Българският славей Христина Морфова загива нелепо в катастрофа

<br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/BASA_488K_2_187_3_Hristina_Morfova.jpg" alt="BASA_488K_2_187_3_Hristina_Morfova.jpg" align="right" hspace="13" vspace="7" width="300" height="491" />В далечната 1936 г. на път за София от Карловските бани става автомобилна катастрофа, последиците от която отзвучават до днес. На 1 юни колата на големия български промишленик Никола Чилов претърпява злополука и се обръща в крайпътното дере близо до Пирдоп. В колата пътувало семейството на Чилов и тяхната голяма приятелка - известна повече в Европа, отколкото у нас - оперната певица Христина Морфова. <br /> <br /> Христина загива на място, а седмица след нея почива и Никола Чилов. София, България, Европа са потресени от тежката загуба на блестящата Христина Морфова, наречена &bdquo;Българският славей&ldquo;. За нея тогава, а може би и днес в някои анализи, спомени и бележки от пресата можем да прочетем: &bdquo;Морфова обладава един рядък, феноменален глас с необикновено красив тембър и заразяваща топлота. <br /> <br /> <strong>Ненадминато е изкуството й в художественото пресъздаване на народните наши песни </strong><br /> <br /> Когато Морфова пее и най-тъжните епически песни и балади, и най-веселите любовни и хороводни песнички, нейната маска отразява съдържанието на текста и когато ги слушаме, пред нас изникват цели сцени из нашия народен бит. Това нейно голямо изкуство я е направило да стане най-обичаната между нашите певици и тя с всичко основание и достойнство заслужава името &bdquo;народна певица&rdquo; (Иван Камбуров). <br /> <strong><br /> Великолепната оперна певица откри стойността на камерното пеене</strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/16_01.jpg" alt="16_01.jpg" align="left" hspace="13" vspace="7" width="300" height="437" />Тя съзна, че песента е най-съвършената вокална форма. Нейната любов към България я накара да научи безброй народни песни. Морфова стана тяхна робиня и апостолка. Тя правеше от всяка песен драма. Песента й беше декламация. Речта й песен. Морфова обиколи света с нашите песни... Тя имаше обаяние, имаше чар... Ние, всички, ще можем на старини да кажем: щастливи бяхме, че чухме Христина Морфова и че благодарение на нея, на нейното изкуство научихме как се пее родна песен (в. &bdquo;Балкан&rdquo; от 7 юни 1936 г.).<br /> <br /> &bdquo;Един от основните принципи в певческия стил на Христина Морфова и създадената от нея школа е свободното от излишно напрежение гласообразуване. Това осигурява лекота..., гъвкава певческа техника, способна да отговори на всякаква динамика, както и липса на напрежение при лицевата мускулатура. Към това се прибавя и великолепната дикция - основен фактор за изящното поднасяне на текста&rdquo; (з.а. проф. Мати Пинкас). <br /> <br /> &bdquo;Сред най-хубавия и голям театър &ndash; природата - Христина Морфова склопи очите си и издаде последния си стон: &bdquo;Родино!&rdquo; (из словото на Петър Золотович пред саркофага на Христина Морфова, 4 юни 1936 г.). Този образ на великата Христина Морфова остава завинаги в паметта на хората. От всяка нейна снимка струи обич, одухотвореност, благородство &ndash; качества, с които тя е покорявала Европа и оставяла незабравими спомени у хората. Смъртта на великата певица обаче ражда една нова, несъществуваща дотогава музикална формация, станала носителка на нейното име, идеи и любов към българската музика, и това е Женският хор &bdquo;Христина Морфова&rdquo;. Той се яви за живот не само за да символизира безсмъртието на една наша певица, която държеше в омая всички, слушали нейното вдъхновено пеене, но и да продължи внушените от нея стремежи у нейните ученички към безкрайно красивото и жизненото в музикалното изкуство. Той се яви като повеля в храма на българското хорово изкуство. (Български народен театър, 1940, Паметен брой). <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/16_03.jpg" alt="16_03.jpg" align="right" hspace="13" vspace="7" width="300" height="428" />През годините женски хор &bdquo;Христина Морфова&ldquo; показа, че е достоен да носи името на Българския славей. И не само името, а също нейните завети към младите, нейната обич към българското музикално изкуство, нейната всеотдайност и трудолюбие, нейното огромно родолюбие. <br /> <br /> На лобното място край град Пирдоп хористките поставиха паметник на певицата. Всяка година на датата, когато гласът й огласял дивния планински край за последно сбогом, те поднасят цветя и пеят песни в нейна прослава. Затова думите на една от основателките на хора Петя Пипанова са актуални и крият в себе си желанието хорът да пребъде в годините: &bdquo;Кой би повярвал преди толкова години, като се събирахме ентусиастите, първите хористи на Женски хор &bdquo;Христина Морфова&rdquo;, че ще празнуваме и 50-годишен юбилей. Да е честит и още дълги години да пее и разнася по страната чудната българска песен &bdquo;Мила Родино, ти си земен рай&rdquo; чудният хор - паметник неръкотворен на любимата и незабравима Христина Морфова!&rdquo;.<br /> <br /> Заветната мечта на Христина Морфова бе: Музиката е най-скъпият дар в живота на човека: в дни на неволя тя носи радост, утеха, забрава. <br /> <br /> Сторете, щото тя да стане най-добър и искрен приятел на младежта... <br /> <br /> Мечтата й беше реализирана чрез основаването на Хорово-певческото общество Женски хор &bdquo;Христина Морфова&rdquo; - Детско-юношеска музикална студия &bdquo;Български славей&rdquo; към НЧ &bdquo;Д-р Петър Берон-1926 г.&rdquo; (1975 г.)<br /> <br /> Именно Женски хор &bdquo;Христина Морфова&rdquo; за първи път въведе в интерпретациите си смяната на местата на гласовете, телодвиженията, използването на &bdquo;разговор&rdquo; между групите, &bdquo;надпяването&ldquo; им при народните песни, различното сценично облекло, участието на гост-диригенти, които дирижират концерти след една-две репетиции... <br /> <br /> Българската песен, в нейните различни нюанси, беше водещото начало в репертоарната политика на хора, което неизменно се правеше във всеки концерт у нас и в чужбина. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/BASA_488K_1_156_5_Hristina_Morfova__Lyudmila_Prokopova.jpg" alt="BASA_488K_1_156_5_Hristina_Morfova__Lyudmila_Prokopova.jpg" align="left" hspace="13" vspace="7" width="300" height="416" />Женски хор &bdquo;Христина Морфова&rdquo; донесе на България първия златен медал от конкурса в Ланголен, Англия, първи места от конкурсите в Мидълсбро (Англия), Варна, Толоса (Испания), Гориция (Италия), участие в Международния форум на песента &bdquo;Зимрия&rdquo; (Израел), скъп гост на Волфсбург и Лайпциг (Германия), на Заандам (Холандия), на Прага (Чехословакия), многократно на Гърция, носител на орден &bdquo;Кирил и Методий&rdquo; &ndash; първа степен, награди на Комитета за култура, Центъра за художествена самодейност, Столична община, Министерството на отбраната и много други. Начело на хора са били Тодор Хаджиев - първият български диригент в операта, проф. Людмила Прокопова - най-добрият сътрудник в изкуството и приятел в живота на Христина Морфова, проф. Лилия Гюлева, която работи с хора почти 50 г., и най-новият му диригент Таня Никлева-Владева. Много известни диригенти и вокални педагози също са свързали съдбата си с Женски хор &bdquo;Христина Морфова&rdquo;. Успехите на хора са немислими без голямата всеотдайност и любов на стотиците хористки, които ден след ден години наред безотказно работеха, работят и ще работят за името и възхода на любимия хор. <br /> <br /> <strong>Николина КРЪСТЕВА<br /> <br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/16_01_1.jpg" alt="16_01_1.jpg" align="baseline" width="520" height="374" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Хор &quot;Христина Морфова&quot;</strong></span><br /> <br /> <br type="_moz" />