Имам само един картон в кариерата си, гордее се ветеранът армеец
<br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/28_Dimitar_Yakimov1.jpg" alt="28_Dimitar_Yakimov1.jpg" align="left" hspace="13" vspace="7" width="300" height="275" />Димитър Николов Якимов (Митата) - един от най-големите български футболисти за всички времена, навърши този 12 август 75 години. Отличен техник, изобретателен организатор, роден голмайстор, винаги коректен с противниците &ndash; Митата си остава пример за поколенията. Българският му корен е в днешните земи на Република Македония &ndash; село Шлегово (на 30 км от Скопие), което би могло да носи с гордост неговото име. Самият Христо Стоичков посочва Якимов като голямото си вдъхновение в своето детство. Като футболист Митата е защитавал цветовете само на два клуба &ndash; &bdquo;Септември&rdquo; (София) и ЦСКА. За националния тим кариерата му е също блестяща. <br /> <br /> <em>Да поздравим Митата с три четвърт вековния му юбилей и 20-годишнината в клуб &bdquo;Над 55&rdquo;!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>Мита, честит рожден ден &ndash; забележителен 75-годишен юбилей, както се казва! Как се чувстваш на тези патриаршески години?<br /> </strong>- Много добре се чувствам, даже отлично се чувствам! Всичко ми е наред, не мога да се оплача от нищо...<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/28_Dimitar_Yakimov_Yubiei1.jpg" alt="28_Dimitar_Yakimov_Yubiei1.jpg" align="baseline" width="520" height="356" /><br /> <br /> <strong>Както се казва: дай Боже всекиму! Но да се върнем към началото. Откъде започна всичко?<br /> </strong>- Израснах в крайния столичен квартал Коньовица, където от малък ритах топката от сутрин до вечер. По-късно ме привлякоха в школата на &bdquo;Септември&rdquo; (София), където първи треньор ми бе бате Серги Йоцов. На 17 години започнах да играя в мъжкия отбор на &bdquo;Септември&rdquo;. През сезон 1959/60 с клубния си тим спечелих националната купа, а в &bdquo;А&ldquo; група се класирахме на престижното пето място. През този сезон изиграх 21 мача и вкарах 10 гола.<br /> <br /> <strong>След старта със &bdquo;Септември&rdquo; започва ерата &bdquo;ЦСКА&rdquo;. Там какво се случи?<br /> </strong>- През 1960 г. Крум Милев &ndash; Чичето ме привлече в ЦДНА (така се казваше по онова време отборът &ndash; бел. ред.), където останах до края на кариерата си през 1974 г. Чичето ме привлече навярно защото умеех да дриблирам и да подавам много точно. На клубно ниво стигнах полуфинал за КЕШ с ЦСКА през 1967 г. Станах и шампион през 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972 и 1973 г., както и носител на Купата през 1961, 1965, 1969, 1972, 1973 и 1974 г. &ndash; всичко това с ЦСКА. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/28_Dimitar_Yakimov7.jpg" alt="28_Dimitar_Yakimov7.jpg" align="left" hspace="13" vspace="7" width="300" height="420" />Бях и голмайстор на първенството през 1971 г. с 26 гола за ЦСКА<br /> </strong></span><br /> В &bdquo;А&ldquo; група имам 287 мача и 141 гола. В евротурнирите за ЦСКА имам 32 мача и 12 гола (24 мача с 8 гола в КЕШ и 8 мача с 6 гола в КНК). Имам и 67 мача и 9 гола за националния отбор. Кариерата ми бе прекратена преждевременно в началото на 70-те, въпреки че нито бях контузен, нито бях в слаба форма.<br /> <br /> <strong>Мита, кои са звездните ти моменти с националния тим?<br /> </strong>- Първо, станах европейски шампион за юноши старша възраст през 1959 г. Взех също така участие в най-важните победи на българския национален отбор през 60-те години на миналия век. Отбелязах победния гол за България в последния мач на квалификациите за Световното първенство през 1962-ра в Чили. Това беше срещу Франция на неутрален терен в Италия през 1961-ва. Така спомогнах България да се класира за първи път на световни финали. Отново в Италия, четири години по-късно, разиграхме с Георги Аспарухов &ndash; Гунди чудесна комбинация. С дълъг пас през цялата белгийска защита изведох Гунди на чиста позиция, за да осигури друга голяма победа (срещу Белгия с 2:1 бел. ред.), която изпрати България на финалите на Световното първенство в Англия през 1966-а. Аз самият, макар че бях много млад, участвах на световните финали в Чили през 1962 (в 1 мач), в Англия през 1966 (в 3 мача), в Мексико през 1970 (в 2 мача), както и на Олимпиадата през 1960 г.<br /> <br /> Ти каза, че кариерата ти е била прекъсната преждевременно, но никога не си го обяснявал на журналистите. Защо страниш от медиите?<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/28_Dimitar_Yakimov8.jpg" alt="28_Dimitar_Yakimov8.jpg" align="right" hspace="13" vspace="7" width="300" height="404" />- Просто така съм решил. Още като бях футболист. Не че не уважавам журналистите. Това е една доста хубава професия. <br /> </strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>На мен реклама не ми трябва </strong></span><br /> <br /> Аз съм доволен с това, което съм постигнал, и с това, което съм станал. Имам колеги, които само да им звъннеш, и летят към телевизията. Аз обаче не съм такъв. На мен ми стига признанието на хората. Пък нали съм и чепат македонец, който ни се води, ни се кара. <br /> <br /> <strong>И все пак, защо е това специално отношение към журналистите?<br /> </strong>- Не давам интервюта, защото никой не ме призна в България. Аз съм признат по цял свят. Вкъщи има една тетрадка с изрезките от световната преса, където пише за мен. А в България нямам и второ място за Футболист на годината. Второ?! И през 1971 г., когато бях една класа над останалите (тогава бях и голмайстор на първенството), избраха друг. За какво да говоря с хора, които правеха всичко, което им е по силите, да не признаят Якимов? Заради това мълчах. За цялата си кариера имам само една награда - за спортсменство. И това е, защото имам само един картон в кариерата си. А за мен има изписани какви ли не суперлативи. Най-големите ме признаваха.<br /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/28_Dimitar_Yakimov6.jpg" alt="28_Dimitar_Yakimov6.jpg" align="left" hspace="13" vspace="7" width="300" height="352" />Кажи какви точно признания си получавал?<br /> </strong>- На Световното в Англия играхме с Бразилия. Паднахме, но в един момент направих Пеле и Гаринча сами да си говорят, такава каскада от финтове им завъртях. После отидохме да гледаме Унгария срещу Португалия в нашата група. Всички бяхме по екипи. И изведнъж колегите тръгнаха нанякъде. На стадиона бил Алфредо ди Стефано. Те отишли да се снимат с него, да му вземат автограф. И се връща един и ми казва: той иска да види номер 13. Аз бях с този номер на световното. Обърнах се и махнах на великия аржентинец. А той вдигна палеца си към мен. Какво повече да искам от футбола! Ди Стефано ме поздрави, призна ме! Значи съм направил нещо през кариерата си.<br /> <br /> <strong>Красимир ПЕТКОВ<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br type="_moz" />