Латинка Петрова: Парцалев почина от левкемия

<br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/03_Latinka_Petrova_Bulfoto3.jpg" alt="03_Latinka_Petrova_Bulfoto3.jpg" align="right" hspace="13" vspace="7" width="300" height="374" />Легендата в българската комедия Латинка Петрова е родена в Горна Козница в първия ден на военната 1944 г. по време на евакуацията на семейството й в кюстендилското село при бомбардировките над София. Родът й е стар, търговски, на преселници от Прилеп. Чувството за хумор наследява от баща си - финансист в София и непоправим оптимист, шегаджия и бохем. Отива си от този свят на 96 г., като предава на дъщеря си своята нестандартност.<br /> <em><br /> Във ВИТИЗ влиза след втория си опит и завършва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Работи в Сатиричния театър. Тя е и последният сценичен партньор на легендарния Георги Парцалев. Латинка започва кариерата си като певица още на 16 г., но след като я приемат във ВИТИЗ, съдбата й завинаги остава свързана с театъра и сцената - място на много радост и споделени емоции.<br /> </em><hr /> <strong><br /> - Латинка, какво ви дава сили винаги да сте толкова позитивна? </strong><br /> - Аз съм човек, който вярва, че нещо хубаво непременно ще се случи, ако не днес, то утре. Имам такава философия - след 20-30 г. няма да има помен нито от мен, нито от проблема, който съм имала. Затова много от високо поглеждам на трудностите и даже се разсмивам. Както е рекъл шопът: &bdquo;Я знам, че ще умрем, но сакам да поживея, че да вида, що че стане.&rdquo; <br /> <br /> Като живееш с такава философия, ти е някакси по-ведро. Радвам се на простите неща &ndash; на слънцето, на цветето, на добрата дума, на усмивката. Каквото и да се говори за нас, българите, аз мисля, че около нас има много свестни хора. Не е само злоба и завист, има и състрадание, дори обич. Винаги съм се старала да помогна на някого с добро, защото знам, че всичко се връща &ndash; и доброто, но и лошото.<br /> <br /> <strong>- На какво ви научи животът?<br /> </strong>- Животът ме научи на смирение, защото не става с юмруци, не става със злоба. Става само със смирение. И това, което Бог ти е предначертал да извървиш, и като падения, и като извисяване &ndash; то ще се случи. Младостта е щура и в това й е прелестта, но много бързо идва средата, идва и заникът и започваме да се радваме на жълтурчетата, на малките тревички, да гледаме надолу, за разлика от преди, в младостта, когато обръщаме взор само нагоре, към птиците. <br /> <br /> <strong>- Били си състуденти със Стефан Данаилов. Какъв беше той в онези години?<br /> </strong>- Ламбо беше много красиво, но и много умно момче. Винаги усмихнат, в добро настроение. Чудесен човек, колега и приятел. И Илия Добрев, и Меглена Караламбова, и Стефан Мавродиев бяха такива, ние сме<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>един клас наистина стойностни хора<br /> </strong></span><br /> Много работеше Стефан &ndash; в театъра, в киното снимаше. Стефан е белязан свише да извърви този път, въпреки че самотата сега вероятно го прави много тъжен, но той продължава да се съпротивлява и от това по-хубаво няма. С неговата упоритост и твърдост успя да победи такава грозна болест. Сега, чувам, че се оплаква от зрението си, но и с това ще се справи.<br /> <br /> <strong>- Какъв ще запомните Георги Парцалев, последния ви сценичен партньор?<br /> </strong>- Обещахме си да се пазим един друг... Който пръв отлети там, горе, да пази другия долу, на земята. Като отида в черква, винаги му паля свещичка, да му е светло, да може и да ме види, да ми изпрати неизчерпаемата си енергия за живот. Той премина през живота като непораснало дете &ndash; плачеше, страдаше, по детски се вълнуваше от всичко и от всеки. Не даваше повод да се разбере какво го боли, дали е щастлив или нещастен. Почина от левкемия, тогава медицината у нас не беше толкова напреднала, нямаше такива модерни средства, които можеха да го възстановят, както сега спасиха Ламбо. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Парцалев беше духовен аристократ, </strong></span><br /> <br /> неговият Дон Кихот продължи да се бори през целия живот с вятърни мелници. Но не спираше да се усмихва...<br /> <br /> <strong>- Здрава нация ли сме?</strong><br /> - Ние, българите, сме малко лениви по отношение на здравето си. Докато не клекнем, не предприемаме нищо. Така че е хубаво, когато човек знае, че вдига кръвно, да започне по-отрано да се лекува, а не като притупа, тогава да се сети, че има и хапчета.<br /> <br /> Помня като дете как при моята баба Латинка идваха хора и тя нагласяше стави, помагаше им. Сега лекарите ни могат на всеки да помогнат, но трябва да ги потърсим навреме. Болестите не са страшни, ако ги открият навреме.<br /> <br /> Заради ниските пенсии на възрастните, много от тях преминават към самолечение с бабини деветини и народни рецепти. Лекарствата у нас са много скъпи, голяма част от хората не могат да си ги позволят. Не че с народна медицина не можем да се лекуваме, но билките по-бавно действат, за съжаление, понякога може и да не помогнат. Трябва да се научим да ползваме малко лекарства, защото има хора, които пият на ден по цяла шепа хапчета.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Ivan/03_Latinka_Petrova_Dancing_stars_Bulfoto2.jpg" alt="03_Latinka_Petrova_Dancing_stars_Bulfoto2.jpg" align="baseline" width="520" height="700" /><br /> <span style="font-size: smaller;"><strong>Актрисата в шоуто &quot;Денсинг старс&quot;</strong></span><br /> <br /> <strong>- Спазвате ли някакъв режим?<br /> </strong>- Плувам, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>гимнастика правя у дома, </strong></span><br /> <br /> но и много спя. Казват, че възрастните хора не могат или не трябва да спят много, но на мен ми се е случвало да спя здрав сън и по 10 часа.<br /> Иначе, храня се правилно и здравословно - с много плодове, зеленчуци, но без да преяждам. Баща ми Илия Петров доживя до 96 години, не спираше да пие и да пуши, а не знаеше какво е киселина в организма. Моята майка, която живя също като татко до 96 години, в края на живота си започна да взима аспирин заради пръстите на ръцете си, които започнаха леко да й се изкривяват. Надявам се тяхното дълголетие да преследва и мен.<br /> <br /> <strong>- Успявате ли да живеете здравословно?<br /> </strong>- Живея в голяма хармония със себе си - по отношение на храната, на двигателната си дейност, на съня си. Няма сутрин, която да не започна с плод, после кафе, това е храната ми почти до обяд. Студена преварена вода пия сутрин на гладно за прочистване. Това е въпрос на лична дисциплина &ndash; да се организираш и да го правиш. Така също не преяждам, не ям мазни неща, много обичам салати.<br /> <br /> Всичките ястия, които приготвям, са с много зеленчуци, които предпочитам пред ориз, макарони, картофи. Лакома съм и затова винаги имам приготвени люти чушки &ndash; опечени, обелени, топнати в зехтин и оцет, с копър и чесън, и ако седна на масата по-сериозно към 2-3 ч. на обяд, то е само заради това да си хапна люти чушки. Не взимам добавки, но от време на време, рано напролет или преди зимата, пия витамини.<br /> <br /> <br /> <strong>Интервю на Люба МОМЧИЛОВА<br /> <br /> </strong><br /> <br /> <br />