Изпълнителят на “Юноша бледен” пребори рака и готви концерт
<br /> Естрадният певец от близкото минало Бисер Киров, който бе жертва на рака, е категоричен, че все още е твърде рано да оставя завещание на внуците си. Той бе решен да се бори за живота си и не се предаде, в памет на покойната си дъщеря Венциноса, както и на внуците, които са неговото сърце. <br /> <br /> Естрадната легенда споделя, че нито една болест не е в състояние да го откаже от живота. <br /> <br /> Бисер Киров е категоричен, че е корав като камък и ще издържи и на това изпитание, поднесено му от съдбата. А лекарите останали приятно изненадани от добрите резултати от изследванията на певеца. <br /> <br /> Бисер Киров е решен да бъде своеобразен продължител на делото на Венциноса, която бе талантлив художник и писател. Той работи по събирането на творчеството й, което след това ще бъде подредено в нейния архив. <br /> <br /> Освен това изпълнителят на &bdquo;Юноша бледен&rdquo;, който не сваля каубойската си шапка, е изразил желание да помогне в отглеждането на четиримата си внуци. <br /> <br /> Певецът има и син, който носи неговото име. Той е щастлив дядо на три внучки - Фрида, Малена и Елиса, и един внук &ndash; Максимилиян (Фрида и Максимилиян са деца на Венциноса).<br /> <br /> Роденият на 4 септември 1942 г. в София певец започва професионалната си кариера в оркестър &bdquo;Балкантон&rdquo; през 1967-а и има зад гърба си близо 5000 концерта у нас и чужбина. Почти <br /> <br /> <strong>две десетилетия е най-популярният изпълнител чужденец в някогашната ГДР <br /> </strong><br /> Като композитор е създал музиката на над 300 песни по стихове на едни от най-талантливите български поети.<br /> <br /> Вечният юноша Бисер Киров, който ще отпразнува 74-ия си рожден ден, се гордее, че от 47 години е женен за съпругата си Митка, но всъщност са заедно почти от 55. За него не рожденият му ден е най-важната дата в живота, а 14 декември, защото на този ден през 1969-а 27-годишният младеж се венчал за любимата си Митка в Копривщица.<br /> <br /> Двамата се срещнали като студенти в аудиториите на Висшия химико-технологичен институт. Чак във втори курс бъдещият певец осъзнал каква голяма мъка е химията, но без да съжалява истински за загубеното време. За него, роденият в семейството на пастор от Църквата на адвентистите от Седмия ден, музиката е един вид мисия човек да общува с останалите, независимо от страните и езиците. <br /> <br /> Сега Бисер Киров се шегува, че <br /> <br /> <strong>любовта е победа над себе си, защото трябва да позволиш някой да те командва<br /> </strong><br /> Но иначе мисли, че &quot;браковете се правят на небето&quot; и е щастлив, че му се е паднала &quot;толкова разбираща съпруга&quot;. Тя му помогнала и при &quot;прохождането&quot; на сцената. Още през 1966 г. Морис Аладжем чул гласовития момък по време на акция &quot;Микрофонът е ваш&quot; в зала &quot;България&quot; и веднага му предложил да се пробва в оркестър &quot;Балкантон&quot;. Митка побързала да го предпази от бъдеща звездомания и строго му заръчала: &quot;Ако мислиш да идеш, за да те спират после по улиците и да казват &quot;Това е Бисер Киров!&quot;, отсега се откажи&quot;. <br /> <br /> В интервю за нашите читатели той отговори: <br /> <br /> Чувствам се великолепно, в страхотна форма съм! (бел. ред. Очевидно бе така, защото когато Бисер чува, че го търсим от &ldquo;Над 55&rdquo;, бе направо потресен. Дали пък не си мисли, че нашата аудитория не му приляга, може би по-голямата част от феновете му са 20-годишни!?) <br /> <br /> <strong>Ужас, следващия път сигурно ще ми се обадят от Орландовци..., казва той <br /> </strong><br /> Добре, разбирам, чувствате се млад, кажете ми - как се грижите за себе си, все пак не сте в първа младост?, настоявам аз.<br /> <br /> &bdquo;Нищо не правя, за мен се грижи онзи горе, главният, Бог, Иисус Христос. Аз съм вярващ, без вяра хората са загубени. Вярвам в съществуването на Бог и в това, че не можем да живеем самоцелно и че животът има някакъв смисъл. Вярвам в добродетелите на православието. В живота. Фантастично е да си жив! Моята най-голяма радост е щастието на внуците ми и на всички хора около мен. <br /> <br /> <strong>Човек не може да бъде щастлив, ако останалите са нещастни<br /> </strong><br /> Музиката е голямото благословение, което смятам, че имам. Ако има нещо, за което благодаря на Бога, това е, че се занимавам с музика. Всеки творец има свое изразно средство. Писателят си служи с думите, художникът - с цветовете и с боите. Смятам, че певецът - това е мелодията и всичко, което го заобикаля. Щастлив съм, че пея. Това е един дар, който не съм си пожелавал. Не съм мислил, че ще стана певец. Но така се случи. На 6 години започнах да свиря на цигулка, на 11 - на китара. За мен музиката е един вид мисия човек да общува с останалите, независимо от страните и езиците. <br /> <br /> Аз съм може би най-експортният български музикален артикул. От 1967 г. пътувам и работя в чужбина. Мисля, че музиката е духовна съобщителна техника за абсолютно всички хора. Пял съм в Африка, в Латинска Америка, в САЩ, от единия до другия край на Русия. Говоря испански, английски, немски, полски, румънски, руски и още няколко езика. Пял съм на над 20, включително на суахили, на кноса, на ести, на суоми, на казахски, на татарски, на турски и други. <br /> <br /> Поп музиката е едно старание винаги да достигаш върховете. Алпинизмът е спорт за младите. Хора, които се катерят по планините, след 55-60 години са гениални алпинисти. Всеки концерт е психотерапия. <br /> <br /> <strong>Всеки концерт е един сексуален акт - пряк, еротичен момент<br /> </strong> <br /> Това е едно духовно въплъщаване с цялата публика. Участието на певеца е по-велико, ако успее по-дълбоко и по-проникновено да заеме всички чувства и фибри на слушателите. Концертът е една съблазън и опит за прелъстяване на публиката. Певецът трябва да стигне до последния момент и публиката да остане доволна. Тогава тя става права, започва да реве и не иска да те пусне.<br /> <br /> Музиката е разказ, въодушевление, хепънинг. А концертът? Концертът е повече от театър. В театъра говориш чужди думи, а на сцената представяш само себе си. Мисля, че певците са по-уязвима група в сравнение с артистите или с писателите - последните винаги живеят в друг живот, в образа на някой друг човек. Музиката е нещо като храм. Един свещеник отвън е различен, но когато влезе в храма, става друг. Сцената е пиета за певеца. <br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Паулина БОЯНОВА</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />