<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201609/SPOMENI_OT_SOCA(2).jpg" width="300" height="212" hspace="8" align="right" alt="" />Тези дни в едно телевизионно предаване прозвуча поредното обвинение срещу нас, хората, чиято младост премина в годините на социализма. Не сме имали възможност да се обичаме и да се любим, не сме знаели как да се забавляваме. Как да не паднеш от смях?</strong><br /> <br /> Ще ги разочаровам тези господа, но именно в онези години аз срещнах момчето, което плени сърцето ми и с което създадохме семейство. <br /> Отгледахме две деца, и двамата завършиха с отличие висше образование. Радвам се на три внучета. <br /> <br /> <strong>Бракът ни не беше по сметка, а по любов </strong><br /> <br /> За това говори и следният факт: след дълги години съвместен живот неотдавна съпругът ми си отиде от този свят. Последните думи, които изрече, бяха: &ldquo;Тука ли си, моето момиче, че като чуя гласа ти и ми става по-леко!&rdquo;. И малко по-късно: &ldquo;Тука ли си, за да ти кажа, че те обичам!&rdquo;.<br /> А дали сме умеели да се забавляваме, оставям да прецените сами, след като прочетете следващите редове.<br /> <br /> ... Беше началото на март 1989 г. Съпругът ми поднесе новината, че взел две карти за почивка на Хасковските бани, вила &ldquo;Здравец&rdquo;. Прегърнах с радост тази идея - имах нужда да си почина от натовареното ежедневие. С нетърпение зачаках датата на тръгване - 25 март. За съжаление, непредвиден ангажимент наложи аз да замина 3 дни по-късно от съпруга си. <br /> <br /> <br /> <strong>Хрумна ни идеята да не казваме, че сме семейство</strong><br /> <br /> Това съпругът ми споделил само с мъжа, с когото го настанили в една стая - учител от Сливен.<br /> <br /> - Много ти е мълчалив съквартирантът - подкачали даскала другите почиващи.<br /> <br /> - Не гледайте, че сега мълчи. Ще видите какво маце ще свали след няколко дни - отвръщал той.<br /> <br /> След три дни пристигнах на хасковска земя. Съпругът ми дойде да ме посрещне на автобусната спирка. Когато минавахме по алеята, на пейките имаше насядали много хора. Чухме и първите подмятания : ... Правеше се на светец, пък тази я свали още от рейса!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/24_Haskovo_Mineralni bani2.jpg" width="520" height="277" alt="" /><br /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><em>Хасковските бани - любимо масто за почивка</em></span><br /> <br /> Началото много ни хареса. Решихме да продължим в същия дух. Настаниха ме в стая, съседна с тази на съпруга ми. Моя съквартирантка беше Валя от Шумен. По всяко време на деня със съпруга ми вървяхме прегърнати по алеите, сядахме на някоя пейка и се гушкахме като деца. Вечер ходехме на разходка в околностите на почивната станция. Казваха, че там ходели само влюбените.<br /> <strong><br /> Знаехме, че ни наблюдават десетки любопитни погледи и това ни караше да се смеем от сърце</strong><br /> <br /> Дойде първи април. Съпругът ми слезе на двора, където точно под нашия прозорец имаше сложена маса и там мъже играеха карти. С Валя разговаряхме за децата си (тя също знаеше, че мъжът от съседната стая ми е съпруг). На вратата нервно се почука и преди да сме казали &ldquo;Да!&rdquo;, в стаята влезе един от почиващите и директно се обърна към мене с гневен тон:<br /> <br /> - Какво си му харесала на твоя хубавец? Слаб, по-възрастен от теб (съпругът ми беше 10 г. по-голям от мен). Пък и портмонето му е много тънко, видях го. Ела с мен да си разбереш от почивката!<br /> <br /> Отначало с Валя помислихме, че е първоаприлска шега. Но <br /> <strong><br /> когато той започна да пилее по пода двайсетолевки, усмивките замръзнаха на лицата ни</strong><br /> <br /> Поканих мъжа да седне на стола и за миг излязох на терасата. С жест показах на съпруга си да дойде веднага в стаята. Когато той влезе, мъжът подскочи като ужилен. <br /> <br /> - Не се притеснявайте - успокоих го аз. - Съпругът ми не е ревнивец!<br /> <br /> Неканеният гост изблещи очи, започна да примигва на лапавица. Но като видя усмивките на лицата ни, се успокои. Показахме му паспортите си. (Тогава в тях вписваха имената на съпрузите и децата.) Казахме му, че сме решили да се забавляваме. После той разказа за себе си: наричал се Дамян, по професия минен инженер, от няколко години бил разведен.<br /> <br /> - За да изкупя вината си - каза Дамян, - довечера ви каня на ресторант!<br /> <br /> Приехме поканата му. Той се оказа много забавен човек. Разказа ни весели случки и от своя живот. Не усетихме кога стана 22 часът. Тогава имаше вечерен час и след това време заключваха външните врати на почивните станции. <br /> <br /> Дамян каза да не се притесняваме, защото дежурната медицинска сестра била негова добра приятелка. Независимо от това тя ни посрещна сърдито. Тонът й не попречи на доброто ни настроение. Подразнена от моя смях, тя се нахвърли срещу мен с думите:<br /> <br /> - Вие най-малко имате право да се смеете! Знае ли съпругът ви какви ги вършите тука?<br /> <br /> Тогава се намеси Дамян.<br /> <br /> - И аз така мислех, сестро, но съм грешил. Те са едно чудесно семейство с две пораснали деца.<br /> <br /> Жената ни огледа подозрително и с примиренчески тон добави:<br /> <br /> - Сега влизайте и друг път недейте закъснява!<br /> <br /> На другия ден новината, че сме семейство, беше се разнесла сред почиващите. Клюкарите бяха страшно разочаровани - изплъзваше им се една от темите за клюки. Но имаше и такива, които радостно ни поздравяваха.<br /> <br /> - Много добре изиграхте ролята на любовници. Сигурно сте актьори - любопитстваха те.<br /> <br /> Казахме им, че сме едно обикновено семейство, в живота на което хуморът присъства ежедневно. Иначе защо сме габровци?!<br /> <br /> ... След няколко дни се прибрахме у дома заредени с много положителни емоции. Обещахме си на следващата година да повторим този номер в друга почивна станция. 3а съжаление, няколко месеца по-късно пукна демокрацията и плановете ни се провалиха!<br /> <em><strong><br /> Пламена КМЕТОВА, Габрово</strong></em><br />