Изпотроших семейната кола, а той ми каза :"Е, Омбре, нали ти си жива и здрава", спомня си Емилия
Режисьорът Никола Рударов е роден на 6 декември 1927 г. в София. Израства в бедно семейство на бежанци от Македония, но успява да завърши кинорежисура в Държавното училище за кинематография. Заради брат му Георги Рударов, който емигрира в Германия, на Никола дълго време забраняват да снима филми. Брат му е един от най-големите тенори по онова време в България, който разтяга гласните си струни на едно турне в бившия Съветски съюз. Отива в Германия да се лекува и не се завръща. В продължение на 22 години Руди е само асистент режисьор или втори режисьор.<br /> <br /> Впоследствие Руди, както го наричат в гилдията, е режисьор на култовите филми &bdquo;Комбина&rdquo;, &bdquo;От нищо нещо&rdquo;, &bdquo;Вик за помощ&rdquo; и др. Зрителите обаче го помнят най-вече с невероятната му роля на даскала по математика Баръмов от филма &bdquo;Вчера&rdquo; и неговата прословута реплика &bdquo;Сега ще видиш ти, кон боб яде ли&rdquo;.<br /> <br /> <em>Преди 6 години Рударов ни напусна завинаги. Неговата съпруга Емилия Рударова в откровена изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; разказа интересни и прелюбопитни истории от техния съвместен живот. </em><br /> <br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/22_23_Emilia_Rudarova2.jpg" alt="22_23_Emilia_Rudarova2.jpg" align="baseline" width="500" height="326" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Съпругата на режисьора Емилия и дъщеря му Мина</strong></span><strong><br /> <br /> - Емилия, преди 6 години се простихме с вашия съпруг Никола Рударов. Още ли нетърпимо ви липсва?</strong><br /> - Много, много ми липсва. Той беше една изключителна и колоритна личност и навън, и вкъщи. Никога не е бил скучен или безличен. Старала съм през тези години, когато сме били един до друг, да му помагам, да бъда дясната му ръка. През целия си живот съм живяла в неговата сянка и съм се стремила с всичко, което мога да му бъда от полза. Той беше един изключително, изключително грижовен човек към семейството си. И когато си отиде след 6 години и четири месеца вече, първоначално имах чувството като че ли съм изпаднала от кораб и плувам, плувам, мъча се да се захвана за нещо - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>точно като човек извън борда </strong></span><br /> <br /> Сега аз останах опора за близките си &ndash; и на майка ми, и на дъщеря ми, и на внучката ми. Грижата за тях е смисълът на живота ми. <br /> <br /> <strong>- С какво се занимавахте през годините?</strong><br /> - Аз съм завършила испанска филология. Правила съм преводи от испански, като редактор съм работила в Киноцентъра. Помагала съм на мъжа си в редактирането и писането на режисьорски сценарии.<br /> <br /> <strong>- Как се запознахте с Никола?</strong><br /> - Имаше една реклама за стари коли и от там стана, каквото стана. Между нас пламна една голяма любов и така до последно остана.<br /> <br /> <strong>- Какъв баща беше?</strong><br /> - Когато вече стана голяма, дъщеря ми каза: &ldquo;Много съм благодарна на татко за строгостта, която е проявявал към мен&rdquo;. Даже на поклонението тя &ndash; Мина, повтори тези думи. Те двамата много се разбираха и почти нямаше конфликт между тях. Много ми е мъчно, че той не можа да я види пораснала. Имат една снимка, когато тя беше на девет годинки. Иначе бяха наистина много близки. И двамата са зодия &bdquo;Стрелец&rdquo;. Излизаха, разхождаха се.<br /> <strong><br /> - Казахте ми, че с Никола имате голяма разлика в годините. Той имал ли е предишен брак?</strong><br /> - Да, имаше, но нямаха деца.<br /> <br /> <strong>- Емилия, Никола Рударов има и своите запомнящи се актьорски роли&hellip;</strong><br /> - През 1995 г. Иван Ничев направи нов прочит на &bdquo;Големанов&rdquo; и го покани да изпълни ролята на Големанов. Смятам, че той тогава в тази телевизионна постановка се справи доста добре. Иначе първото му участие е във филма &bdquo;Един снимачен ден&rdquo; по Валери Петров. Там той играе ролята на Оператора. След това участва в &bdquo;Шведски крале&rdquo; в епизодична роли. След което дойде покана за участието му във филма &bdquo;Вчера&rdquo;, където блестящо изигра ролята на математика Баръмов. После игра в &bdquo;Адио Рио&rdquo;, пак по покана на Иван Андонов. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/22_23_Emilia_Rudarova3.jpg" alt="22_23_Emilia_Rudarova3.jpg" align="baseline" width="500" height="334" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>1988 г. Големият режисьор с колегите си Христо Шопов (вдясно), Георги Стайков (вторият отдясно), Чочо Попйорданов (третият отдясно) в кадър от филма &bdquo;Вчера&rdquo;</strong></span><strong><br /> <br /> - Как всъщност се озова във филма &bdquo;Вчера&rdquo;?</strong><br /> - Покани го Иван Андонов. Помня, че тогава имаше филмов фестивал в Белград и българската държава плати на всички режисьори, оператори и сценаристи да пътуват до Белград. Тогава Иван разказал на моя мъж сценария на филма. Руди му отговорил, че до този момент не е играл по-големи роли, но, че ще опита. И също го предупредил, че в края на краищата, Иван поема отговорността, защото можело и да не се справи. Но ето, че се оказа най-подходящ за ролята на учителя по математика Баръмов.<br /> <br /> <strong>- Споделял ли е за гафове в този филм?</strong><br /> - Ами по-голям гаф от този с прословутата фраза: &bdquo;Сега ще видиш ти кон боб яде ли&rdquo; едва ли има.<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че тази реплика просто се е изплъзнала от устата му и си е чисто негова?</strong><br /> - Да ви кажа честно не знам, все си мисля, че е залегнала в сценария на Владо Даверов, но няма да се учудя, ако и Руди я е изтърсил. В болницата като беше всичките доктори са го посрещали с тази фраза. Трябва да ви кажа, че той не се сърдеше, напротив ставаше му много мило.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/22_23_Emilia_Rudarova14.JPG" alt="22_23_Emilia_Rudarova14.JPG" align="baseline" width="500" height="266" /><br /> <span style="font-size: x-small;">1989 г. С Ваня Цветкова във филма &quot;Адио, Рио&quot;</span><br /> <br /> - Задоволяваха ли го по-малките роли, които играеше в киното?</strong><br /> - Разбира се. Той самият смяташе, че не е нужно непременно да играеш главна роля, защото второстепенната само изглежда така &ndash; ти можеш да я направиш емблематична.<br /> <strong><br /> - Каква операция преживя, преди да се отиде от този свят?</strong><br /> - Ами той падна, след една катастрофа. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Бутна го кола </strong></span><br /> <br /> Иначе беше спортен тип. Много тичаше - абсолютно всеки ден по два километра и половина, плуваше... След катастрофата разви алергия, изглежда от компресите, които се правеха, и колкото и невероятно да звучи всичко започна от тях. След това започна да приема кортизон, увреди му се и сърцето. Получи хронична обструктивна белодробна болест и на два пъти се наложи да постъпи в болница и така малко по-малко тръгна надолу. <br /> <br /> Когато вече съвсем не беше добре, попитах личния му лекар какво друго може да се направи. А той ми каза: &bdquo;Нищо не може да се направи. Просто си го гледайте вкъщи&rdquo;. Три дни след това си отиде.<br /> <br /> Аз не бях виждала смъртта, не се бях срещала с нея, а това е нещо много страшно - да усетиш на ръката си последния дъх на най-близкия си човек, да затвориш очите му, това е нещо страшно. Бях много травмирана и сега, когато говоря за това, се връщам към тези моменти. И така... Погребахме го в Централни гробища, където има парцел за творците. Събраха се всичките там на едно място. Аз често ходя на гробищата. Едно паметниче сме направили, поставяме цветенца във вазичка.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/22_23_Emilia_Rudarova7.jpg" alt="22_23_Emilia_Rudarova7.jpg" align="baseline" width="500" height="340" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>1982 г. Никола Рударов и операторът Яцек Тодоров по време на снимките на филма &quot;Комбина&quot;</strong></span><strong><br /> <br /> - При последната ни среща за интервю през 2009 г., което не предполагахме, че ще е последното, той беше болен, но даже се шегуваше с болестта?</strong><br /> - Да. Така беше. По-късно той се влоши. И както ми обясниха в болницата, не се окислявала достатъчно кръвта му, по-малко кислород отивал към мозъка. Просто жизнената му функция отслабна и докторите ми казаха, че просто трябва да го приема това. Няма спасение от него.<br /> <br /> <strong>- През годините имаше ли Руди някакви опоненти, врагове в актьорската гилдия?</strong><br /> - Не, нямам спомен за такова нещо. После ще ви кажа, че той беше един добронамерен човек, никога не е злорадствал. Даже и да е имало някои неправди спрямо него той винаги е бил над тези неща. Прощавал е, защото е изповядвал максимата, че човек, когато прощава, се извисява и става по-силен. Защото, когато човек таи някаква злоба или някаква цел за отмъщение, това е нещо, което може да се окаже катастрофално. Нека да остане за сметка на този, който го е направил...<br /> <br /> <strong>- Казахте, че сте имали голяма любов. С какво ви спечели той още в началото навремето?</strong><br /> - Е, това не може да се обясни. Но явно съм била неговата съдба и той моята. И така ден-два преди да си отиде, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>продължи да ме нарича Омбре </strong></span><br /> <br /> Бяхме гледали един чудесен приключенски филм, където главният герой се казваше така. А Омбре от испански на български е човече. <br /> <br /> <strong>- Какъв човек беше Руди?</strong><br /> - О, той много обичаше уюта, спокойствието и аз съм се стремяла винаги да бъда тази, която ще му го създаде. Много обичаше да пазарува, но не готвеше. Даже бяхме поканили на кафе наши приятели, и то на рождения му ден &ndash; 6 декември. Но точно тогава се приготвя риба и приятелите му дали той да я приготви. <br /> <br /> А той казва: &bdquo;Боже, аз не мога хляб да си отрежа, а камо ли риба да приготвя.&rdquo; Стана много смешна ситуация, а приятелите мислеха, че оригиналничи, но той наистина не умееше да готви. След известно време пък Иван Звездев му се обади по телефона и каза :&rdquo; Бихте ли дошли нещо да сготвите при мен?&rdquo; А Руди му отвърна: &bdquo;Много ми харесва вашето предаване, но аз наистина не мога да готвя&rdquo;. <br /> <br /> Няма да забравя как в един съботен ден аз трябваше да отида на поредния &bdquo;съботник&rdquo; в Киноцентъра. И реших да взема колата, защото ще отида по-лесно и ще се върна бързо. Аз шофирах за първи път и жестоко ударих колата, деформирана едвам я докарах. Просто се чудех как да му кажа, бях страшно притеснена как ще реагира. Какво ли ще бъде сега? Казах му, в крайна сметка, а той: &ldquo;Колата си ударила, но на теб нали ти няма нищо? <br /> <br /> Това е най-важното. Недей се тревожи, Омбре. Няма страшно, ще се поправи. По-важното е, че ти си жива и здрава!&rdquo; Олекна ми много. Но той обичаше да наказва хората с добрина и да ви кажа, че това е най-страшното наказание.<br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/22_23_Emilia_Rudarova4.jpg" alt="22_23_Emilia_Rudarova4.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="375" />- Известно е, че много е спортувал?</strong><br /> - Да. Той тичаше от къщи до Дианабад. Правеше упражнения във фитнеса, плуваше много. На връщане минаваше през пазара на &ldquo;Красно село&rdquo; и пазаруваше.<br /> <br /> <strong>- Каква му беше пенсията?</strong><br /> - Не искам да говоря за това, защото това е толкова смешна сума...<br /> <br /> <strong>- Имаше ли някакви партийни пристрастия?</strong><br /> - Никакви. Неговият брат, известният тенор Георги Рударов отишъл да лекува гласните си струни в Германия през 1957 г. Той пеел много хубаво и на едно турне в СССР получил разтягане на гласните струни. Дошъл си в България и готвел гала представление на &bdquo;Трубадур&rdquo;, и тогава гласните му струни не са издържали.<br /> <br /> Е, по тази причина е трябвало да се лекува в чужбина, а чужбина тогава означаваше ГДР. Знам, че властите са му разрешили, но да проведе лечението на собствени разноски. Според Руди това <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>било много обидно за брат му </strong></span><br /> <br /> и казваше, че един музикален феномен на Балканите не заслужава така да постъпват с него. Заминал обаче той за Берлин в една частна болница. Въпреки това не успял да се възстанови и затова потърсил други начини и заминал за Западен Берлин. Спомням си, че Руди разказваше, че най-обидното нещо за неговия брат било, че емиграционните власти се отнасяли с него като с най-обикновен емигрант. &ldquo;Станах режисьор, защото вече го нямаше моят брат. Това само по-себе си ме амбицира да създавам изкуство в собствената си страна и по този начин да защитя честта на фамилията&rdquo;, казваше с гордост Руди.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дружеше дори с ченгетата от ДС, които го следяха</strong></span><br /> <br /> Руди знаеше кои ченгета пътуват с тях в чужбина, не са били скрити. Отначало не са го допускали, но след това, след като се уверили, че нищо лошо няма да направи и няма да измени на родината, са му разрешили да пътува. Руди само в Америка дето не е ходил. Бил е в Африка, в Азия, в Индия и къде ли не още. Той признаваше, че във висшето ръководство на киностудията има и разбрани хора, които харесвали неговите филми. Той беше много разбран човек. <br /> <br /> Сприятелил се даже с едно момче от ДС, което го е наблюдавало при едно от пътуванията му в чужбина, дълго след това се виждаха и разговаряха като приятели. Даже и такъв човек като Чавдар Тепешанов, който отговаряше от ДС за кадрите в кинематографията, му беше приятел. Руди го покани и на 70-ия си рожден ден. Не делеше приятелите си по партийна принадлежност. <br /> <br /> Казваше, какво като е от еди коя си партия? Сега да престане да ми бъде приятел или какво? Негови приятели бяха Асенчо Кисимов, Бог да го прости, такава добра душа, Свободка Бъчварова, Борето Шаралиев и други добри хора, спомня си съпругата на Никола Рударов.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА<br /> <br /> </strong><br /> <br />