Чакаме в България световен хирург, висок само 135 см

<br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/08_Georgi_Sofkin3.jpg" alt="08_Georgi_Sofkin3.jpg" align="right" hspace="17" vspace="7" width="250" height="291" />Инициативен комитет подготвя покана към един от най-добрите специалисти в света в детската ортопедична хирургия &ndash; д-р Майкъл Ейн от Университета &bdquo;Джон Хопкинс Хоспитъл&ldquo; &ndash; една от най-престижните институции в медицинския свят. Идеята за тази покана е на познатия на всички ни Георги Софкин &ndash; председател на Националната организация &bdquo;Малки европейци&rdquo; и на Националната спортна асоциация &bdquo;Нисък ръст&rdquo;. Тази негова инициатива е подкрепена от именити наши медицински специалисти. <br /> <br /> <em>Какво е характерно за д-р Майкъл Ейн, какво го прави специален, защо е важно и полезно да посети и нашата страна, разказва самият Георги Софкин.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Кой е д-р Майкъл Ейн, г-н Софкин? Защо е важно за вас той да посети България?<br /> </strong>- Става дума за медицинско светило, за човек, който наистина е специален и бих казал - много голям посланик на Америка по света. Смятан за един от най-добрите в детската ортопедична хирургия. Питате ме кое е характерното &ndash; това, че е висок само 135 см, но е огромен като специалист, като медик.<br /> <br /> <strong>- В предварителния ни разговор стана ясно, че сте се срещали с него. Разкажете повече за това.<br /> </strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/08_____________________________________________1_.jpg" alt="08_____________________________________________1_.jpg" align="left" hspace="13" vspace="7" width="291" height="358" />- Историята му наистина е много интересна. Но ми позволете преди това накратко да се върна назад във времето, за да обясня защо, как и кога всъщност се стигна до моята среща с д-р Майкъл Ейн. През 1998 г. ми бе дадена възможността да посетя Годишния конгрес на Американската организация на хората с нисък ръст, където бях поканен. Тя се състоя в Лос Анджелис. В тази връзка искам и сега да благодаря на тогавашния вицепремиер и министър на образованието г-н Веселин Методиев, който направи така, че да посетя този конгрес, не представяйки лично себе си, а като представител на нашата държава. <br /> <br /> Аз и друг път съм разказвал за Американската организация на хората с нисък ръст, но ще припомня &ndash; тя е учредена още през 1958 г. Те имат Лекарски консултативен съвет, в който влизат буквално <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>светила от различни престижни болници <br /> </strong></span><br /> и институции. Какъвто, разбира се, е и Университетът &bdquo;Джон Хопкинс Хоспитъл&ldquo; &ndash; може би най-престижната и успешна институция в медицинския свят &ndash; по брой медицински открития, Нобелови лауреати и какво ли още не. По това време аз вече имах трайна парализа и категорична индикация, че състоянието ми се влошава и нещата бавно, но сигурно вървят към операция. Именно тогава в Лос Анджелис се срещнах с две медицински светила: единият &ndash; д-р Орест Курко &ndash; един от най-добрите невролози в света. С него се бях запознал 3 години преди това пак в Америка, а сега през 1998 г. се срещахме за втори път. И другият, както се досещате, е същият този д-р Майкъл Ейн. Тогава за първи път се срещнах с него. <br /> <br /> <strong>- И какво беше първото ви впечатление?<br /> </strong>- Може би в първия момент бях стъписан, може би бях шокиран, но срещнах един невероятно внимателен човек, който ми направи изключителен преглед. При цялото ми уважение към българските невролози, неврохирурзи, ортопеди, познавам и безкрайно уважавам много от тях, но там попаднах в друга слънчева система, образно казано. Именно той много внимателно ми подсказа, че при мен нещата бавно, но сигурно вървят към операция. Оттам впоследствие ми изпращаха информация относно моето състояние &ndash; по мейли и по различни други начини.<br /> <br /> <strong>- Какво беше вашето състояние тогава? Да поговорим и за това. <br /> </strong>- Основната симптоматика е следната: вървиш 200-300 метра, след което и двата ти крака стават абсолютно чужди и парализирани. Това е заради проблем в гръбначния канал. <br /> <br /> <strong>- Това май е един от основните проблеми при вас, хората с нисък ръст?<br /> </strong>- Моята диагноза е ахондроплазия, като 80 на сто от хората с нисък ръст я имат. Без да се впускам, искам да кажа, че първата ми операция в Холандия беше уникална и безпрецедентна за България. Това е изключително <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>рискова и много скъпа операция <br /> </strong></span><br /> Бях приет в най-добрата болница в ЕС &ndash; &bdquo;Лайден Академикъл Хоспитъл&ldquo; и тук държа да посоча, че за мен лобираха двама високопоставени братя масони от Американската масонска ложа &ndash; единият живееше в Германия, другият в Холандия. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/08_____________________________________________4_.jpg" alt="08_____________________________________________4_.jpg" align="baseline" width="400" height="409" /><br /> <br /> <strong>- Г-н Софкин, да се върнем към инициативата да поканите този невероятен специалист-ортопед д-р Майкъл Ейн да посети България? Кой ви подкрепи?</strong><br /> - През последните година-две съм имал поне 50-60 разговора с изключително уважавани наши медици. Като се започне с проф. Чирков, който фактически първи ми даде зелена светлина за това. Защото самият той разбра и оцени качествата на д-р Майкъл Ейн. Разбира се, подкрепа получих и от д-р Илко Семерджиев, както и от проф. Пламен Кинов &ndash; уважаван ортопед, проф. Йотов, доц. Спасков. Вижте, списъкът е огромен, не искам да пропусна никого. Това са общественици, представители от гилдията, обикновени хора, държа да посоча, че получих и получавам подкрепа от един достоен човек, днес депутат от ГЕРБ &ndash; анестезиологът д-р Кирил Добрев. Той също много добре познава особеностите при хора с моята диагноза. <br /> <br /> <strong>- Какво е първото, което предприехте?</strong><br /> - Като начало написах по едно писмо до посланика ни в Щатите Тихомир Стойчев и до външния ни министър Даниел Митов. Но явно ще мине определен период от време, за да се задвижат нещата. Като се има предвид, че хора като д-р Майкъл Ейн работят и дават на света здравеопазване, означава, че са скъпо платени. В крайна сметка, аз съм благодарен на всички, които казаха: да, в отбора сме, нека го поканим. Безспорно, той ще покаже нови неща, може би ще направи операция. <br /> <br /> Тук е мястото да благодаря и на в. &bdquo;Доктор&rdquo;, че огласява тази наша инициатива и ви приемаме за част от инициативния комитет. Наистина в заключение ми се ще вашите читатели да си представят колко трудно е за човек, висок само метър и 35, да оперира. Това е изключително сложно &ndash; по-къси ръце, нагласяване на хирургичната маса. Ужасно сложно. В никакъв случай не желая това да звучи сантиментално и сладникаво. Затова буквално казвам: каквото е Меси или Кристиано Роналдо за футбола, това е Майкъл Ейн в света на медицината. <br /> <br /> <strong>Интервю на Яна Бояджиева</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Д-р Стефан Шишков:</strong></span><strong><br /> </strong><span style="font-size: small;"><strong>Колегата е достигнал върховете в професията</strong><br /> </span><hr /> <br /> &bdquo;Д-р Майкъл Ейн не просто е достигнал върховете в лекарската професия, но е доказал, че хората в неравностойно положение могат да бъдат полезни на обществото&ldquo;.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/08_____________________________________________2_.jpg" alt="08_____________________________________________2_.jpg" align="right" hspace="13" vspace="7" width="250" height="381" />Така смята неврохирургът д-р Стефан Шишков, когото също потърсих за коментар по темата. &bdquo;За негово нещастие този човек се ражда с едно заболяване &ndash; ахондроплазия, което засяга малък процент от населението. Това са хора, които имат проблем с ръста, без да са с нарушения в интелектуалното развитие. Човекът, колегата, ще си позволя така да го нарека, Майкъл Ейн си е поставил една цел в живота &ndash; да достигне върховете в професия като лекарската. Но не само за да помага, а и да докаже, че хората в неравностойно положение са достатъчно интелигентни, абсолютно адаптивни и могат да бъдат полезни независимо от ниския си ръст. Доколкото съм запознат, неговата амбиция му помага да завърши медицина и да специализира детска ортопедия. Трудно успява да си намери работа, но не се отказва и впоследствие стига върховете на ортопедията. Въпреки всички трудности, той успява да работи наравно с колегите си ортопеди, дава своя принос в развитието на детската ортопедия. Това е накратко &ndash; един ерудиран човек, добър специалист. Аз искам да наблегна на друго: ние като хора и като общество трябва да бъдем по-отворени към такива хора, а не да ги гледаме с пренебрежение и снизхождение. Историята познава и други хора, например незрящи, които също са завършили медицина и са доказали, че могат да бъдат полезни на обществото. Смятам, че на това трябва да се акцентира. Тук е мястото да кажа, че ние всички се гордеем с Жоро Софкин &ndash; той е наш представител от тази група хора в неравностойно положение &ndash; доказали се. За негово нещастие, той също е минал през много трудности, но се е доказал. Въпреки че е претърпял операции, въпреки усложненията, които би могъл да получи, той показа завидни спортни резултати&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />