Андрей Чапразов къса и тъпче "Братя Карамазови"

На 23 август 1999 г. този свят напусна един велик актьор. Казват, че в хладилника на Андрей Чапразов в последните му дни , нямало и коричка хляб. А повече от шест десетилетия този човек се е посветил на българския театър. От 1966-а до годината на преждевременното му нелепо пенсиониране или по-точно уволнение, той е един от стожерите на НТ &bdquo;Иван Вазов&rdquo;. <br /> <br /> Роденият на 16 февруари 1920 година в Оряхово талант остава в спомените на зрителите с ролите си в &bdquo;Дон Карлос&rdquo;, &bdquo;Ромео и Жулиета&rdquo; , &bdquo;Сирано дьо Бержерак&rdquo;. От екрана го помним в &bdquo;Специалист по всичко&rdquo;, &bdquo;Черните ангели&rdquo;, &bdquo;Зарево над Драва&rdquo;.<br /> <br /> <hr /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/20_Andrei_Chaprazovi2.jpg" alt="20_Andrei_Chaprazovi2.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="533" />Велик артист, бохем и любовник. Обаятелен мъж, пред когото жените трудно устояват. Това е Чапразов. Има зад гърба три брака и много повече фатални любови. <br /> <br /> Бях неспокойно сърце, признава преживе. Доста жени, които бяха водещи в българския театър, бяха мои приятелки. <br /> <br /> 19 години дели хляб и постеля с оперната прима Лиляна Барева. Голямата му любов си остава Славка Славова. Готов е да се разведе заради нея. <br /> <br /> Тя не дава и дума да се продума за това, той вече има дете, за което трябва да се грижи. След години самият Андрей ще признае, че Славка е постъпила тогава правилно. Тя остава най-добрата му приятелка от колежките . <br /> <br /> Тодор Живков и тогавашните управници са респектирани от таланта му. &ldquo;Имам чувството, че всички тези хора, ръководители на държавата - от министър-председатели до президенти, имат респект към мен, към моята скромна особа&rdquo; &ndash; твърди той. Но на никакви топли чувства не се и надява, не ги и търси. Не е искал и нищо от тях &ndash; &ldquo;аз получавах почти всичко в тази държава. Трудно го получавах, вярно, защото бях Сирано не само на сцената, но и в живота&rdquo;, пише БЛИЦ.<br /> <br /> &ldquo;Аз бях малко и от гилдията на прокълнатите актьори. Конфликтувах с всичко живо в българския театър години наред - казва актьорът в едно от последните си интервюта &ndash; аз бях нещо като &quot;таралеж в гащите&quot; на всеки режисьор. Казвах им истината. Щото една част от тях бяха самозванци&rdquo;.Чепат, открит, прям и много честен &ndash; такъв го помнят в гилдията дори и тези, които е &ldquo;настъпвал&rdquo;. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/20_Andrei_Chaprazovi1.jpg" alt="20_Andrei_Chaprazovi1.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="354" />А ето какъв беше големият актьор в спомените на своя млад тогава колега Николай Николаев:<br /> <br /> &bdquo;Андрей Чапразов беше моят духовен баща - разказва телевизионният Бате Николай. - Влязох като послушник в храма на Мелпомена - Народният театър, и преживях там тридесет години. Учих се от великите останали живи, с някои от тях съм играл: Това бяха Георги Стаматов, Константин Кисимов, Таня Масалитинова, Славка Славова, Георги Черкелов. Истински сценични великани. <br /> <br /> През 1966 година, още в първия ми ден в театъра, Андрей Чапразов ме извика: <br /> <br /> - Моето момче, ела да ти кажа нещо, което може би, татко ти, не ти е казал. <br /> <br /> Знаеш ли какво съм завършил? <br /> <br /> - Какво? <br /> <br /> - Духовна семинария. Твоят баща също. Там направихме театрален колектив и аз съм играл във всички негови постановки. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/20_Andrei_Chaprazovi6.jpg" alt="20_Andrei_Chaprazovi6.jpg" align="left" hspace="9" width="300" height="345" />- По това време емигрантката белогвардейка Вера Пушкарьова създава в София първата школа за театрално майсторство, а баща ми и Андрей вече решили да стават артисти. Те вземали две измислени перуки, пъхали под одеялата си парцали, така че да изглежда, че спят. А в действителност бягали от общежитието на семинарията, в чийто спални имало около четиридесет легла и военна дисциплина, и отивали да учат при Пушкарьова. В крайна сметка двамата едновременно завършват и духовната семинария и театралната школа, но вместо с расото се захващат с театъра.<br /> <br /> - Още преди да го познавам бях влюбен в актьора Чапразов. Вече бях го гледал като Меркуцио в &bdquo;Ромео и Жулиета&rdquo;, &bdquo;Сирано дьо Бержерак&rdquo; и още други. А също играхме заедно в три-четири пиеси. Една от които беше &bdquo;Всичко в градината&rdquo;. <br /> <br /> - Андрей имаше великолепно чувство за хумор, което го съпътстваше както на сцената, така и в живота. Станеше ли гаф по време на представление, той светкавично намираше решение и успяваше да извади колегата си от неудобната ситуация, без, разбира се, публиката да разбере нещо, разказва Николай Николаев.<br /> <br /> Андрей, Черкелов и Рачко Ябанджиев деляха една гримьорна. Чапразов играеше главната роля в &bdquo;Братя Карамазови&rdquo;, постановка на Филип Филипов. Трябваше да наизусти огромен текст - седемдесет страници. През цялото време трябваше да е на сцената, продължава Николаев. <br /> <br /> - Учителю - питам го , като го срещна по коридорите - как върви ролята, репетициите? <br /> <br /> - Ролята бременее, моето момче, бременее - казва с плътния си аристократичен глас и се почесва по носа, какъвто тик имаше. <br /> <br /> И така три месеца, едно и също. Идва генералната репетиция. Няма публика. Андрей вече се е облякъл, доволен, че ролята ще ражда. По това време Рачко Ябанджиев, който му беше най-близкият приятел, се е свил, тресе го някакъв грип и казва с немощен глас: Андрейко, аз си отивам. <br /> <br /> Чапразов се потърка по носа и отвърна: Раче, ти си отивай, аз оставам! <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/20_Andrei_Chaprazovi10.jpg" alt="20_Andrei_Chaprazovi10.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="439" /><br /> <br /> В този момент по радиоточката го викат на сцената. Той тръгва наперен: Момчета, чакайте, ще се върна. И по едно време чуваме пак по радиоточката мощен вик: Стоп на репетицията! И започва един скандал между режисьора и Андрей. Филипе, това да не е шантан? Какви са тия певачки? Това не е трактир, а Народен театър . Великият Достоевски. Крещят.<br /> А то какво станало : <br /> <br /> На Филип Филипов му хрумнало преди всяко действие, пред спуснатата завеса Йорданка Христова, облечена като циганка, да пее някакъв руски романс. И точно това поражда скандала. Напускам ролята, вика Чапразов. Прибира се бесен и започва да къса огромната пиеса, лист по лист. Къса, мачка и хвърля. <br /> <br /> - Учителю, какво правиш, питам го...<br /> <br /> - Спонтанен аборт, мойто момче.... Спонтанен аборт.<br /> <br /> Андрей свиреше великолепно на цигулка. Беше завършил Музикална академия. Най-много обичаше Сарасате. Без него не ставаше хубава веселба.<br /> <br /> Но дойде 10 ноември 1989 година и уволниха първата редица големи актьори на Народния театър. Андрей, този велик артист, остана без работа, имаше една мизерна пенсия. Един ден на 1993 година, вече бях художествен ръководител на телевизията, моята секретарка ми вика: Някакъв Андрей Чапразов седи на пропуска долу и моли да го приемеш. Скочих, това е един от великите актьори. Веднага да го доведеш. <br /> <br /> Пристига бачо Андрей - продължава разказа си Николаев - той, който беше облечен винаги като лорд, сега бе с протрито сако, едното стъкло на очилата му бе пукнато и половината го нямаше.<br /> <br /> - Какво те води? - питам. &ndash; С какво мога да ти бъда полезен? <br /> <br /> - Аз, знаеш, не се оплаквам никога, въпреки че мизерствам. Молбата ми е за моя син. Той завърши, но никъде не може да си намери работа. Да го назначите в телевизията. Дали да държи кабелите, или носач на декорите, на най-непретенциозната работа.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201608/Tina_37/20_Andrei_Chaprazovi11.jpg" alt="20_Andrei_Chaprazovi11.jpg" align="baseline" width="500" height="458" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Андрей Чапразов (вляво) и Георги Георгиев-Гец<br /> </strong></span><br /> Нищо не можех да направя. Тогавашният генерален директор Хачо Бояджиев бе провел голяма чистка на синекурите и забрани назначенията за шест месеца. Казах на Андрей всичко и усетих, че му стана много тежко&rdquo; ...<br /> <br /> През 1999 г. Николай Николаев е в Норвегия и научава, че Андрей Чапразов е починал и че артистите са събирали пари, за да го погребат. &bdquo;Сега, когато ходя на гробища, винаги спирам до последния дом на великия Чапразов - довършва разказа си Николай Николаев. - На снимката е все така величествен, облечен в костюма, с който игра Меркуцио. До края за него сцената си остана религия, молитва, някакво велико тайнство&rdquo;...<br /> <strong><br /> Исак ГОЗЕС<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />