Въпиюща несправедливост обезбългарява изконната българска земя
<br /> Златна Добруджа станала жертва на въпиющата несправедливост на Великите сили. След Руско-турската освободителна война и последващите я войни за национално освобождение бе предадена на Кралство Румъния. Сбъдва се нейната мечта за &bdquo;Велика Румъния&rdquo;. Започва масова денационализация и обезбългаряването на тази изконна българска земя.<br /> <br /> На 21 август 2016 г. се навършват 100 г. от отвличането на 25 000 добруджанци от Силистра и околните села: Калипетрово, Айдемир, Смилец, Алфатар, Остров, Алмалий, Брадвари, Иширково, Ветрен, Сребърна, Кайнарджа и др., от румънските власти.<br /> <br /> След като България влиза в Първата световна война през 1915 г., още в началото на 1916 г. се разнася слух, че България ще обяви война на Румъния. Румънските власти започват масови арести, убийства, засилват се грабежите, изнасилванията и всякакви злодеяния. Масово се изнася добитък, храни, инвентар към вътрешността на Румъния. <br /> <br /> На 21 август 1916 г. румънската държава издава заповед за отвличането на 25 000 мирни жители. Ден злокобен. Ден, вселяващ ужас, и хиляди невинни хора поемат пътя на изгнанието. Заповедта е категорична. За 24 часа трябва да натоварят на една каруца най-необходимото и да потеглят, оставяйки дом и цялото си имущество на произвола на съдбата. <br /> <br /> <strong>Всеки, който не се подчини, очаква разстрел<br /> </strong><br /> Със сълзи на очи, оставили трапезите непобутнати и със съкрушено сърце, те прекрачват сетен праг и поемат пътя на изгнанието. Безброй каруци потеглят, натоварени с малко покъщнина и храна, а най-отгоре болни и белобради старци. След тях бавно пристъпват мъже, жени, бременни и деца, привели гръб, забили поглед в земята. Керванът се ниже дни наред на север, където по понтонен мост ги прехвърлят оттатък Дунава. Отнемат им каруците и всичко, каквото притежават. Остават само с това, което е на гърба им, и с бохчичка в ръка. Откъдето минат отвлечените добруджанци, са <br /> <br /> <strong>подложени на унижения от местното население, замервани с камъни, стъкла, наричани с най-обидни думи и с призив да бъдат убивани<br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/17_Dobrudja_1916_4.jpg" alt="17_Dobrudja_1916_4.jpg" align="baseline" width="520" height="372" /><br /> <br /> Подложени на жесток терор, грабеж и масови убийства, голяма част от българите остават по пътя. Тези, които оцеляват, са отправени с товарни влакове към далечната румънска провинция Молдова, като тормозът и жестокостите продължават. Настанени са в 4 концентрационни лагери: Радауц, Савени, Рапичени, Стефанище &ndash; с 21 подцентрове. <br /> <br /> <strong>Живеят в бордеи, които сами си изкопават, без прозорци &ndash; по стотина и повече, в кланици, селскостопански складове <br /> </strong><br /> и други подобни сгради. Условията на живот са мизерни, нечовешки, непоносими. В бордеите лежат тежко болни, умиращи. От тях лъха непоносима воня и смрад. Оставени са без каквато и да е медицинска помощ. Подложени са на жестока експлоатация и каторжен труд за шепа мамалига. Наказания, тормоз, убийства ежедневно, физическо унищожение &ndash; това очаква българите. <br /> <br /> <strong>Цивилизована Европа остава глуха и сляпа за геноцида, <br /> </strong><br /> който се извършва над клетите отвлечени добруджанци, и то през двадесети век.<br /> <br /> Смъртта е ежедневен спътник. Умират от глад и епидемии от коремен тиф, петнист тиф, холера, туберкулоза. Колонии от въшки изпиват кръвта им. Всеки ден пред бордеите се изнасят стотици трупове и с греблото ги натикват в общи гробове. Умират деца, майки, бащи, възрастни &ndash; от всяко семейство по няколко. Само за година и половина оставят костите си повече от половината на чужда земя, под чуждо небе, умирайки със сълзи на очи и с мъката си по род и родина, далеч от гробовете на своите родители и близки, от майка България. <br /> <br /> 21 август 2016 г. &ndash; сто години по-късно, ние, техните потомци, потъваме в жал и черни спомени. В знак на помен завързваме черни забрадки и с болка на сърце се прекланяме пред скъпите ни жертви, пред мъките и терзанията на нашите скъпи близки. Те са живи в нашата памет, в историята на Добруджа, в историята на България. Поклон пред светлата им памет. Нека никога не се повтори!<br /> <br /> <br /> <strong>Милка ТРЕНДАФИЛОВА, <br /> Силистра</strong><br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />