Мариела Нордел: Вера Кочовска беше зла шарлатанка!

Мариела Нордел е като каталог от истории, коя от коя по-интригуващи и неподозирани. Широката аудитория я познава най-вече с фамозните й кулинарни експерименти в риалити формата &bdquo;Мастър шеф&rdquo;, но чаровната къдрокоска е шеметна във всичко, което прави в живота си.<br /> <br /> Всъщност Мариела е уникална личност &ndash; истински космополит и полиглот. В жилите й тече българска, испанска, френска, гръцка, китайска и еврейска кръв. Баба й Каридад е била удивителна кубинска красавица, актриса, в която се влюбват едновременно горещите кубинци Фулхенсио Батиста и Фидел Кастро. Баща й е незаконен син на кубинския диктатор &ndash; и негов любимец.<br /> <br /> <em>Пред народното издание Мариела Нордел винаги е престъпно откровена &ndash; не пести нито думи, нито факти, нито крайности от наситения си откъм щури емоции живот.</em><br /> <br /> <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201609/Tina_36/14_15_Mariela3.jpg" alt="14_15_Mariela3.jpg" align="baseline" width="500" height="500" /><br /> <strong><br /> - Мариела, от теб сме свикнали да чуваме предимно кулинарни съвети покрай шеметното ти участие в &bdquo;Мастър шеф&rdquo;. А ти си пълна с такива колоритни истории, пред които всяко меню би звучало бедно откъм подправки. Преди време ми спомена, че си имала разни сблъсъци с хора, представящи се за феномени...</strong><br /> - В живота си всеки човек има периоди, в които се пита: &bdquo;Няма ли свършване това?&rdquo;. Моменти, в които се изкушава да повдигне завесата на бъдещето, ако има такава възможност, да надникне в онова, което ще му се случи. И аз съм минала през това. Но знам, че църквата не обича такива работи, даже ги забранява, обявени са за ерес. Преди за ходене по врачки и гадателки направо са отлъчвали или са налагали 7 години наказания. <br /> <br /> И всъщност аз съм съгласна с това, защото след &rsquo;89-а сме свидетели на бум от така наречените &bdquo;Кики&rdquo;-та &ndash; почукващи, потропващи &bdquo;аномалии&rdquo; и &bdquo;феномени&rdquo;. А за мен това са си демонски духове, каквито хората по никакъв начин не бива да допускат до себе си. Да не говорим за нароилите се гнусотии &ndash; тези, които се занимават с черни магии и т. н. Казвам ти всичко това, провокирана от така наречените измамници печалбари! Преди години в Швеция беше дошла една особено противна и дебела жена на име Румянка. <br /> <br /> И попът ми ревеше: &bdquo;Не стига, че съм сам тука с три църкви, чакащи мене &ndash; Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо, ами тая сега се е домъкнала да развали и малкото, което изградихме толкова трудно за 30 години!&rdquo;. Обадих й се и най-любезно й обясних, че българите в Швеция са малко &ndash; около 5000, а повечето от тях са български турци &ndash; мюсюлмани. Християните сме много малко и да ни остави на мира. А тя нагло ми се разкрещя и започна да ме заплашва! А нали знаеш, че аз ставам много, ама много зла, когато някой ме заплашва! Викам си: <br /> <strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">&bdquo;Ще те науча аз, дебела свиньо!&rdquo; </span></strong><br /> <br /> и директно я рапортувах на данъчните. А няма нищо по-страшно от шведските данъчни!!! Това не са хора, а машини, робокопи, които мразят всеки, който се опита да скрие или направи нелегално и 1 крона. Веднага са взели мерки, извадили са я от дупката й и са я изритали от Скандинавието завинаги!<br /> <br /> <strong>- А защо слагаш в тази класация и вече покойната Вера Кочовска &ndash; и нейното име си ми споменавала? Тя не беше ли от феномените с действителна дарба?</strong><br /> - За мен Вера Кочовска е също подобна жена, ама много по-зла и със силно изразено его. Знам, че за мъртвите - или добро, или нищо, но тази беше такова зло и такава гадост, че добре, че Бог я прибра, за да остави хората на мира. Знам, че ти звуча много крайно, но ще ти разкажа една история. <br /> <br /> В началото на 90-те, както много други, и аз се подлъгах и отидох при нея заради здравословен проблем. Тогава тя приемаше в една стая в сградата на &bdquo;Нефтохим&rdquo;- Плевен. Отвън чакахме десетина жени, когато в един момент Вера Кочовска излезе демонстративно да провери колко сме още жертвите, след което надменно тресна вратата зад гърба си. Накара ни да чакаме няколко часа. После се появи отново, започна да крещи и изгони половината чакащи, между които бях и аз. Посочи само двама-трима, които щяла да приеме. Всъщност през цялата си &bdquo;кариера&rdquo; тя упорито копираше леля Ванга и ако великата пророчица понякога се сърдеше и гонеше хората, то това беше, защото тя наистина виждаше в душите им. Не беше като тази жена &ndash; луда истеричка!<br /> <strong><br /> - Ти тръгна ли си в крайна сметка от стаята, в която си чакала Вера Кочовска да те приеме, или не?</strong><br /> - Въпреки че бях сред тези, които тя изгони, упорито останах до края. Явно й свърши приемното време и в един момент излиза &ndash; а аз, глупачката, със сълзи на очи я моля да ми каже проблемът ми толкова ли е безнадежден. Като ме чу какво питам, направо изпадна в истерия! Разфуча се, развика се! Започна да разказва съвсем други истории и тогава ми просветна, че е пълна шарлатанка и няма никаква дарба, че просто плагиатства от леля Ванга! <br /> <br /> От този момент започнах да се интересувам от нея. Разбрах, че повечето истории сама си ги е съчинила и пускала на пресата. Няма никакви изследвания в Япония, за каквито много се пишеше &ndash; поне не от сериозни научни институции. Няма и никакви познавания на атомни структури. <br /> <br /> Поканили са я в някакво токшоу и са си направили гаргара с нея, след което тя се е взела много насериозно. Но не е чудно предвид това, че беше изключително прост човек, без никакво образование или възпитание. Израснала е по сиропиталища, със силно командорско чувство и невероятен манипулатор. Развила бе улична хитрост и някакви познания по примитивна психология. Можеше в първите няколко секунди да те прецени, а после веднага те подчиняваше, предизвикваше уплах в теб, за да те накара да приемеш безрезервно всичко, което ти казва. Беше успяла да зариби няколко политици и богаташи, вкара медиите в схемата си и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>така тръгна &bdquo;Легендата Кочовска&rdquo;.</strong></span><br /> <br /> През 1999-а отново ме &bdquo;запозна&rdquo; с нея един известен плевенски деятел. Тогава обаче вече бях омъжена за шведа и бях госпожа Нордел, а не изплашеното момиче, чакащо с тъпа надежда пред кабинета й. Тогава вече тя бе изключително любезна с мен. Даже се самопокани в Швеция. <br /> <br /> Звънеше ми често по телефона с &bdquo;майчински&rdquo; съвети за здравето и брака ми. А на мен вече ми беше ясна методиката й и не й обръщах внимание. След няколко години, когато бях включена в една шведска правителствена делегация на посещение в Плевен, разбрала за това, тя пак ми се обажда и с бесен тон в слушалката ми реди: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Как можа! Как не те е срам! </strong></span><br /> <br /> Да дойдеш до Плевен и да не ми се поклониш!&rdquo; &ndash; буквално това й бяха думите. В първия момент се стъписах. После й отговорих: &bdquo;Да ти се поклоня ли, на какво?&rdquo;. &bdquo;Как на какво? На мен! На моята църква!&rdquo;. Тогава ми стана ясно, че тази освен луда истеричка и грандоманка е и обсебена от Сатаната. Треснах й телефона и оттогава не си е позволявала повече да се свърже с мен.<br /> <br /> <strong>- На няколко пъти споменаваш Ванга, на нея ти се възхищаваш...</strong><br /> - Леля Ванга беше един истински феномен! Свят човек! Не мога да разбера защо позицията на църквата за нея все още е много странна и неединна. Не само аз, но и много божии служители гледат на леля Ванга не като на &bdquo;врачка&rdquo; или &bdquo;гадателка&rdquo;, а като на Божий човек! <br /> <br /> Проучих, че по въпроса за дарбите в Библията пише много ясно, че много дарове ще бъдат дадени на заслужилите и сред тях най-голям е &bdquo;дарът на пророкуването&rdquo;, защото &bdquo;никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бог, движими от Светия Дух&rdquo;. &bdquo;И в последните дни&rdquo;, казва Бог, ще излея от Духа си на всяка твар. <br /> <br /> И синовете, и дъщерите ви ще пророкуват! Юношите ви ще виждат видения&hellip; Още и на слугите и слугините си ще изливам от Духа си! В ония дни и ще пророкуват!&rdquo; Точно това чувство изпитах и аз, когато срещнах леля Ванга за първи път &ndash; все едно разговарям по директна линия с Бог. Гласът й беше строг, обзема те страхопочитание, но в същото време усещаш бащинската любов на Бог, дори мъмренето. Всичко, което казваше, бе пропито от много строгост и грижа за по-добро.<br /> <br /> <strong>- Всъщност как се озова при Ванга, какво те подтикна да я потърсиш?</strong><br /> - Подтикнаха ме серия от постъпки, някои от които с почти фатални последици, от които някак излизах и оставах невредима. Сякаш нещо Отгоре упорито ме пазеше. Това бяха своеобразни знаци от Бог! През първата половина на 90-те, опиянени от свободата, някои станахме много безразсъдни. Тогава на практика държава нямаше, всичко беше разрешено, всичко беше &bdquo;свободно&rdquo;, а пари се правеха лесно. И аз, както и много други млади хора тогава, започнахме да купуваме и караме безразсъдно мощни коли. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Имах луд късмет, наистина луд! </strong></span><br /> <br /> Направих серия от супертежки катастрофи, но винаги оставах непокътната. През септември 94-та с братовчед ми и доведените ми сестри точно бяхме празнували рожден ден на баща ми в &bdquo;Бодегита дел Медио&rdquo; &ndash; култово заведение от 50-те, където Хемингуей си е пиел мохитото. Тогава още бях безотговорна, млада и глупава - пиех, а след това шофирах. Същата вечер бях обърнала 16 мохитос! На тръгване минахме по &bdquo;Малекон&rdquo;-а, намалих скоростта и гледах как стотици от Куба бягат в посока Щатите. Не съм усетила кога съм минала в насрещното... Блъснах се челно в една линейка!!! В линейката всички бяха ранени, включително и раненият, когото караха към болницата. В моята кола положението беше същото. Единственият човек, на когото като по чудо нищо му нямаше, бях аз! Нямах дори натъртено!<br /> <br /> <strong>- А какви бяха последствията след това за теб, това е изключително тежка катастрофа?</strong><br /> - Размина ми се леко. Осъдиха ме на 300 песос глоба, които след като смених на черно, ми излезе около 3 долара. А преди това в България бях правила пак поредица от катастрофи и пак &ndash; косъм не беше паднал от мен, но след Куба разбрах, че това е съобщение от Бог &ndash; че иска нещо да ми каже. Веднага, щом делото приключи, хванах първия полет за Европа и след мъчително 36-часово летене кацнах в 2 ч. сутринта на летище София. <br /> <br /> Един братовчед ме чакаше с колата ми, карах цялата нощ и на развиделяване пристигнах в Рупите. По това време там беше само една огромна, празна поляна със скромната барачка на леля Ванга и малка градинка около нея. Казаха ми, че я возели от Петрич към 9:30 ч. всяка сутрин, но не ми дадоха надежда, че ще успея да я видя. Предварителното записване ставало една година по-рано. И ако й останело време, тогава приемала още, но спешни случаи! <br /> <br /> После обаче добавиха, че чужденците били винаги с предимство &ndash; минавали първи. А аз си представих чуждия паспорт на охраната, който записваше. Дадох му и 100 долара. Отидох в колата да си доспя, докато тя дойде. След няколко часа се събудих от шум &ndash; на поляната вече се бяха събрали поне 500 човека. От тях със сигурност само 50-60 бяха записани преди година и извикани на тази дата. Не се отчаях, просто отнякъде бях сигурна, че ще вляза, и то от първите. Така и стана. Преди мен имаше някакво югославско семейство, чието дете изчезнало във войната, а веднага след тях охраната ми направи знак да влизам, че Ванга ме очаква. Още щом прекосявах малката градинка обаче, насочвайки се към пейката с масичката, където леля Ванга приемаше, я чух как крещи: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Кой я пусна тази жена тука!!! Тя не е с ред! Тя не е записана! <br /> </strong></span><br /> Тя няма наболял проблем! Илиийчо, пак ли ти, ще ти счупя главата!&rdquo; Охраната притеснен се затича и започна да й обяснява: &bdquo;Ама, моля те, лельо Вангье, тя не е българка! С чужденците минава, а ето и 100 долара даде за църквата&rdquo;, измъкна той банкнотата от джоба си. &bdquo;Какво е това долара? <br /> <br /> Какво е дала тя, как така не е българка?&rdquo;. През това време аз вече бях стигнала до нея и седнах от другата страна на масата. Изглеждаше много недоволна и ядосана, но все пак сърдито промърмори &bdquo;Давай шекеро!&rdquo;. В момента, в който пипна захарта, на която бях преспала няколко часа в колата, очите й широко се отвориха и ме загледаха със страшна сила! Имаше прекрасни светлосини очи. Тръпки ме полазиха, имах чувството, че Бог ме гледа. И започна да говори с много странен глас, все едно не беше нейният. Като почна да ги изрежда и да ме нарежда&hellip; Срам ме хвана, четеше ме като отворена книга. <br /> <br /> Имах чувството, че съм в директна телефонна линия с Бог. Направо се разревах. Тя изчака да се успокоя и вече с нейния си глас, съвсем по майчински, почна да ме наставлява: &bdquo;Не се притеснявай, ти нямаш лошо сърце! Тия грешки си ги правила от младост и от буйната ти кръв! Поправи се, Бог е безкрайно милостив и ти дава втори шанс &ndash; това е било точно както си го усетила &ndash; само предупреждение! Но, ако се поправиш, Бог ще е винаги с тебе и ще ти се даде много. Трябва да се разкаеш и да се поправиш!&rdquo;. Прегърнах я и не можах да спра да плача. Тя ме потупа по рамото и вече почти на шега и разсмяна ми рече: &bdquo;И да не ходиш повече по врачки и гледачки! Като имаш проблем, ке идеш на църква, ке се изповедаш, пречистиш и попът да ти чете молитва! Да се молиш на Богородица, че тя те закриля!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Какво конкретно ти каза? Разговорът ви явно е бил силно емоционален за теб.</strong><br /> - И много лични неща ми каза, тогава още нямах дете и тя ми каза да не се притеснявам: &bdquo;Деца ке имаш!&rdquo;. Аз много се учудих, защото и през ум не ми минаваше тогава да имам деца, нито пък ме привличаше мисълта да се задомявам. След време, когато почти 5 години се опитвахме с бившия ми съпруг да имаме дете, се сетих за това нейно предсказание и до края вярвах в него &ndash; отказах да ходя по доктори и да ме тъпчат с хормони и наистина - един ден чудото стана! <br /> На тръгване попитах леля Ванга дали може отново да я посещавам, но като приятелка, без да ми гледа и да правя такива изпълнения, а тя ми се усмихна: &bdquo;Ти ке идеш още много при мене!&rdquo;. Заръча ми всяка година на Гергьовден да давам курбан за здраве и първият да е при нея, на Рупите да го направя. Върнах се след няколко месеца, както ми беше заръчала, за курбана. Тогава живеех при годеника ми в Мексико и изведнъж се сещам, че на 6-и трябва да съм в България. Събрах си скоростно багажа и пак &ndash; 36-часов полет с прекачвания, цяла нощ каране и малко след обяд на 6 май бях в Рупите. Посрещна ме помощничката на леля Ванга с думите: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Айде бе, момиче, леля Вангя цяла сутрин говори за тебе! </strong></span><br /> <br /> Изпренадахме се да те чакаме. Тя се умори и легна да си почине, но заръча да вземеш от овчаря черното мъжко агне, да го дадеш на попа да прочете молитва за курбана и да му го върнеш да го заколи.&rdquo; Зад барачката й имаше мъничка стая с огнище на пода, настаниха ме там. Аз си поразчистих малко и постлах на пода няколко рогозки, на които да спя през нощта. В задния двор пък имаше изградена голяма пещ, която запалих, за да приготвя агнето. Леля Ванга почти не ядеше месо, но си позволяваше на Гергьовден печено на каменна плоча. Най-обичаше агнешките главички. Аз приготвих курбана, раздадох го на местните, а за нея запазих главата и от бон филето, изпечено на каменна плоча, както го харесваше.<br /> <strong><br /> - След смъртта на Ванга ходила ли си в Рупите?</strong><br /> - От време на време, като отида в Сандански и се обаждам на племенника й &ndash; Димитър Гайгуров, с когото запазихме контакт. Къщата му е пълна със снимки и спомени за изключителната му леля. Той обаче е огорчен от отношението на Фондацията към семейството й и това, което са направили от Рупите &ndash; нещо между увеселителен Дисниленд и шопинг мол. Самата аз също не разпознах мястото &ndash; огромна масивна ограда, къщата и градината &ndash; загладени, преустроени &ndash; нищо общо със скромната барачка, където живееше тази българска светица.<br /> <br /> Защо никой не се беше погрижил за нея да живее в някакво удобство, докато беше жива? Защо сега?! Минералната вода, която наистина е лечебна и за която леля Ванга многократно предупреждаваше &bdquo;да не се загражда, защото лечебната сила ще й изчезне!&rdquo;, беше скрита от втора, голяма ограда &ndash; някакъв СПА комплекс се шири там сега&hellip; Пълна комерсиална пустота и бездуховност се шири в Рупите - точно какъвто е животът ни през последните десетилетия. <br /> <br /> Ние, българите, не осъзнаваме, че леля Ванга ни беше пратена дар от Бога &ndash; да ни помага, напътства и направи живота ни малко по-поносим, но явно освен да гледаме на нея като на &bdquo;феномен&rdquo;, &bdquo;врачка&rdquo;, жената, която ще ни каже къде да си намерим изгубената овца, друго не сме разбрали. А сега, както виждам, е и златната мина за мнозина &ndash; от нейно име трупат милиони и правят &bdquo;религиозен&rdquo; туризъм! Много жалко за нас, за българите! Бог да ни е на помощ!<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ванга отнесла кучето й на Оня свят</strong></span><br /> <br /> По това време имах една прекрасна немска овчарка на име Юри. Водех го с мен, когато посещавах Ванга на Рупите. Тя много го харесваше. Веднъж ми рече, че като си затръгва от тоя свят, щяла да си го вземе това куче с нея, да й правел компания&hellip; Лятото, когато почина, бях с приятели в Мелник. Отидох до Рупите да я видя, но жената, която й помагаше, ми каза, че леля Ванга била много зле и от известно време е в болница в София. Бяхме с компанията и кучето в едно хотелче до Мелник с басейн и градина. Към 14 ч. кучето стана много неспокойно, взе да лае и да се хвърля в басейна. <br /> <br /> Това никога преди не се беше случвало. Аз се ядосах и го вързах под едно дърво, но то не престана да лае. По едно време се укроти и отидох да видя какво прави. Беше мъртво. Тогава съобщиха по радиото, че леля Ванга е починала в София и аз си спомних за предсказанието й. Погребахме кучето там, на Рупите, разказва Нордел.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В Мексико й казали да купи кукли за петричката пророчица</strong></span><br /> <br /> Леля Ванга беше весел и интересен човек. Бях чувала, че много обичала куклите, френските парфюми и винаги, при всяко мое идване в България, й носех такива подаръци. Веднъж на улицата в Мексико сити ме пресрещна мъж, който продаваше марионетки, направени от дърво и парцали. Аз му изръмжах да се разкара, че не съм турист да купувам боклуци, но той настоя, че една стара жена ми била заръчала да й нося кукли. Тогава се сетих за леля Ванга. Стана ми странно, че той знае, но реших, че е съвпадение или той така си говори - че ми прилага някакви евтини продавачески трикове. Все пак купих две кукли. Като се видях с нея в България и й ги дадох, очите й се отвориха, сложи куклите в скута си и се отнесе. Повече не говорих с нея тоя следобед, тя не беше там, а се беше пренесла някъде далече, спомня си Маринела. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />