Коконите идвали с капелите, а слугинчетата - с кошниците и панерите
<strong>Тълпи хора от различни етноси, с различни носии, стока и животни на едно място, глъчка и олелия, остри миризми (по-скоро воня, особено като става дума за касапски сергии или продажба на живи прасенца, кокошки, риба)... И най-много - пазарлъци на висок глас, които сбират наоколо купчини сеирджии. Ето така са изглеждали някогашните пазари в България. </strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/16-p1.jpg" width="300" height="382" hspace="8" align="left" alt="" />Така ги описва в спомените си и Георги Каназирски-Верин: &ldquo;Пред женската баня, там гдето са днес халите, имаше голям мегдан, на който ставаше петъчният пазар. Тук селянки от околността със своите пъстри носии и накити, със своите огърлици и пендари, с преплетени в косите си разни монети, а момите с глави, обкичени с паунови пера и други украшения, <br /> <strong><br /> предлагаха в изобилие масло по 10 гроша, кокошки по 4 гроша, гъски по 10 гроша</strong><br /> <br /> И при тези низки цени пазарлъците бяха безкрайни. Най-многобройни клиентки бяха чехкините и виенчанките, които се връщаха с препълнени панери... Приказни времена!&rdquo;.<br /> <br /> За да дойдат навреме за пазара, селяните от околните села, с магаренцата или каручките, натоварени с бохчи, кошници, гюмове с мляко и дисаги, тръгвали преди разсъмване. При хубаво време идвали в София още предишния ден и нощували или в каруцата, или в някой от евтините ханове около пазара. Нерядко пристигали в София с цялото си домочадие - с булките, с бабите и задянатите в цедилка бебета, с кучето дори. София в началото на миналия век е малък град, хората се познават и между постоянните продавачи (производители!) на пазара и постоянните купувачи от известни фамилии се създавали трайни връзки, основаващи се на доверие и уважение. Често пъти домовладиката отнапред заръчвал на бай Трайчо от Горна Малина, примерно, да им донесе мед, сирене или картофи, чушки или вълна - на едро, с чували или гърнета. Горублянското сирене било най-доброто и според някои летописци, при удовлетворителна цена продавачът бил готов да отнесе &ldquo;на крака&rdquo; сиренето на указания адрес и да го &ldquo;наложи&rdquo; в качето, както си му е ред. По същия начин спазарените предварително дини или мешови дърва - една кола примерно, без да се теглят - се докарват пред къщата и се пренасят направо в двора или в мазето на софиянеца. Не е за вярване, но днешната &ldquo;Мария Луиза&rdquo;, от джамията до площада на църквата &ldquo;Св. Крал&rdquo; (сега &ldquo;Света Неделя&rdquo;), в пазарен ден била трудно проходима от хора и сергии. Всичко имало тук - прясно месо, риба, масло, зарзават... Както е обичаят и досега в много страни, <br /> <strong><br /> закланото призори агне или прасенце висяло на ченгела, на открито, <br /> </strong><br /> а някое от по-малките деца на продавача имало за задача да разпъжда с конска опашка рояците мухи. Повечето от стоката се стоварвала върху месал или чергица направо на земята - планини от зеле или тикви, грънци, медни тасове или плетени от ракита кошници, зад които продавачите клечали или седели с кръстосани нозе по цял ден, увлечени в сладки приказки. Да не забравим да споменем и провиращите се в тълпата улични продавачи на боза, салеп, кебапчета, печени кестени и гевреци. Ами певците, които извивали сърцераздирателно: &ldquo;Аз съм мома англичанка, измамена от любов... Ще се аз оплача на турския султан...&rdquo;? По-късно ще дойдат и тези с устните хармонички, с латерните, с папагалчетата, които &ldquo;вадят късмет&rdquo;...<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/16-p2.jpg" width="520" height="333" alt="" /><br /> <br /> Най-големите пазари в София си имали имена: Солни, Житни, Медни, Говежди, Еврейски, Конски, Златарски, пазарът при Баня Баши... </strong><br /> <br /> Житен пазар се е наричал този, който по-късно получава името Женският пазар (като минава през името на Георги Кирков в соцвремената), съществуващ с това име и досега. Солни пазар бил на мястото на изгорелия цирк, в близост с високата сграда на КНСБ днес. Конският пазар се намирал в района на днешната ул. &ldquo;Гургулят&rdquo;. Част от сътворените от Женския пазар лакомства, които са се продавали в изобилие, отдавна са изчезнали от нашата кухня - например пестил от сини сливи, хардалени круши (цели круши, наложени в каче като туршия, с хардал и орехови листа), грозденица (грозде с чепките, подредени в каче и залети с пресен гроздов сок, както и с попарен в този сок хардал), бал-суджук (нанизани на връв орехови ядки, които се потапят в сгъстена шира), рачел, петмез, ошав... Естествено, не можело да се мине без месните деликатеси - суджуци и наденици, сланина и пастърма...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/16-p4.jpg" width="520" height="353" alt="" /><br /> <br /> Близо до църквата &ldquo;Св. Крал&rdquo;, на площада, където днес се извисява Богословската академия, се намирал и пазарът на вехтошарите. Там можели да се намерят както майсторски изработени, но вече изпочупени виенски канапенца, масички и столове с плетени дъна, така и изхвърлени от нечий скрин демодирани вече шаячни дрехи или офицерски мундири... Пазарът на слугините бил като театър на открито. Два пъти в годината - на Великден и на Димитровден - ратаи и слугини можели да си сменят господарите, това в столицата ставало на пазара на пл. &ldquo;Трапезица&rdquo; и събирало зрители, които с видимо удоволствие и интерес слушали и гледали как <br /> <br /> <strong>момичетата се пазарят не само за пари, но и за нови кундури, почивка в неделя и три дена отпуск по Коледа, за да си идат на село</strong><br /> <br /> В интерес на истината, възможността да се цаниш в София слугиня, да живееш в богаташка къща с килими, с &ldquo;меки мобили&ldquo; и &ldquo;буфети&ldquo;, да се разхождаш по софийската чаршия всяка неделя следобед, когато пускат в отпуск и войничетата... била примамлива за повечето момичета от селата край столицата. Със слугинските си заплати много от тях издържали бедстващите си семейства на село. Вярно е също, че някои от тях ставали лесна плячка в ръцете на похотливи господари или на техните синове. В юбилейната книга на катедралния храм &ldquo;Св. Димитър&ldquo; в Сливен има интересен случай, в който църквата е въвлечена като съд за чест. На 10 ноември 1872 г. бил повикан да дава отговор някой си Тодор Р., чиято слугиня била &ldquo;тежка&rdquo; (бременна) от него и иска обезщетение за сторената беля. Тя подробно разказва пред църковното настоятелство как господарят й я уговарял да се поддаде на желанията му, пък ако &ldquo;стани нещо да станеш тежка... аз ще му намеря кулая...&rdquo;. След известно инатене и отричане (&ldquo;Аз нямам от нищо хабер и нищо не давам, каквоту знай да прави... Не мога да падам в споразумение с една развратна жена&rdquo;...), <br /> <strong><br /> Тодор Р. дава 25 турски лири на братята на момичето, плюс окончателно приключената й сметка за слугуването, плюс 5 турски лири в полза на черковната община </strong><br /> <br /> С превръщането на София в модерна европейска столица пазарите почнали да чезнат - първо Говеждият, Конският, Житният... Наскоро най-старият софийски пазар - Женският, изгуби част от своята територия, върху която се появиха скучни и банални лъскави магазинчета, заведение за бързо хранене... Някогашния пазар вече го няма като дух и гледки, за добро или за зло - не знам. <br /> <em><strong><br /> Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong></em><br />