Проф. Валентин Старчев на 81 г.: У нас всички мислят, че изкуството трябва да е много евтино

<br /> <br /> Професор Валентин Старчев е роден на 14 август 1935 г. в Стара Загора, завършил е Художествената академия през 1959 г. със специалност &quot;Скулптура&quot; при проф. Марко Марков. Работи в областта на монументалната, кавалетната и монументално-декоративната скулптура, малката пластика, медалиерното изкуство &ndash; ордени и монети, и др. Най-известните негови монументи са: &bdquo;1300 години България&ldquo;, &bdquo;На загиналите поети в България&ldquo;, &bdquo;Паметник на съпротивата&ldquo; в Бургас, &bdquo;Братска могила на падналите за свобода&ldquo;, в Плевен и Стара Загора и др. Валентин Старчев е организирал самостоятелни изложби в България, в Австрия (Виена), Дания (Копенхаген), Франция (Париж), Япония, Латвия. <br /> <br /> <em><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/20_21_Valentin_Starchev5_1.jpg" alt="20_21_Valentin_Starchev5_1.jpg" align="left" hspace="13" vspace="7" width="250" height="365" />Участвал е в общи художествени изложби и в представителни колективни изложби на българското изкуство в Австрия, Индия, Италия, Полша, Сирия, СССР, Унгария, Франция, Германия, Холандия, Чехия и др. Носител е на редица държавни награди. Негови творби се намират в галерии и частни колекции в България, Италия, САЩ, Холандия, Белгия, Япония.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>Работиш и през август, най-отпускарският месец. Не планираш ли да ходиш на море, на планина?</strong><br /> - Не, ще си остана в София. Имам някакви дребни ангажименти. В момента нищо особено не подготвям, работя си така, по малко. Направих, както миналата година, така и тази няколко изложби. Особено тази в галерия &bdquo;Райко Алексиев&rdquo; по повод 80-годишнината ми, мина доста добре. Докато през настоящата година имах вече 3 изложби с малки пластики и рисунки. Явявам се с едни общочовешки теми, които засягат например морала на хората, нашите отношения, обърнах се към някои библейски притчи, като ги разработих от днешна гледна точка. Малките ми пластики отиват към по-интимния свят на човека, с личните му проблеми. Диапазонът на темите при мен е доста широк. Може би до декември ще успея да представя още някоя и друга изложба, имам готови картини и пластики. <br /> <strong><br /> Знам, че много харесваш Кристо, защо?</strong><br /> - Първо, защото е българин и е световноизвестен. Познавам му цялото творчество, от книги, от репродукции, от разговори, от писания за него и т.н. Той е поел и налага една много силна посока на съвременното изкуство. И аз също търся нови начини за изява в моето творчество. И както не преставам и аз, така и другите хора се възхищават от Кристо, с какво удоволствие само следим всяка негова изява. Много силно впечатление ми направи опаковката на Райхстага, опаковката на островите, той за мен е символ на новия образ на света, на бъдещето. Макар че продължавам да се възхищавам от Рембранд, от Микеланджело, от Хенри Мур, от Джакомети и т.н. Всеки творец търси нещо си, аз също търся нови неща. Всичко е много сложно в пластичните изкуства и е трудно да се обясни. <br /> <strong><br /> А какво е другото, което те вълнува и преди, и сега, което те държи буден?...</strong><br /> - Това са проблемите около паметника &bdquo;1300 години България&rdquo;. Тук има абсурдно развитие на нещата. Паметникът е посветен на България, защо искаме да го ликвидираме. Няма да влизам в подробности. Но не разбирам политиката, която се влага. В този паметник няма нищо за епохата 1944 -1989 г. Паметникът символизира само духовни неща. Знаеш, че аз се отнесох до съда по отношение на решението на Софийската община, но той потвърди, че трябва да се събори. И тази реплика, която се подхвърля, че народът не го харесва и затова общината се съобразява с мнението на хората, е просто абсурд. Да си чувала някой музей да е питал народа дали да закачи тази или онази картина? Такова нещо по света, но и у нас не се е случвало. Все едно да питат да закачат ли картина на Майстора, или не?! <br /> <br /> <strong>На теб кои наши паметници най ти харесват?</strong><br /> - Имаме паметници образци: като тези на патриарх Евтимий, на Климент Охридски, на Паисий Хилендарски, като този на Майката с автор Иван Лазаров... <br /> <br /> <strong>Имаш вече скулптури и в новия музей &bdquo;Квадрат 500&rdquo;. Останах с впечатление, че си доста доволен от поканата, така ли е?<br /> </strong>- Всеки творец би се радвал, а защо не и аз. Имам две скулптури, едната е в частта за съвременното изкуство, а другата е отвън, наречена е &bdquo;Идол&rdquo;. Освен това имам и гостуваща скулптура &ndash; &bdquo;Жертвоприношение&rdquo;, която вече е там от два месеца. Не знам каква ще бъде нейната съдба. Надявам се някой да я купи и да я дари на музея. Защото, доколкото знам, &bdquo;Квадрат 500&rdquo; няма средства и в последно време не е купувал нищо. А по света обаче има такава практика меценати, хора с възможности, да откупуват дадени творби и да ги даряват на музеите, само че у нас все още не става. <br /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/20_21_Valentin_Starchev8_1.jpg" alt="20_21_Valentin_Starchev8_1.jpg" align="baseline" width="520" height="377" /><br /> </strong><strong><span style="font-size: xx-small;">За юбилея си Старчев получи много отличия, но не успя да спаси паметника си &quot;1300 години България&quot;<br /> </span></strong><strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/20_21_Valentin_Starchev4_1.jpg" alt="20_21_Valentin_Starchev4_1.jpg" align="baseline" width="520" height="387" /><br /> <br /> Има ли пазар у нас за картини, за пластики и скулптури - големи, малки?</strong><br /> - Много малък е пазарът у нас. Евтино вървят произведенията на изкуството, истинските им стойности не могат да бъдат реализирани. У нас всички мислят, че трябва да е евтино, за да се купува, а по света не е така. Цените са съобразени с икономиките на държавите, със стойностите, с развитието на музеите и техните колекции. Е, ние няма да се равняваме по светилата като Пикасо, но все пак и нашите работи трябва да се оценяват като произведения на изкуството. Но при пенсия от 200-300 лв. кой ще ти мисли да дава пари за изкуство. Малко са българите, които са с възможности да дават, да спонсорират, а държавата ни също е с празни джобове.<br /> <br /> <strong>И все пак кои наши художници и скулптори се продават днес най-добре?<br /> </strong>- Знам, че примерно сравнително добре е оценен Павел Койчев, Емил Попов, който направи паметника на Григор Вачков, Вежди Рашидов, Александър Дяков, Крум Дамянов, Величко Минеков, Георги Чапкънов... А моите работи се знаят, получавам приятни отзиви, но цените при мен са, да кажем, средни. Търсят се рисунките ми, но те пък не са с тази тежест, с която са моите скулптури... <br /> <br /> <strong>И дъщеря ти Леда, и синът ти Камен са творци. Всъщност вие вече сте едно доказано трио. Имате ли допирни точки и бихте ли направили нещо общо?</strong><br /> - Не, не! Всеки от нас си има свой път. Леда си е поела по своя линия на търсения, тя е по-сантиментална, по-нежна от нас, рисува все по-добре, прави и пластика, а синът Камен пък е много активен, той организира вече 5-6 изложби у нас и в чужбина тази година. Прави компютърна графика, която също не струва много пари, но пък има добри отзиви и продава успешно. Само че графиката не е скъпо изкуство, виж, живописта и скулптурата са друго нещо, но него това го влече. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/20_21_Valentin_Starchev7_1.jpg" alt="20_21_Valentin_Starchev7_1.jpg" align="baseline" width="520" height="394" /><br /> <br /> <strong>Как си празнуваш рождените дни?</strong><br /> - С нищо специално. За съжаление, дъщеря ми и внучката са в чужбина и ще се върнат чак на 15 септември, но ми изпратиха поздрави и подарък. Обикновено си се срещам на този ден с приятели в ателието или в близкото кафене на Ситняково. Всяка година, която трупам, е празник за мене, тъй като не се знае дали не е последна. Дечко Узунов казваше по подобен повод, че всеки ден над 80-годишнината ни си е дар от Бога. Засега съм почти здрав, работя, ех, пия хапчета за сърце, но съм във форма все пак.<br /> <br /> <strong>Ти си бивш известен лекоатлет, гледа ли олимпиадата в Рио?<br /> </strong>- Иска ли питане. Почти по цял ден седя пред телевизора, че и по нощите, всичко гледах. Много ми беше интересно плуването, както се досещаш, и леката атлетика. Познавам &bdquo;царицата&rdquo; много добре, имам и чудесни спомени. Знаеш, че бях състезател на 400 м, участвал съм на много състезания, но пропуснах олимпиадата в Рим`60. Много малко не ми достигна, за да ме включат в олимпийския отбор. По наше време нямаше възможности за сериозно стимулиране &ndash; подсилвахме се само с конфитюр и мед, може би и затова не защитих норматива. За тази олимпиада в Рио обаче залагах най-много на Ивет Лалова. И друго. Беше ми много неприятно, като чух, че световният рекорд на Йорданка Донкова е надминат, но пък този на нашата Стефка Костадинова, за всеобща радост и гордост, продължава да е недостижим. И накрая ще кажа, че съм очарован от коментарите по телевизията, които направи за нас зрителите олимпийската ни шампионка на троен скок Тереза Маринова. Който е голям, си е голям!<br /> <br /> <br /> <strong>Елена КОЦЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />