Открихме завещанията на фамилията
Мартин Александров е само на 27 години, но по попадения за откриване на значими архиви на видни българи може да се мери със старите ни антиквари. Той открива архивите на сина на първия директор на Националната ни банка Алтънов, чийто син &ndash; юристът Иван Алтънов, е бил министър, а после и посланик в Париж, спечелва дело срещу некоректна белгийска международна компания, взела на концесия електрозахранването на София. Друго попадение на Александров е архивът на Мицо Андонов - виден писател и роднина на Гоце Делчев. Самият Мартин Александров е завършил Класическата гимназия и Класическа филология в Софийски университет. Знае 5 езика, специализирал е в Англия и Чехия старопечатни издания и архиви. <br /> <br /> <em>С него разговаря репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;:<br /> </em><br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/36_37____________________________________.jpg" alt="36_37____________________________________.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="357" />- Как започнахте да издирвате ценни документи и книги?</strong><br /> - Видях как в архивите на Англия, Германия и Чехия се събира всичко, до последното листче, свързано с техни събития и личности. В Италия можете да потърсите родовите си корени в невероятните италиански архиви на Академията им по генеалогия. А в България хората изхвърлят дори снимките на своите дядовци и баби - до такава степен <br /> нямаме чувство за памет и потомственост <br /> <strong><br /> - Разкажете как стигнахте до архива със записки на сина и снахата на Александър Божинов, които се превърнаха в ценна книга, която току- що издаде издателство &bdquo;Изток-Запад&rdquo;? </strong><br /> - Често ходех при известния столичен антиквар Стойчо Млечевски. Все по- често засядах в магазина му срещу Медицинската академия и всеки път научавах по нещо ново. Той започна да ме взима със себе си, като ходеше на огледи, и постепенно станах негов доброволен ученик. <br /> <br /> Миналата година бях повикан от Стойчо, да гледаме току-що получени от него чували с разни &bdquo;боклуци&rdquo;, както биха се изразили много хора. Но ние си знаем, че в чувалите, които носят циганите, с надеждата да вземат от тях пари, може и да има нещо ценно. Като започнах да вадя &bdquo;боклуците&rdquo; &ndash; книги, стари картички, битови сметки, хич не бях обнадежден, че ще открия нещо, но ето че стигнах до <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>лист със саморъчно написано завещание </strong></span><br /> <br /> И тук вече старателно започнах да преглеждам всеки лист. Тогава се присъедини Стойчо Млечевски, с неговия неповторим нюх на търсач. Така попаднахме на папка с 500 страници, написани на пишеща машина, която се оказа ръкопис със записки за художника-карикатурист, съден от Народния съд, Александър Божинов. Този дневник, както си изяснихме, е бил воден стриктно от сина му Любен и снаха му Дора. За съжаление Любен умира в 1967 г., когато една сутрин, докато закусва, пада, покосен от масиран инфаркт. Бащата &ndash; Александър Божинов е покрусен. На следващата година от мъка и той си отива, <br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>на 90 години </strong></span><br /> <br /> Междувременно обаче, след смъртта на Любен, написва завещание. А малко преди да умре, и второ завещание. Те са под номера: №629 и №630 от 1968 г. Девет години по-късно, в 1977 г., си отива от този свят и снахата Дора Божинова. Не оставят потомци. И въпреки изричните завещания на Александър Божинов, както и на сина му приживе, а накрая и на снаха му - под №1723 от 24.11.1977 г., законната воля на дарителите да се превърне къщата им в музей, не само не е спазена, а <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>къщата нехайно е оставена на разграбване и разпиляване </strong></span><br /> <br /> Освен завещанията, нотариални актове, снимки, протоколи, в онзи чувал намерихме и ръкописа на снахата Дора Божинова, която е благоговеела пред своя свекър и с огорчение е описала как през тези девет години след смъртта на свекъра й, е ходила по мъките по различни инстанции, за да се осъществи волята на дарителите. Тя охарактеризира и отношението към нея на величията, управляващи културата ни, както и пълното пренебрежение към Закона за изпълнение на волята на дарителите. Така дарената къща за музей на ул. &bdquo;Николай Павлович&rdquo;№ 6 си остава празна и забравена &nbsp;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>в следващите близо 40 години, та до днес.</strong></span><br /> <br /> Заключена е, не се използва за нищо, доскоро там е репетирал детски състав. С други думи нищо не се е променило в отношението към завещанието за дарението, както и към личността на Божинов. Достатъчно е да прочетем писмото от 1978 г., на директора на НХГ - Владимир Гоев, до Свищовския градски исторически музей, за да стане излишен всеки коментар... Дора Божинова пише в своите записки как Гоев й казал троснато: <br /> <br /> &bdquo;Не разбрахте ли, че музеи вече няма да има.&rdquo; Тя пише и за други хора как се държат към нея &ndash; &nbsp;<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>гледали да я отпратят&nbsp;</strong></span><br /> <br /> да я прехвърлят към други инстанции. Сред това, което намерихме като документи, имаше и поздравителни картички към Божинов от цар Борис III, покани да гостува в двореца - царят го е харесвал като художник. Но в по-късните социалистически години Божинов става академик в БАН, както и председател на културната секция, така че е получил реабилитация, ползвал се е с уважение.<br /> <br /> Божинов иска от държавата само да отпуснат на снаха му малко държавно жилище, където тя да живее и да взима някаква пенсия за поддържане на музея, но това не се случва. Можете ли да си представите, че тази жена ходи по мъките в продължение на девет години, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>за да направи подарък на държавата?!? </strong></span><br /> <br /> Не пипва да продаде нищо - нито картина, нито парите за награди на студентите, които завещава от спестовните си книжки, въпреки, че е мизерствала. Накрая умира от бронхопневмония. 20 дни след смъртта й, разказват очевидци, пред къщата са изсипани ценни книги с автографи, вещи, изнасяни са картини по нощите &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>става обир</strong></span><br /> <br /> Една година преди да почине, Дора Божинова пише своето завещание - да премине къщата и всичко в нея във владение на Националната художествена галерия, съответно &ndash; на Министерството на културата. Определя като изпълнител на завещанието си своята братовчедка, която да предаде в Софийския университет две спестовни книжки с над 22 хиляди лева - голяма сума за шейсетте години; десет златни пръстена, четири златни часовници, кръстчета с брилянти, два наполеона, златна пара и други бижута, от чиято стойност да се изплащат награди за студентски монографии, както е пожелал Любен Божинов в завещанието си от 1968 г. - от името на фондация &bdquo;Любен и Дора Божинови&rdquo;. Изброява също два куфара с архивен материал да бъдат предадени на Националния исторически архив, както и дарява на Националната библиотека 1568 тома книги. <br /> <br /> Дора Божинова умира на 20 октомври 1977 г. Нейната братовчедка по майчина линия изпълнява стриктно завещанието, за което получава надлежен протокол с подписи и печати от Софийския университет, но не съм наясно каква е съдбата на това дарение през годините. А Дора Божинова нито за миг не се изкушава да продаде от бижутата, да тегли от книжките за стипендии, въпреки че не й е по силите и средствата да поддържа голямата къща, да плаща за отопление в нея. Живее с пенсията си и със заплатата си на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>пазач в един от салоните на Националната художествена галерия</strong></span><br /> <br /> Тя участва и съдейства в описването на всяка вещ от дома й, когато е назначена държавната комисия по приемане на дарението. Благодарение на Дора Божинова са обозначени всички хора, които са на снимките от архива. Според историчката Мария Овчарова, член на държавната комисия, направила описа по дарението, в дома на Божинови е имало над 11 хиляди експоната. И днес никой не може да каже къде са тия описи &ndash; няма ги в Държавния архив. /Следва продължение/<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Савка ЧОЛАКОВА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />