Не ми харесват клишетата и тромавият път към европейските ценности
<strong>Писателят Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Следва философия в СУ &rdquo;Кл. Охридски&rdquo;. Многократно е арестуван от ДС. През 1972 г. получава политическо убежище в тогавашната ГФР. Работи като извънщатен сътрудник на &ldquo;Дойче Веле&rdquo;. От 1975 г. е програмен редактор в българската секция на радио &ldquo;Свободна Европа&rdquo; в Мюнхен, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма &ldquo;Контакти&rdquo; - трибуна на българските писатели и интелектуалци. През 1976 г. в задочен процес, инспириран от ДС, е осъден на 10 години затвор. През 1992 г. Върховният съд отменя присъдата. </strong><br /> <br /> Приятел и съмишленик е на Желю Желев, на Петър Увалиев, на видния философ емигрант Асен Игнатов, както и на писателя, жертва на &ldquo;българския чадър&rdquo;, Георги Марков. Сега е пенсионер и писател на свободна практика. Съвсем наскоро излезе от печат и поредната му книга &ldquo;Несъгласни думи&rdquo;, която предизвика голям интерес и бе представена на читателите от актьорите Руси Чанев и Стоян Алексиев, които прочетоха част от есетата му.<br /> <br /> <strong>- През този септември отново се заговори за вашия най-скъп приятел, писателят дисидент Георги Марков, а някои от телевизиите показаха и документалния филм за него &ldquo;Накаран да замлъкне&rdquo;, в който и вие взимате участие. Какво пробуди у вас този пореден филм?<br /> </strong>- Има през годините вече много публикации във вестници, електронни медии, в радиоефира и телевизиите. Но филмът на Клаус &ldquo;Накаран да замлъкне&rdquo; според мен е от малкото наистина достоверни творби, а в останалите преобладават, за съжаление, легенди и мистификации. Докато Клаус върви по една следа, ръководи се от фактологията, нито за миг не напуска територията на документалистиката. Не тръгва да фантазира, да се поддава на слуховете и многото измишльотини. И както виждаме, филмът, макар и много дискретно, показва, че убиецът на писателя е ДС, чрез Гулино, който е техен агент. Много добре си спомням след премиерата на този филм, която беше преди 2 години, че Клаус ме покани на вечеря. Беше и съпругата на Георги - Анабел, на която също й допадна. И когато ме попитаха дали ми харесва филмът, аз отвърнах, че щеше много повече да ми хареса, ако завършваше с обесването на Гулино. А Клаус отвърна - и на мене. Но в едно демократично общество това е много трудно. Независимо от това, че Гулино, който е несъмнено физическият убиец на Марков, така и не е арестуван. Дори! Той винаги е избирал да живее на места, където е безопасно за него. Знаете, че се появиха и статии, в които се оспорва убийството на Георги. И това е върхът на наглостта.<br /> <br /> <strong>- А вие в какво точно вярвате?<br /> </strong>- Аз вярвам, и то на 100 процента, че убийството на Георги Марков е дело на нашите тайни служби и че изпълнителят на този акт е агентът на ДС Франческо Гулино и само той. <br /> <br /> <strong>- Съвсем наскоро излезе вашата нова книга &ldquo;Несъгласни думи&rdquo;. Какво искате да кажете, да припомните с нея?<br /> </strong>- Тази книга я пиша от дълги години. Тя е нещо като равносметка на моя досегашен граждански и литературен път. Книгата е апология на човешкото щастие, философски погледнато. Защо има безсмислена радост, но не може да има безсмислено щастие, и още, и още. Ведно с това там има и десетина портрета на личности, влезли в моя живот. Не са вече сред нас, но са оставили трайна диря, като например Атанас Славов, Асен Игнатов, Желю Желев, Тончо Жечев и, разбира се, самият Георги Марков и др. Не пиша например, че Георги Марков е играл покер и е залагал на коне и как е убит, а че най-важното, с което той трябва да остане завинаги в нашата памет, е творчеството му, великите му книги. Дори се надявам той да влезе в учебниците един ден. Работя и се приближавам стъпка по стъпка към реализирането и на тази си мечта. <br /> <br /> С две думи, предлагам на читателя един есеистичен сборник за човека и неговата душа, без да разказвам просто биографии...<br /> <br /> <strong>- Заглавието е чудесно - &ldquo;Несъгласни думи&rdquo;. А вие с какво сте несъгласен днес?<br /> </strong>- Несъгласен съм с конвенционалните мнения, с клишетата, които са толкова по-неверни, колкото са по-разпространени. В дневниците си Макс Фриш пише, че всяка литература, която заслужава това си име, е по своята природа бунтарска. В този смисъл наистина литературата, думи и творби, са и трябва да бъдат в опозиция. Затова избрах и това заглавие - &ldquo;Несъгласни думи&rdquo;. Надявам се да издам и втори том на теми като любов и свобода, творчество и смърт, философия на самоубийството и т.н. Все теми, по които днес никой не пише, а аз ги считам за изключително важни за човешкото битие.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/20-21_Georgy Markov_5.jpg" width="520" height="317" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Голямата му мъка е истината за Джери - Георги Марков</em></span><br /> <br /> <strong>- А докога ще се занимаваме с агентите и тайните на ДС, също важна тема за мнозина?<br /> </strong>- Дотогава, докато не преработим тази тема, защото друг път няма. Всичко, което днес от малодушие загърбим и не разнищим докрай, ще ни застигне като бумеранг в бъдеще. И ще бъде за сметка на нашето национално развитие. Убеден съм в това. <br /> <br /> <strong>- Свободата на словото факт ли е у нас, според вас?<br /> </strong>- Самият факт, че сега говорим с вас по щекотливи теми, без да се боим, че като излезем навън, някой ще ни щракне белезниците и примерно ще ни поведе поетапно към Белене, самият факт, че този страх отсъства в разговора, доказва, че има свобода на словото. Съвсем друг е въпросът как тази свобода е използвана, с какво ние я изпълваме, а ние можем да я изпълваме само със себе си. Бърнард Шоу казва, че и най-съвършената демокрация не може да надхвърли нивото на собствените си избиратели. Така че демокрацията ни ще носи нашия образ и подобие. И ако не ни харесва, както е при мене, може да се сърдим само на себе си. Аз лично съм в хармония със себе си само когато пиша. И сега е така.<br /> <br /> <strong>- А какво точно не ви харесва?<br /> </strong>- Не ми харесва политическият разврат, както и тромавият и половинчат път към Европа. Не ми харесва русофилството. Не ми харесва масовата носталгия по комунизма, идеализирането на нашето минало. В Полша, Чехия и Унгария е много по-различно. <br /> <br /> <strong>- Но, ще се съгласите, че нашите пенсионери живеят много по-лошо от преди?<br /> </strong>- Да, де, но това е наследство от комунистическия тоталитаризъм. <br /> <br /> <strong>- Върху какво работите в момента?<br /> </strong>- За първи път ще го кажа. Захванали сме се с колеги с един колосален национален проект на издателство &ldquo;Изток-Запад&rdquo; да издирим и издадем всичко стойностно, писано от нашите изгнаници по света. А то е много, можем да съберем материал за 50 тома, че и повече. Очевидно е, че нашата страна никак не е била гостоприемна към своите творци, все големи творци. И неслучайно екипът ни има голяма обществена поддръжка, намерили сме и спонсори. Така че ще стане.<br /> <br /> <strong>- И накрая. Познавате много добре живота на изгнаника. Какво мислите обаче за бежанската криза, която все повече ни застрашава?<br /> </strong>- Нещата тук са коренно различни и нямат връзка. Всеки изгнаник е сразен от една екзистенциална невъзможност, а именно да съчетава в една съдба две родини, тази, която го е прогонила, и втората пък, която го е приютила, но по обективни и независещи от него обстоятелства. И не по негово желание. Тези два свята да ги побереш и съчетаеш е много трудно и в това са успели малцина. Това е трагиката на миграцията като феномен. Само че това не важи за днешните бежанци или мигранти, които са по-скоро преселници, защото аз съм бягал на живот и смърт, а те са предимно гурбетчии. Нещо, в което няма нищо лошо, тъй като свободата е необятна категория и включва възможността и да печелиш пари. Но това не е свободата, която мен ме е вълнувала. <br /> <br /> <em><strong>Елена КОЦЕВА</strong></em><br />