Живков плакал за Иван Башев

Митовете в българската история са толкова много, че е трудно да се изброят. Един от тях е, че външният министър от времето на соца Иван Башев е убит от КГБ. Всъщност най-правдоподобната версия за смъртта му е съвсем друга. <br /> <br /> Историята за смъртта на Башев се дъвче вече 45 години. &bdquo;Дъвченето&rdquo; стартира седмици след кончината му. За това свидетелства съпругата му София Башева. При нея дошъл мъж и казал: &ldquo;Знам от сигурно място, че Башев е убит&rdquo;. &quot;Казах му да напусне и да престане да разпространява неверни слухове&quot;, спомня си тя. <br /> <br /> Никой и до днес не знае кой е бил този мъж. Ако съпругата на Башев е подозирала нещо подобно, тя не е имала никакъв проблем да ги сподели през 1990 година, когато всички вини се стоварваха върху главата на един човек &ndash; Тодор Живков. <br /> <br /> Но Башева е категорична: &quot;Нямам съмнения в нарочност за гибелта на съпруга ми Иван Башев. Аутопсията констатира, че смъртта е поради спиране на мозъчната дейност в резултат на замръзване. На аутопсията присъстваше наш близък лекар, който ми каза цялата истина. Нямам основание да не му вярвам. Единственото ми огорчение е, че не го търсеха настойчиво.&quot;<br /> <br /> Накратко какво е станало на 12 декември 1971 година: Иван Башев е девета година министър на външните работи, изключителен професионалист, интелектуалец, който знае няколко езика, колекционер на картини, обичан и признат за ерудит сред софийските творци. <br /> <br /> Освен всичко друго е и запален турист и скиор. Та в онзи неделен ден, заради лошото време, въпреки че се колебаел дали да иде на Витоша или не, все пак в 11 часа тръгва, като казал на шофьора си да го чака в 15 часа на &bdquo;Щастливеца&rdquo;. Преди да се спусне в снежната буря, го срещнали познати туристи и го увещавали да се върне, но той не ги послушал. <br /> <br /> Според жена му Башев притежавал юношеска непосредственост: &bdquo;Постоянно и вероятно подсъзнателно се стремеше да преодолява различни препятствия, сам да си създава затруднения...&rdquo; Такъв човек не може да го уплаши една снежна буря. Когато в 17 часа Башев не се появява в &bdquo;Щастливеца&rdquo;, неговият шофьор звъни на шефа на УБО генерал Кашев. Тук малко пристрастно съпругата София смята, че не е бил търсен настойчиво. По същото време Иван Славков също е бил в полите на Витоша - във вилата на министъра на вътрешните работи Ангел Цанев, която малко след това ще се превърне в истински кризисен център. <br /> <br /> Ето какво разказва самият той: &bdquo;Тогава дигнаха на крак майка си и баща си, армията тръгна да търси Башев &ndash; той се е загубил в мъглата на 80 метра от &bdquo;Щастливеца&rdquo;. Бил е с щеки и ръцете му бяха охлузени. Въртял се е доста. Намериха наблизо и един студент, легнал под едно дърво. Както и Митко Дончев - алпинист, боянчанин.&rdquo; Башев е намерен в 7,30 часа превит на две, замръзнал. Бил е превит на две, защото е страдал от дископатия, която се активирала от студа и мъглата. Жестоката болка му е попречила да се добере до хижата. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Версията за руската следа</strong></span><br /> <br /> Екшън версията за КГБ и как съветски агенти са причакали нашия външен министър, сложили са му белезници, оставили са го да замръзне и са изчезнали, за да изглежда всичко като естествена смърт, звучи доста неубедително. Привържениците й се мотивират с това, че уж тогавашният шеф на КГБ Юрий Андропов не харесвал Башев?!? Намесват и слуха, че Тодор Живков също се комплексирал от голямата ерудиция на Башев?!? Но, погледнато логично, ако Тато е искал да го разкара, още повече щом и Кремъл не го е харесвал, това е било най-лесната работа. Можел е да го забие посланик, където си пожелае по света. Няма сведения Башев да е имал кариеристични амбиции да измества или сваля Тодор Живков. <br /> <br /> Постът външен министър му лепва като ръкавица. <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Из свидетелството на Иван Славков:<br /> Два пъти съм виждал Живков да плаче &ndash; първият път за Димитър Гръбчев, и вторият &ndash; за Башев</strong></span><br /> <br /> &bdquo;Два пъти съм виждал Живков да плаче. Не беше за Мара Малеева, не беше и за Мила. Два пъти. Единият път, когато умря Димитър Гръбчев, който беше началник на охраната, и втория път - когато умря Иван Башев.&rdquo;, казва Иван Славков. Защо Живков, който не се слави, че е сантиментален ръководител, е плакал точно за тях? &ndash; Единият от отговорите се крие в заверата Горуня. Начело на завераджиите е членът на политбюро и секретар на ЦК на БКП, дясната ръка на Тато и кум на Людмила на първата й сватба &ndash; Митко Григоров. Иван Башев е също от тази млада нова генерация - бил е поканен, но катогорично отказва.<br /> <br /> Заверата е разкрита от Димитър Гръбчев. Когато Митко Григоров почва да го агитира, той го срязва: &bdquo;Аз съм Гръбчев!&rdquo;, и веднага докладва на Тодор Живков. Димитър Гръбчев получава инфаркт на връх Мургаш по време на ежегодния излет на партизаните от отряда &bdquo;Чавдар&rdquo;. <br /> <br /> Като се качват горе през 1968 година, сърцето на Гръбчев спира. Умира в ръцете на Живков. А защо Живков толкова е скърбял за Башев? - Башев наистина е бил едно невероятно изключение сред сивите министри на Тодор Живков. <br /> <br /> Той не е суетен, ходи пеш до министерството, няма нито апартамент, нито вила, нито кола. Използва с лекота няколко езика, има широки интереси и дълбоки познания за историята на философията и на изящните изкуства, особено на живописта. Малцина знаят, че са негови инициативите за музей на българската икона &ndash; днешната Крипта на &bdquo;Александър Невски&rdquo; и за галерията за чуждестранно изкуство...Башев наистина е бил чудото и гордостта на политбюро на ЦК на БКП, и Живков очевидно ясно е осъзнавал този факт. <br /> <br /> <strong>Стефан СЕВЕРИН <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />