случайна среща в онези години с художника Жечко Попов, автор на един от най-хубавите потрети на Левски и голям патриот и родолюбец, той носеше две три книги. Той беше много емоционален човек и някак гневно изрече: &bdquo; &bdquo;Гледай бе, Мария, гледай! &ndash; Как може?! - Взех ги от Националната библиотека, за попълване на фондове на други библиотеки. Ценни книги от библиотеката на Божинов, с автографи от авторите&rdquo;. Владимир Свинтила пишеше редовно за нередностите , надигаше глас по вестниците, но никакво съобразяване с волята на дарителите не последва. <br /> <br /> А това си е престъпление &ndash; да не изпълниш волята на дарители. Вижте в Боянската църква &ndash; на най-видно място стоят имената на дарителите. През Възраждането и в началото на 20 век дарителството е било основно за развитието на културата ни. А сега... Някога имаше един виден адвокат - Борис Аврамов, който най-често се занимаваше с културните дарения. Той дори развали едно дарение заради пълно несъобразяване с волята на дарителя. Но знаете ли кое е най-шокиращото в случая &bdquo;Божинов&rdquo;? &ndash; Че нашите описи в специалните тетрадки ги няма никъде. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Изчезнаха! </strong></span><br /> <br /> Няма ги в Държавния архив, никъде ги няма. А в тях бяха най-подробно описани всички картини, ценни книжа, архивни документи, фотографии, писмовен фонд, книгите...<br /> <br /> За кого е изгодно да изчезнат описните тетрадки с 11-те хиляди експоната? Вие ми кажете?<br /> <br /> <strong>Записа: Савка ЧОЛАКОВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />