Казват - нея комунистите я лансираха. Е, сега няма комунизъм, пълна свобода, всеки може да се докаже, призовава недоволните си колеги примата
<strong>Примата на българската естрада Лили Иванова вдигна завесата и сподели неизвестни досега подробности за рода и семейството си в интервю на Валерия Велева за списание &ldquo;Биограф&rdquo;. <br /> </strong><br /> Всички в моя род са дошли от Марии: баба ми, майка ми е Мария, другата ми баба - Марина, племенницата ми - Мария. Имаше и Иван, и Петър - това бяха имената на моя род. И питам: &ldquo;Бабо, ти на колко си години?&rdquo;. Тя ми отговаря: &ldquo;Кога беше турско робство, бях на 16 - отивай да ги смяташ!&rdquo;.<br /> <br /> Помнеше турското робство и ми е разказвала много неща, но никога не е казвала една лоша дума за турците&rdquo;, започва изповедта си Лили.<br /> За баба си казва, че е била много красиво момиче по времето, когато турците са събирали красивите девойки и са ги отвеждали. &ldquo;За да спасят това момиче, го отвеждат в планината, скриват го в една дупка и тя преживява доста време, докато отмине бурята. Родът на баба ми и дядо ми са дошли от Румъния и са се заселили в с. Нисово, Русенско. Отглеждали коне.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/19_Lili_3.jpg" width="280" height="445" hspace="8" align="left" alt="" />Били са известни търговци. Най-расовите коне са били техните - турците са купували от тях</strong><br /> <br /> Нищо не съм крила и днес нищо не крия. Но аз не излизам да пея с родителите си на сцената, аз излизам сама. Моите родители не ми се месиха за нищо, може би е имало някакъв неписан закон в нашето семейство и те знаеха, че ако реша нещо, ще го направя и щом съм го решила, значи това е, отсича певицата.<br /> <br /> Сама съм изкачила върха. Дойдох в София и бях наясно какво искам. При мен няма мечти, има действие. Животът ти е даден, за да свършиш нещо на тази земя&rdquo;. <br /> <br /> И днес Лили е като опънат лък - готова начаса да се изстреля към поредната сцена, към поредната песен, към поредната изява. С енергия, на която биха завидели върхови спортисти. <br /> <br /> Свикнала с атаките на публичността, тя си е изградила житейска философия, която я съхранява и я държи на земята. При нея няма хленч. Няма суета. Не обича да я хвалят. Но държи да бъде оценена. Не заради себе си, а заради достойнството на страната, на която принадлежи. <br /> &ldquo;Никога не разсъждавам, ако, ако. Никога не се връщам назад! Така е трябвало да стане, какво значи &ldquo;ако&rdquo;? Ако бях останала на Запад, щях ли да имам тази кариера... <br /> <strong><br /> Пътят на всеки е предначертан. Не ние, Съдбата диктува събитията!, </strong><br /> <br /> категорична е Лили. <br /> <br /> &ldquo;Може би е лудост!&rdquo; Така ми каза и Павлин Иванджиков - мой съученик, син на учителя ми по музика в Кубрат, който ме посрещна в София и му разказах какво искам да правя. Първият ми опит да &ldquo;стана певица&rdquo; претърпя неуспех - дойдох с влака от Кубрат, взех си стая в хотел точно срещу бюро &ldquo;Естрада&rdquo;, отидох и заявих, че съм дошла да пея. Те ме попитаха какъв опит имам, а аз нямах почти никакъв, и ми казаха, че могат да ме изпратят да пея в ресторант &ldquo;Сините камъни&rdquo; в Сливен. Но това никога не е било в плановете ми. Аз знаех, че искам да пея в София. Толкова съм била сигурна, че ще успея. <br /> <br /> При мен няма мечти. Какво значи това мечта? Аз знам какво искам! Пясъчни кули никога не съм строила. Животът е най-ценното, което притежава човек. Животът ти е даден, за да свършиш нещо на тази земя. И когато вече знаеш какво искаш, животът става борба, става битка - да постигнеш това, което си решил!<br /> <br /> Да пея! Това е моят избор! Какво го касае някой от какво съм се лишавала? Например да се ограничавам да не ям много - това не касае никого, само мен. Певици има много - и дебели, и слаби, избрала съм как да изглеждам и то не е случайно. Никога не съм била пълна - усещах, че като кача не килограми, а грамове само, ставам ленива на сцената. А на сцената винаги трябва да съм във форма. Това не е лишение, това е избор. Личен!<br /> <br /> <strong>Никога не съм живяла с мечти, мечтите са в книжките. Не мечтая - аз действам! </strong><br /> <br /> Всичко, което правя, е обмислено от мен. Може би хора, които не знаят какво искат от живота си и как да го постигнат, са авантюристи. <br /> Дойдох в София през 1961-ва, през 1963-та - ставам певица и заминах веднага за Румъния, там ми издадоха първата плоча, връщам се тук, никой не знае коя съм, нито се интересуваше от мен. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/19_Lili_4.jpg" width="520" height="313" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>В училището за медицински сестри във Варна</em></span><br /> <br /> <br /> Концертната дирекция ме разпредели да пея в една рок група, &ldquo;Северните тигри&rdquo;, в зала &rdquo;Универсиада&rdquo;, като подгряваща певица на Джейн Сверт, шведска певица. Залата се нафрашка, не заради мен, а заради Джейн Сверт. Но след като свърши концертът, ме извикаха в Концертна дирекция, казаха ми, че всички говорели за моето участие на концерта и ме пратиха на турне с групата из страната. Почти нямах репертоар - пеех &ldquo;Лунни лъчи&rdquo; на Мими Николова (по музика на Йосиф Цанков, текст Димитър Василев - б.а.), много я харесвах и до днес сме в прекрасни отношения. Получих обаче забележка, че не пея &rdquo;Лунни лъчи&rdquo; като нея, а като себе си. <br /> <br /> Две години по-късно вече учех във Варна в училището за медицински сестри. Не съжалявам. Ако бях записала Музикалното училище там, щях да получа друга постановка на гласа. В чужбина са ме питали кой ми е поставил гласа по този начин - сама съм се научила, само съм го формирала. Слушах много музика - италиански и джаз, обикновено Ела Фицджералд. По-късно, когато станах известна, имах един прекрасен учител Иван Пеев. (Иван Пеев е български пианист, композитор и аранжор, син на проф. Иван Пеев - създател на първия български учебник по солфеж - б.а.). Иван Пеев е моята Консерватория! <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/19_Lili_12.jpg" width="520" height="346" alt="" /><br /> <br /> Ще спомена само тези, които останаха коректни до днес - Александър Йосифов, Тодор Филков, Александър Кипров и Найден Андреев. Но ако трябва да посоча един човек, който много добре ме познава и знае всичко за мен, това е Ангел Попов - Ачо. С него работим заедно от 91-ва година като тонинженер както на моите концерти, така и при звукозаписи. Ачо е изключителен приятел, винаги е заставал зад мен, никога не ме е предавал и знам, че винаги мога да разчитам на него. Не съм имала по-верен човек до мен в кариерата си. <br /> Аз принадлежа на България и на моята публика. Имам претенцията, че съм отстоявала пеенето на български език в цялата си кариера. <br /> Сега аз дърпам юздите за моите изяви, нямам опекун - Концертна дирекция, която да ми казва какво да правя. Какво беше преди - спускат ти план - този месец имаш концерти там, там и там, имаш репертоар, правиш го, тръгваш. Стараех се да бъда различна. Поддържах репертоар от песни на големите български поети и композитори. <br /> <br /> Критикуваха ме защо не давам път на младите и докога ще пея. Казват - нея комунистите я лансираха. Е, сега няма комунизъм, пълна свобода, всеки може да се докаже...<br /> <br /> Наясно съм със себе си. Никой не може да мине по моя път, моите стъпки никой не може да ги извърви, както и аз да мина по чуждите стъпки.