Прелюбопитни данни за съсипията и лакомията на тукашните феодали
<br /> Бившият машинен инженер и настоящ невъоръжен пазач Петко Пачев издаде рядко срещана мемоаристика за годините на прехода. Авторът още в началото подкупва читателското любопитство с откровенията: &quot;Живеейки повече от 30 години в Берковица и смятайки се за натурализиран берковчанин, живо се интересувам от историята на тоя прелестен планински град, който поражда в мен любопитство за хората, живели преди нас, и събитията от миналото. <br /> <br /> Запознах се с различни житиеописания, краеведчески изследвания и публикации със сериозен и шеговит поглед. Но това бяха описани събития и личности с герои, отишли си от живота, или на преклонна възраст. Усетих, че изобразяването на събития и хора от най-новата история на града е празнаниша, все още неразработена тема. И тъй като през последните тридесетина години, <br /> <br /> <strong>за добро или зло, съм водил лични бележки за случилото се през мъчителния преход от социализъм към демокрация, <br /> </strong><br /> считам за свой граждански дълг да направя записките си обществено достояние. <br /> <br /> Описвам събития, в които съм пряк и косвен участник, взаимоотношенията ми с хора от града, но и с фактори, от които е зависела съдбата на всички жители на Берковица. Надявам се, че това ще бъде полезно четиво за историята на града, за нравите в обществения живот, за надеждите и разочарованията, за патилата на един съвсем обикновен българин в тия сбъркани и непредсказуеми времена...&quot;<br /> <br /> Скромният писател Петко Пачев не подозира, че е направил нещо важно и необходимо за бъдещето, следвайки латинската мъдрост &quot;Думите отлитат, написаното остава&quot;. Разбира се, че на първо място следва да отбележим личностната смелост на автора да противопостави името си срещу фаворизираните от мастити партии кметове на планинския град. Тъй като бившият инженер вече е загубил битката за &quot;медали&quot; в политическите турнири, за него е повече от лесно да отвори устата си за танцовия кадрил на властовата сцена, за &quot;фокусите&quot; на дирижираните кукли и кукловоди и за допинга на самозабравата, с който някои местни феодали и феодалчета прескачат като слепи кобили през законите и правилата.<br /> <br /> За да бъда честен към читателя, ще спомена моя непреставащ &quot;мониторинг&quot; върху Берковица. Работата ми като професионален журналист и представител на културните щения на определена частица от берковското общество ми е позволила да вкарам в &quot;сейфа&quot; прелюбопитни данни за съсипията и лакомията на местните феодали. Малко встрани от централното направление на българските интереси, <br /> <br /> <strong>Берковица привидно беше оставена на самотек</strong><br /> <br /> Докато заблудените балканджии стягаха &quot;цървулите&quot; и скачаха сини и червени по площадните камъни, местни титанчета на БКП и ДС овладяха тихомълком града. Рухнаха основите на няколкото промишлени предприятия, прогониха стадата, загърбиха примамливите идеи за планински спортен туризъм и за балнеолечение с национален вимпел, вкараха ги алчно зад частните си огради. На кормилото на общинската власт сядаха зависими хора с ограничен светоглед или тарикати за налапване на поредния сладък терен или за кощунствена продажба на дарения с историческа и културна ценност. <br /> <br /> Следите от властовото деребействане в Берковица не са заметени, но не е дошло времето за отваряне на &quot;досиетата&quot;. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/B._Kostov1_1.jpg" alt="B._Kostov1_1.jpg" align="baseline" width="520" height="742" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Петима Петко чакат: писателят и героите му Въздухаря, Индивидуалиста, Играча, Трагика, Комплексаря</strong></span><br /> <br /> Днес &quot;сам юнак на коня&quot; размахва копие върху литературния Росинант, но няма и кой да му се присмее: инженерът писател събра на представянето на книгата си издателите от Монтана, двама полузаспали пенсионери, трима приятели и може би още толкова шпиони на &quot;белия дом&quot;. <br /> <br /> Берковчани предпочетоха да не ядат бой като дедите им от въстанието през септември 23-та и да не рискуват работните си места, подарени от вуйчовци, муйчовци и шуренайковци.<br /> <br /> Активността на балканджиите избуява само в шумотевицата на избори. В книгата си Петко Пачев изброява над 300 имена от 30-40 партии гиганти и лилипути, смятащи се за достойни да седнат около баницата на властта в Берковица. <br /> <br /> В числото на тези властогонци авторът самокритично описва и себе си, признавайки, че е владян користно от доброто желание да бъде оценен като специалист и получи служба. <br /> <br /> <strong>Снабдил се е обаче с &quot;вълчи билет&quot; на неудобен</strong><br /> <br /> и бива изтласкан извън борда на обществено-политическия живот. Така идва отрезвяването на победения и късметът на берковската мемоаристика да притежава любопитната парола &quot;Сезам, отвори се&quot;...<br /> <br /> Фамилията на Петко Писателя има корени от Тетевенския и Ябланишкия край, семейството се установява трайно в Бяла Слатина, откъдето младият инженер и съпругата му стоматолог от Кнежа заминават по разпределение за Вършец и Берковица. Известни хора от фамилията са бившият кмет на Стара Загора и посланик Цанко Яблански, шефът на общинската полиция в Сливен Костадин Болярски. Фамилията някога има шапкарска фабрика &quot;Яблански&quot; в Бяла Слатина, от която израства националноизвестното шивашко предприятие &quot;Пионер&quot;.<br /> <br /> Като дете в Бяла Слатина майката на Петко и братчето й играели със синчето на прочутата Цола Драгойчева. Нахаканото софиянче Чавдар Драгойчев веднъж намерил ловната пушка на вуйчо си Христо, брат на Цола и директор на конопената фабрика в Бяла Слатина. Чавдар гръмнал, но момичето се навело и се спасило. Сконфузената Цола после вкарала с връзките си Петковата майка да учи в София.<br /> <br /> А бащата на Петко бил признат литератор в тетевенската гимназия. Един ден срамежливо циганче комшийче помолило Пачо да каже мнението си за неговите куплети. И станали приятели двамата: гимназистът поет Пачо завел в литературния кръжок тетевенското циганче Усинката, прочул се по-късно като Усин Керим... <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Безследно изчезнал</strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small;"><strong>Заличен е чичо ми от белия свят &ndash; бил непокорен</strong><br /> </span><hr /> <br /> Събирах спомени на роднини и познати, преди да напиша книгата си за Северозапада. В Ружинци, Белоградчишко, селото на моето детство, попаднах на любопитна съдба на братята Петко и Апостол &ndash; Постол Маджарите. Живееха през един двор до къщата на дядо и често се отбивахме при тези наши роднини. Синът на Петко &ndash; Камен, ми описа с огорчение как един човек на практика бива заличен от общинските списъци заради това, че е бил непослушен пред силните на деня.<br /> <br /> &quot;Чичо ми Апостол е роден през 1904 г., занимава се със земеделие. Оженва се и цял живот прекарват под един покрив с брат си Петко, без да си кажат лоша дума. Ражда се момче Иван, но съдбата му готви тежки удари. Чума връхлита селото, отнася детето. След година умира и жената на Апостол. На гроба й чичо дава клетва никога да не вземе друга. Става касапин в Ружинци. Времената са неясни, има забрана за колене на едър рогат добитък, но контрабандата е примамлива и чичо престъпва забраната. Дава кожите скришом на търговци, получава гьон, а тогава този материал за подметки е бил скъп като сегашните наркотици. <br /> <br /> <strong>Скоро е издаден и милицията му конфискува цели 200 килограма гьон<br /> </strong><br /> Откарват го в участъка в Белоградчик. Било зима, студ, а държат чичо в локви ледена вода, за да издаде връзките си с контрабандните търговци. Получава остър ревматизъм, пада на легло и отървава затвора. Спечеленото отива обаче по доктори, които пооправят ревматизма, но сърцето бива невъзвратимо засегнато. <br /> <br /> Започва принудителното записване в ТКЗС. Чичо е привързан към земята и отказва да влезе в кооператива, но обещава на властите да склони своя брат да стане член на ТКЗС. Братле, казва му, ти имаш две момичета, <br /> <br /> <strong>запиши се в ТКЗС, за да видят децата ти бял ден</strong><br /> <br /> Така и става: дъщерите на Петко получават шанса да добият ценно за онова време образование. Голямата, Катя, записва Строителния техникум във Враца, а малката &ndash; Стефка, учи медицинското училище във Видин.<br /> <br /> Чичо Апостол обича земята, купува ниви и често казвал на баща ми: не бой се, брат, нашите пак ще дойдат...<br /> <br /> През 1963 г. чичовото сърце се предаде. Добре че не доживя повече разочарования. Като дойдоха &quot;нашите&quot; уж демократи, никъде не намерихме името Апостол, казаха ни, че комунизмът е взел всичкото му имущество.<br /> <br /> Къде е истината, не се знае, но чичо сякаш никога не беше съществувал в това село...&quot;<br /> <br /> <br /> <strong>Борислав КОСТОВ</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />