Погасителната давност не се прилага служебно - длъжникът трябва да я заяви изрично
<br /> Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред. Самото задължение не се погасява с изтичане на давността, тъй като длъжникът може да плати и след изтичане на давността, но само доброволно. <br /> <br /> <strong>Доброволно платените суми след изтичане на давността не подлежат на връщане</strong><br /> <br /> Различна е давността за погасяване на публичните и частните задължения. Публични са вземанията на държавата и общините, които са изброени в чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а именно: за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; по влезли в сила присъди, както и лихвите върху тези вземания. Частни са останалите вземания на държавата и общините, както и вземанията на всички останали физически и юридически лица.<br /> <br /> Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните вземания &ndash; в ДОПК. За глобите и имуществените санкции давността се урежда в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).<br /> <br /> <strong>Общата давност по ЗЗД за частни вземания е петгодишна<br /> </strong><br /> От това правило обаче има някои изключения: Давността е тригодишна за вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, включително и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, за вземанията по записи на заповеди и менителнично неоснователно обогатяване, по застрахователни договори, с изключение на застраховки &quot;Живот&quot; и &quot;Злополука&quot; и при застраховки &quot;Гражданска отговорност&quot;.<br /> <br /> Ако обаче вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги петгодишен.<br /> <br /> <strong>Давността е едногодишна за вреди при превоз на товари и пътници<br /> </strong><br /> Важно е да се знае, че давността се спира и не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, както и по време на изпълнителното дело за събиране на вземането. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.<br /> <br /> <strong>Общата погасителна давност за публичните задължения също е петгодишна, <br /> </strong><br /> считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.<br /> <br /> Давността спира да тече, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (включително и ревизионно производство) - до издаването на акта, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство.<br /> <br /> Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.<br /> <br /> Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.<br /> <br /> Давността по ЗАНН, за задълженията за глоби (наложени на физически лица) или имуществени санкции (наложени на еднолични търговци или юридически лица) е двегодишна.<br /> <br /> Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл тригодишен срок. Ако обаче е образувано изпълнително дело за събиране на глобата/имуществената санкция при публичен изпълнител или при ЧСИ, давността е общата петгодишна, респективно десетгодишна давност по ДОПК.<br /> <br /> <strong>Възражение за давност</strong><br /> <br /> По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност.<br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />